euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако искате да градите нелиберален режим в ЕС, без да се страхувате от вездесъщия член 2 [на английски език] на Лисабонския договор, правете като Орбан, не като Качински - съгласявайте се на всякакъв вид диалози и политически дебати, инициирани от брюкселските чиновници, кимайте с разбиране, а след това се приберете спокойно в къщи и продължете с авторитарните си занимания! Това е посланието от дългоочакваното заемане на Европейската комисия с нелибералния казус на Унгария. След дълги години толериране под крилото на най-голямата политическа сила в ЕС - Европейската народна партия - Виктор Орбан най-сетне прекрачи твърде високия праг на търпимост на европейските народняци. Откакто е на власт, Виктор Орбан постоянно предизвиква изградения върху ценностите на либералната демокрация Съюз, но до момента му се разминава, заради принадлежността на партията му към ЕНП. 

Партията остана глуха и сляпа, когато Орбан започна да ограничава медийната свобода, независимостта на централната банка и дори когато съвсем директно и публично заяви, че има намерение да строи нелиберален режим по примера на Русия, Турция и Китай. Виктор Орбан остана недосегаем, дори когато ЕК активира механизма за защита на върховенството на закона срещу Полша, чието правителство работи по учебника на Орбан и все още има много за вършене, докато се изравни с направеното в Унгария. За зла беда обаче, партията Право и справедливост на Ярослав Качински, която управлява в момента в Полша, е част от евроскептичното и не особено влиятелно политическо семейство на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Групата беше създадена, след като британските Консерватори, под ръководството на Дейвид Камерън, напуснаха ЕНП. 

Единствената институция, която през годините не спираше да призовава да се обърне внимание и на Унгария, беше Европейският парламент. Списъкът с прегрешенията на унгарския премиер вече е доста дълъг, но чашата преля, когато Виктор Орбан посегна на популярния Централноевропейски университет (ЦЕУ) като предложи промени в закона за висшето образование (вече гласувани), с които на практика институцията, създадена от Джордж Сорос, ще бъде принудена да затвори врати. Паралелно с това правителството на г-н Орбан води борба и с неправителствените организации, които подобно на Русия, са обвинявани, че са чужди агенти, чиято цел е да дестабилизират унгарското общество. (Повече подробности за подготвяните мерки срещу неправителствения сектор можете да прочетете по повод дебата в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП, който се състоя в началото на март.) 

От ЕНП реагираха на най-високо ниво по повод закона за висшето образование. Лидерът на партията Жозеф Дол (Франция) написа в Туитър, че е от критично значение да се уважава академичната свобода и автономия в Унгария, тъй като това гарантира отвореност и плурализъм на гледните точки в обществото. Лидерът на групата на ЕНП в ЕП Манфред Вебер (Германия) изиска ЕК да подложи закона на анализ. Междувременно се заговори и за отстраняването от ЕНП на партията на Виктор Орбан "Фидеш". Въпросът ще бъде повдигнат по време на срещата на върха на ЕНП преди Европейския съвет на 29 април. Засега няма единодушие в партията по темата, нито пък има желание този въпрос да се обсъжда. Според информация на euinside, най-критични и настояващи за изгонването на "Фидеш" са партиите в северната част на ЕС - Белгия, Люксембург, Холандия. Евродепутати от тези партии отказаха да коментират пред euinside този въпрос. 

За Унгария само диалог, а не механизма за върховенство на закона

Веднага след като ЕНП даде благословията си, ЕК постави точката в дневния ред на заседанието на Колежа на 12 април. На обсъждане е бил подложен дълъг списък от прегрешения като се започне от ЦЕУ, мине се през европейските ценности, спазването на човешките права, човешкото достойнство, толерантността и солидарността, и се стигне до новоприетия закон за убежището и до кампанията, организирана от унгарското правителство под лозунга "Да спрем Брюксел". Всичко това обаче се оказва недостатъчно ЕК да активира и за Унгария механизма за върховенство на закона, тъй като, както обясни първият заместник-председател на ЕК, отговарящ за върховенството на закона Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи), за разлика от Полша унгарското правителство сътрудничи и е готово на диалог. 

"Върховенството на закона е специфичен механизъм, използван в случая на Полша, тъй като виждаме системна заплаха за върховенството на закона в Полша. Докато с Унгария, имаме разговори по много конкретни правни въпроси, случаи на нарушения, спорове, които определено не са нови между ЕК и унгарското правителство. Но унгарското правителство винаги е приемало да участва в диалог с ЕК", каза той. На журналистически въпрос дали в Унгария има риск за върховенството на закона, г-н Тимерманс отговори, че има политически рискове. "Орбан подписа декларацията от Рим, която ни дава знак за посоката на ЕС. Ако той е подписал декларацията, а после се прибира в къщи и казва 'Да спрем Брюксел', какво по дяволите става!?", попита Франс Тимерманс, но настоя, че ще има само политически диалог.

Той призова страните-членки също да поемат своята отговорност. Важно е г-н Орбан да каже в каква посока иска да води страната, добави заместник-председателят. Унгарският премиер вече даде отговор на този въпрос още преди 3 години. За еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова (Чехия, АЛДЕ) обаче, проблем с върховенството на закона има. Според нея в Унгария има основания за притеснение, свързани със съдебната система и нейната независимост. Тя каза това при представянето тази седмица на правосъдното табло, което показва какво е състоянието на съдебните системи във всички страни-членки. Вера Юрова каза още, че се опасява, че в Унгария са налице усилия за намаляване на силата и влиянието на гражданското общество като такова и за намаляване на политическия плурализъм. Самата тя обаче призна, че не вярва, че с административни мерки срещу някоя страна-членка ще се постигне успех. Затова тя подкрепи протестите на хилядите унгарци в подкрепа на ЦЕУ. "Щастлива съм, че хората са смели, отворени, гласовити и видими и това е нещото, което ЕК винаги поощрява хората да правят". 

То пък един механизъм ....

Франс Тимерманс твърди, че не се води от политически принадлежности, когато е разтревожен от нещо, но все пак съвпадението във времето между благословията на ЕНП и реакцията на ЕК е нещо, което не може да се подмине с лека ръка. Освен това остава неразбираемо защо е тази разлика в подхода. Фактът, че унгарският премиер е готов на диалог, не би трябвало да е смекчаващо обстоятелство. Водещият мотив би трябвало да бъде има ли заплаха за върховенството на закона в Унгария или няма. Неразбираемо е и защото механизмът за върховенство на закона, по който ЕК вече повече от година се опитва да вразуми полските власти, е напълно импотентен. Това е и причината, поради която самият Франс Тимерманс прехвърли отговорността на страните-членки, когато вместо да премине към следващата процедура - предложение да се активира член 7 от ДФЕС - той призова министрите за обсъдят полския случай в Съвета по общи въпроси.

По време на изслушване в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП на 22 март г-н Тимерманс обяви, че полското правителство не само не изпълнява препоръките по вече повдигнатите от ЕК проблемни области, но има и нови притеснения. Ситуацията вече не се върти само около Конституционния съд на Полша, но и около назначаването на председател на Върховния съд. Готви се и съдебна реформа, която също буди притеснения в ЕК. "Всяка съдебна реформа трябва да е съобразена с върховенството на закона, уважаване на независимостта на съдебната система и съобразяване с европейските стандарти за съдебна независимост. Разделението на властите е изключително важно", каза тогава първият заместник на Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) пред евродепутатите. 

Той отдели значителна част от отчета си, за да обясни защо е важно ЕС да се бори със зъби и нокти за опазването на върховенството на закона, когато то е застрашено в конкретна членка. "Самото функциониране на Съюза и неговия вътрешен пазар е застрашено, ако в една от неговите членки основните ценности и особено върховенството на закона повече не се уважават. [...] Сегашната криза с върховенството на закона подкопава доверието в полската правна система и това може да има отрицателен ефект върху размера на инвестициите в Полша", каза той и се оплака, че вместо разбиране, среща единствено втвърдяване на позициите от полска страна и дори увеличаване на нападките срещу ЕК и нейните представители, както и срещу Венецианската комисия и нейните членове. 

Затова той предложи Съветът да се заеме с решаването на проблема. На настоятелните въпроси на членове на комисията защо прехвърля горещия картоф на Съвета вместо да активира член 7, Тимерманс обясни: "Ще се опитам да бъда много искрен за това. Има хора в полското правителство, които искат да активираме член 7, защото знаят, че това ще бъде отхвърлено. И това е опасението ми. Предвид ограниченията, които имаме за действие като Комисия, имаме нужда от страните-членки, ако наистина искаме това да проработи". За да бъде активиран член 7, който преустановява правата на гласуване в Съвета на страна-членка, е нужно предложението за това да бъде подкрепено от всички членки. Унгария вече обяви, че ще гласува против. 

Не е ясно какъв резултат ще постигне евентуално обсъждане в Съвета, още повече че и това не е сигурно дали изобщо ще се състои. На този етап малтийското председателство не е включило точката в дневния ред на Съвета по общи въпроси за април, а програмата за май все още не е готова. Темата е много токсична, защото ако бъде повдигната на ниво Съвет, това би блокирало Съюза за много дълго време и то в година, когато се очакват много важни решения, като например по Бялата книга на Жан-Клод Юнкер за бъдещето на Съюза. А фиаското около преназначаването на Доналд Туск за председател на Европейския съвет, показа, че полското правителство е готово на всичко за политическото си оцеляване. По време на пролетната среща на върха на ЕС в началото на март Полша се бореше против кандидатурата на Доналд Туск и предложи друг кандидат. Страните-членки обаче бяха единодушни в желанието си да покажат на Варшава, че не може да държи Съюза като заложник на вътрешната си политика. 

Доналд Туск беше преизбран, а полската премиерка Беата Шидло в знак на протест отказа да подпише заключенията от Европейския съвет. По-късно, по време на подготовката за отбелязването на 60-тата годишнина от подписването на Римските договори г-жа Шидло заплаши да не подпише и Римската декларация. До това не се стигна, но показа ясно, че управляващата партия в Полша е готова наистина на всичко. Според източници на euinside, шансовете темата за върховенството на закона в Полша да влезе за обсъждане в Съвета по общи въпроси са нищожни. Възможно е това да бъде повдигнато в рамките на годишния преглед на върховенството на закона, но това не би имало същата сила и ефект. 

Нелиберализмът като политически фактор

С така вързани ръце на Франс Тимерманс не му остана нищо друго, освен да признае, че нелиберализмът е политически фактор и е налице в много от страните-членки на ЕС. Той обаче не направи и следващата крачка да каже кои са те. Вместо това описа реалността след голямото разширение на ЕС към източна Европа: "Аз съм от тази част на Европа, която мислеше, че разширяването означава, че всички те ще станат като нас. Не, разширяването означава, че ние всички се развиваме в един различен свят. Вярвам, че наистина визията за отвореното и разнообразното общество е застрашена. Нелиберализмът съществува. Той е важен политически фактор в много от нашите страни-членки, не само в Европа, но и извън Европа, но той няма да победи", каза заместник-шефът на ЕК. Предвид ограничените възможности той да бъде спрян, никак не е сигурно, че няма да победи. 

Въпросът, на който страните-членки трябва да отговорят и то съвсем скоро, е дали си струва да се пази единството на ЕС дори и на цената на разрастващ се нелиберализъм. Този въпрос ще получи отговор на 29 април, когато ЕНП ще покаже дали наистина вярва в европейските ценности като вземе решение дали да изгони партията на Виктор Орбан. Ако това стане, ще се разчисти пътя за обсъждането на темата в Съвета. Ако това обсъждане завърши без съгласие и с още по-голямо напрежение от страна на Полша и Унгария, това ще доведе до сериозно разцепление и със сиугурност ще намери отражение в разговорите по следващия многогодишен бюджет на ЕС, които се очаква да започнат догодина.