euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В Европейския парламент миналата седмица се състоя поредно изслушване за състоянието на правата на човека и върховенството на закона в Унгария, но, както ми писа мой унгарски колега, "казаха ли нещо ново, че да си е заслужавало да се гледа". Не беше го гледал. Всъщност ново имаше, но той е прав в скептицизма си, че вероятно и това изслушване няма нищо да промени. Или напротив? Защото в Бялата книга на Жан-Клод Юнкер за бъдещето на Европа прозира изчерпването на търпението на някои влиятелни членки на ЕС срещу опитите за реставрация на тоталитарни режими и проявите на евроскептицизъм. 

Демокрацията ми е по-добра от демокрацията ти

Изслушването беше организирано от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европарламента на 27 февруари с участието на унгарския министър на правосъдието Ласло Трошани и представители на няколко неправителствени организации, сред която едната беше изпъкващо проправителствена. В дневния ред на изслушването бяха поставени въпросите за отношението на Унгария към бежанци и имигранти, медийната среда, подкопаването на правовата държава. Очаквано най-голям акцент по време на продължилото два часа изслушване беше поставен върху бежанците. Пръв получи думата Ласло Трошани, който постави темата за комунизма като припомни, че изслушването се провежда в сградата на ЕП, носеща името на Йозеф Антал, който е изиграл много важна роля в Унгария срещу комунистическата диктатура. Йозеф Антал е първият демократично избран премиер на Унгария след падането на комунизма. 

"Затова си заслужава да си припомним, че на 25 февруари почетохме жертвите на комунизма и в момента се намираме в завидната ситуация да живеем в демокрация, където дебатът и размяната на идеи е свободно, желано и добро", каза унгарският министър на правосъдието и премина към делегитимиране на неправителствените организации. По думите му трябва да се прави разлика между ролята, която играят европейските институции, националните правителства и неправителствените организации. Гражданските организации имат много ограничено ниво на легитимност. "Правителството винаги се избира чрез универсално избирателно право", добави министърът. По-нататък той говори продължително за миграционната и бежанска криза като заяви, че всъщност много страни-членки имат проблеми с основните права. 

"Унгария пое своята отговорност да защити външните граници на Шенгенската зона много сериозно. През 2015-та година Унгария получи много критики, но днес видяхме, че общата политика на ЕС вече се концентрира върху защитата на външните граници на ЕС. Горди сме, че успяхме да доведем до промяна в манталитета", каза той. 

След него думата взе директорът на Центъра за основни права Миклош Санто, който имаше изцяло проправителствени позиции. Фокусът на изказването му беше, че демокрацията в Унгария е съвсем здрава и функционира нормално. Той изложи няколко различни варианта на демокрацията като подчерта, че няма универсална дефиниция на демокрацията или върховенството на закона. "На националните държави не бива да им се държи сметка за такива полифонични и неясни стандарти", каза той, с което сякаш подкрепи нелибералния път, избран от премиера Виктор Орбан. Миклош Санто каза още, че в някои държави дори няма конституционен съд като например в Холандия и Швеция, което много напомни на спора, който се разрази наскоро между полския външен министър Витолд Вашчиковски и първия заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи). 

Нещо повече, каза той, в някои случаи, като например във Франция, главният прокурор е част от правителството, а не е независима институция, както е в Унгария. "А Франция със сигурност е функционираща демокрация", добави анализаторът. Заключението му беше повече от многозначително. "Според мен, когато говорим за демокрацията всъщност говорим за различни възприятия на суверенитета, а не за демокрация. Това не е правен или професионален дебат за човешките права или свързани процедури, а сблъсък на светогледи или идеологии за националните суверенитети на страните-членки за това докъде трябва да се простират компетенциите, споделяни със страните-членки и ЕС". 

Миклош Санто беше убеден, че започват широки промени относно природата и парадигмата на демокрацията, върховенството на закона, основните права и суверенитета. "Ясно е, че политическата и правна битка между онези, които приемат наднационални решения от името на цялото човечество и онези, които приемат националната идентичност, включително и собствена дефиниция на основните права, няма да се води само в Унгария, но и в Европа и целия западен свят. Така че, най-добрите и най-интересни дни тепърва ни предстоят", заключи г-н Санто. 

Стефания Капрончай, изпълнителен директор на Унгарския съюз за граждански свободи, категорично отхвърли тези твърдения. Според нея в момента може да се очертаят две тенденции в Унгария, които подкопават свободата и плурализма. Става дума за преструктурирането на медийния пазар и манипулацията с разпределението на рекламни приходи. Според нея в Унгария тече процес на мека цензура, при която се атакуват не отделни новини, а цели медийни компании, което води до намеса в предоставянето на съдържание, а не в конкретно съдържание. Що се отнася до преструктурирането на медийния пазар Стефания Капрончай цитира констатациите на ОССЕ от 2014-та година след парламентарните избори, че много малко медии може да се нарекат независими. 

Повечето са концентрирани в ръцете на бизнесмени с близки връзки с управляващата партия. Втората тенденция е с неравномерното разпределение на държавна реклама. Проблем, който имат почти всички страни-кандидатки за членство в ЕС. В допълнение към това са налице и случаи на ограничаване на достъпа на журналисти до информация. Няколко са случаите, когато на определени журналисти е отказван достъп до бежанските лагери по време на бежанската криза през 2015-та година. Няколко журналисти и дори цели медийни предприятия са получили забрана за достъп до парламента лично от председателя. Обикновено се посочват като основания опити за запис в забранени зони.

Някои забрани са били вдигнати, но е налице правен натиск за потушаване на критиките срещу правителството. Стефания Капрончай припомни, че в Унгария клеветата продължава да е криминално деяние. Обвинения за клевета често се повдигат срещу разследващи журналисти, правозащитници или организации, които упражняват граждански контрол. Тя припомни още, че с поправките в закона за свободата и информацията от 2015-та година достъпът до публични данни е станал по-труден. Що се отнася до неправителствените организации, проблемът е много сериозен, обясни тя. В момента има нов порив за стигматизиране на независимите граждански организации. В дневния ред на пролетната сесия на парламента е предвидено да се внесе поправка в закона за гражданските организации. 

От изтеклите досега данни ясно, че предстои затягане на режима за финансираните от чужбина организации, както и за онези, които провеждат политическа дейност. Повечето такива организации са свързани основно с миграционната криза. "Реториката или тактиката ще ви е позната от Израел и Русия", добави Стефания Капрончай. Тя цитира данни, според които 87% от журналистите в Унгария мислят, че политиката контролира медиите, а не обратното. Сплашването и стигматизирането на НПО-та поставя под въпрос самата природа на демокрацията, припомни тя. 

Миклош Санто се включи в края на изслушването с ново притеснително изказване като заяви, че през първото десетилетие на новия век са доминирали либералните медии в Унгария. "Днес ситуацията е по-балансирана и ако собствениците взимат определени решения, това е движено от пазарни сили. Гражданското общество е здраво в Унгария", повтори той. Министърът на правосъдието също се присъедини към тази оценка и заяви, че миналата година е предложил законопроект, който прави регистрацията на НПО много по-лесна. Сега вече те не бива да чакат, за да започнат своята дейност. "Никой не ме поздрави тогава. Никой не каза колко е хубаво, че сега НПО-тата ще могат да започват работа незабавно. Не искам поздравления, но бих искал да има общо признание, че регистрацията вече е по-лека", каза той. Съобщи, че в момента в Унгария има 6000 НПО-та. "Те процъфтяват", заяви той. 

Той отново припомни, че НПО-тата нямат същата легитимност като директно избраните правителства и попита дали неприемането на мнение на НПО непременно прави държавата диктатура. Германската евродепутатка Биргит Зипел (Социалисти и демократи) реагира остро на тези твърдения като заяви, че никой не поставя под въпрос легитимността на правителствата. "Но ако сте избрани, и каквито и мнозинства да имате трябва да уважавате различните политически изявления, групи и различните позиции от НПО-та и граждани. При демокрация трябва да гарантирате, че всички различни гледни точки ще бъдат чути. Затова свободата на медиите и на изразяването е много важна. Също така е много необходимо при демокрациите медиите да имат възможността и дълга да бъдат критични", добави тя. 

Според Тодор Гардош от Amnesty International, има и други проблеми като например честото прибягване до бързи законодателни процедури, при които се избягват консултации и истински дебати. Проблемни са и медийните закони, регресивното определение на семейството и все по-слабата защита на сексуалните малцинства. Той посочи, че в момента текат процеси на разглобяване на отчетността по отношение на Конституционния съд и съдебната система. НПО-та често са обект на сплашване и тормоз, често възложен от самия министър-председател. "През последните години членове на правителството и управляващата партия произнасяха нетолерантни и дискриминиращи изявления по отношение на жените, мюсюлманите, ромите и хората от групата на хомосексуалистите".

"Призоваваме ви да продължите да задавате въпроси за Унгария и да продължите с натиска върху ЕК и страните-членки да изпълнят задълженията си. Това, което става в Унгария днес е умишлено прицелване в различни обществени групи, често онези, които и без друго са силно маргинализирани и лишени", добави правозащитникът. Не по-малко сериозен е проблемът и с бежанците. Често се наблюдава малтретиране на бежанци, законите правят на практика невъзможно подаването на искане за убежище като целта е да се направи живота на онези, успели да се вмъкнат, изключително труден. В деня на изслушването беше публикувано и отворено писмо [на английски език] до еврокомисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос (Гърция, ЕНП), в което се призовава да се обърне внимание на подготовката на нов законопроект, който силно ще затрудни искането на убежище в Унгария. Законопроектът беше одобрен днес (07 март). 

На всички критики унгарският министър и проправителственият анализатор отговаряха с аргументи, че и другаде има подобни проблеми и че Унгария всъщност си върши работата. Последваха и обвинения, че НПО-тата не са толкова критични по отношение на проблеми с бежанците другаде. В края на изслушването Ласло Трошани дори обяви, че срещу Централна Европа се провежда дискриминация. За пример той даде проблемите на унгарските предприятия, притиснати от конкуренцията. Всъщност, конкуренцията посяга и на основните права, бяха думите му. За подобна дискриминация често говори и полският външен министър, според когото западните компании са се облагодетелствали от разширяването на ЕС за сметка на националните предприятия. На 22 март в комисията по граждански свободи на ЕП ще се състои изслушване на Франс Тимерманс за процедурата по опазване на върховенството на закона срещу Полша.