"Арабският Тянанмън" предизвика остри критики в Европарламента
Аделина Марини, May 11, 2011
"Ставащото в Сирия е арабският "Тянанмън""; "Европа продължава да е джудже, въпреки нарастващите очаквания на европейското обществено мнение"; "Има правителства, които спъват единната външна политика на ЕС". Това са само част от изказванията в този дух на евродепутати по време на дебатите в Европейския парламент по външната и политиката на сигурност на ЕС с участието на върховния представител на Общността баронеса Катрин Аштън. Острите реакции срещу някои определени страни-членки, които спъват външната политика на ЕС да бъде силна и най-вече обща, бяха предизвикани от обръщението на баронеса Аштън в началото на дебата.
В речта си тя набеляза основните предизвикателства пред Европейския съюз, произтичащи от ставащото в южното Средиземноморие и Близкия изток и подчерта: "Европа трябва да направи няколко избора. Докато гледаме към нашето съседство, трябва да сме готови да посрещнем предизвикателствата, които се очакват от нас. Аз мога да направя стотици изявления и го правя. Осъждам, не одобрявам, призовавам, 
изисквам - но ние трябва също и да действаме. И тези действия трябва да бъдат с различни форми".
Според лейди Аштън, освен предизвикателства, ситуацията в съседството на Европа представлява и възможности, от които "Европа не може да си позволи да не се възползва". Тя припомни, че демокрацията изисква време, за да пусне корени, защото тя не се състои само в избори и смяна на правителства. "Това, което ние в Европа научихме по трудния начин е, че се нуждаем от "дълбока демокрация": спазване на върховенството на закона, свобода на словото, спазване на правата на човека, независима съдебна система и безпристрастна администрация. Тя [демокрацията] изисква приложими права върху частната собственост и свободни профсъюзи. Не става дума просто за смяна на правителствата, а за изграждане на правилните институции и правилните нагласи".
Думите на върховния представител на ЕС за външната политика звучат особено актуално както за страните Северна Африка и Близкия изток, така и за новите държави-членки на Европейския съюз, а също и за страните, които се намират по източните граници на съюза. Г-жа Аштън наблегна на усилията, които Европа трябва да положи, за да помогне на размирните страни да стабилизират икономиката си и да я накарат да расте, защото в противен случай те винаги ще създават проблеми на Европа.
Макар да беше посрещната в самото начало на поста си с много критики именно от Европейския парламент, днес (11 май) тя получи силна подкрепа от почти всички големи политически групи. Независимо от критиките, основното послание беше, че ако страните-членки не допуснат това, Европа никога няма да бъде силна на политическата сцена. С подобни думи започна и Жозеф Дол, лидер на най-голямата група в Европарламента - Европейската народна партия. Според него, Европа продължава да е джудже политически и гигант икономически. Трябва да се направи повече и да се извлекат уроците от кризата в съседството на ЕС. В заключение г-н Дол цитира покойния папа Йоан Павел Втори като заяви: "Не се страхувайте, лейди Аштън".
Мартин Шулц, лидерът на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСД) каза, че има правителства в ЕС, които не искат силна външна политика. "В Европейския парламент ние си задаваме различен въпрос - каква е ролята на Съюза като орган в международната политика?" Г-н Шулц призна, че често чете статии, които критикуват върховния представител заради отсъствието на силна външна политика, "но това са критики на хора, които мислят само за собствените си национални външни политики и за тях те са приоритет. Това не обединява Европа, а я разделя". Нещо повече, каза още германският евродепутат, има тенденция в няколко столици външната 
политика и политиката на сигурност и отбрана да бъдат разглеждани като естествено продължение на националните им политики. Той назова поименно няколко, сред които и френската дипломация.
Не по-малко разпалено говори и лидерът на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Ги Верховстад, който разкритикува Европейската комисия, че се занимава с планиране на реформата на Политиката на съседство, която ще бъде прилагана на практика след години в момент, когато има страни, които се нуждаят спешно от пари. Той назова Египет, където бюджетът щял да бъде изчерпан преди края на годината и, ако страната не получи спешно финансова инжекция, може да се разпалят нови бунтове. Именно той назова ставащото в Сирия "арабският Тянанмън" и посочи: "800 души бяха убити днес, 8,000 бяха арестувани. Включете в 
забранителния списък цялото семейство на Асад, а не само 13 души. Трябва да засилите санкциите. Трябва да помогнете да се сложи край на този арабски Тянанмън", буквално крещейки заяви бившият белгийски премиер, излизайки от отпуснатото му време за изказване.
Съпредседателят на групата на Зелените и на Европейския свободен алианс Даниел Кон-Бендит пък поиска г-жа Аштън да каже кои са страните-членки, които са се противопоставили срещу включването на семейството на сирийския президент Башар Асад в забранителния списък на ЕС. Според него, решение на проблема в Сирия е възможно само, когато Асад напусне. На няколко пъти той повтори, че иска да знае кой пречи на единодушието в Съюза и намекна, че това може да е германският външен министър Гидо Вестервеле.
Баронеса Аштън обясни, че само 13 души са включени в забранителния списък, тъй като само за тях се знае, че са директно замесени в репресиите в страната. Тя обаче каза, че не може да даде списък със страните, които са били против включването на семейството на Асад в списъка, тъй като разговорите по въпроса са били разгорещени и е имало много мнения за и против. "Уверявам ви, че ще упражним максимално политическо влияние върху Сирия. Те разбират значението на това, което ние правим", увери тя евродепутатите.
Дебатът в Европейския парламент, както и събитията, ставащи около Европа през последните месеци показаха за пореден път, че през десетте години на писане на нов договор, завършили с влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009-та година, Европейският съюз осъмна с формално един глас, но не и с единна външна политика. Нещо, което на фона на разединителните проблеми вътре в съюза - като Шенген, икономическото управление и спасителните планове за закъсали страни от еврозоната - за много силни страни-членки вероятно изглежда напълно достатъчно. И няма да е пресилено да се каже, че евроинтеграцията, навършила на 9 май 61 години, е поставена на едно от най-сериозните си изпитания досега.