euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Вече избягвам дебатите за бъдещето на Европа, защото през последните години се превърнаха в скучно и безмислено упражнение, по време на което модераторите задават прекалено общи и вече хиляди пъти задавани въпроси, а поканените участници отговарят още по-общо, тъй като имат да се грижат за електоралния си имидж у дома, докато същевременно запазят и международния си образ. Точно такъв беше в началото дебатът миналия петък в рамките на Мюнхенската конференция за сигурност, озаглавен "Бъдещето на Европейския съюз: обединени или разединени?". В него участваха президентката на Литва Далия Грибаускайте (специален текст от нейното участие може да прочетете тук), първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи), полският външен министър Витолд Вашчиковски и финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле. Панелът беше модериран от журналиста от The Financial Times Филип Стивънс, който бидейки британец, разбира се зададе тон изцяло в британската бризходна посока. 

Върховенството на закона, глупако!

Въпреки мудното си и досадно начало, дебатът внезапно се превърна във фундаментален и същностен за ЕС. Това стана, когато г-н Стивънс зададе въпроса дали всъщност проблемът в ЕС не е ценностен, нещо за което и euinside писа наскоро. Въпросът беше зададен след изказването на полския външен министър, в което пролича орбанският евроскептицизъм и в което той обвини Франс Тимерманс, че представя в розово картината за състоянието на ЕС. Бившият холандски външен министър, а в момента дясната ръка на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), буквално се възпламени. С много страст и емоция той категорично отхвърли предположението, че ЕС е ценностно разделен. "Ако погледнете какво стана миналата седмица [по-миналата] в Румъния, когато хората имаха впечатлението, че правителствата им повече не се борят с корупцията, те излязоха незабавно на улицата". Тези думи бяха съпроводени от бурни аплодисменти в препълнената с държавни глави, анализатори, академици, национални и европейски политици зала в Мюнхен. 

Франс Тимерманс беше неудържим: "Тези ценности се споделят навсякъде в ЕС. Когато жените в Полша имаха усещането, че техните права ще бъдат орязани от правителството или парламента, те излязоха незабавно на улицата, защото споделят същите ценности". И отново бурни аплодисменти, които наляха още гориво в първия заместник-председател на ЕК. Той реши, че сега е моментът да покаже на ултраконсервативното правителство в Полша, че макар и механизмът за върховенство на закона на ЕС да е беззъб, убедеността на Комисията не е. "И нека ви кажа нещо за природата на този ЕС. Тя е базирана на закона, на договорите, които подписахме и на това, че всички са равни пред закона. Да, може да имате различни скорости, да, можете да пътувате в същата посока, но с различна скорост. Окей съм с това. Но всеки е равен пред закона. А законът е договорен на европейско ниво и трябва да се прилага в страните-членки. Законът, върховенството на закона, диктува на правителствата да не се месят в съдебната система, да не орязват правомощията на съдиите", продължи с още по-голяма страст и емоция г-н Тимерманс, с което си заслужи още повече аплодисменти.

Неговите директни нападки срещу Полша идват в момент, когато ЕК вече изчерпва и без друго слабия си инструментариум за натиск, а шансовете Варшава да бъде наказана са нищожни, тъй като за това се иска единодушие в Съвета, а Унгария вече обяви, че ще подкрепи поляците. 

И така започна може би най-силният и смислен дебат за Европа от много време насам, който постави фокуса върху фундаментите. Това отдавна трябваше да се случи, след като през 2013-та година ЕК рязко промени отчитането на напредъка на страните-кандидатки за членство в ЕС. Комисията тогава озаглави стратегията си за разширяването "Най-напред фундаментите", сред които върховенството на закона беше очертано като основен приоритет. Четири години по-късно ЕК в лицето на Франс Тимерманс припомни и на страните-членки, че върховенството на закона е това, върху което е изграден Съюзът. Това се наложи, след като полският външен министър реши да влезе в неравна битка със заместник-председателя. "Кога ще бъде създаден Конституционен съд в Холандия според европейските стандарти? Това е риторичен въпрос, не е нужно да отговаряте!", каза тържествуващо Витолд Вашчиковски сред притихналата аудитория.

"О, не, с удоволствие ще отговоря", отвърна разгорещен Франс Тимерманс. "Денят, когато в Холандия правителството се намеси в нарушение на Конституцията в съдебната власт, аз също ще изляза на улицата. Никъде няма клауза, която да задължава страните-членки да имат конституционен съд, но ако вече имате такъв, съобразно с конституцията ви, тогава моля ви да уважавате правилата на вашата Конституция!", добави заместник-председателят отново сред бурни ръкопляскания. Спорът беше прекъснат от включване на другите участници, но малко по-късно продължи, разкривайки един от основните проблеми на евроскетицизма - често той е базиран на незнание, некомпетентност или съзнателна манипулация. В случая на полския външен министър ставаше дума за учудващо непознаване на европейското законодателство. 

Той се опита да обясни, че Полша е влязла в ЕС, само заради четирите свободи и нищо друго. След това възропта, че нямало ясни критерии за избор на шефовете на институции, което е ясно разписано в договорите на ЕС или в общо договорените между страните-членки правила. Това принуди Франс Тимерманс да прочете на глас съдържанието на Член 2 от Договора за ЕС: "Но Съюзът е много повече от четирите свободи и затова смятам, че на този етап бих искал да Ви прочета какво казва ЧЛен 2: 'Съюзът е основан на ценностите като уважение на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и уважение на човешките права, включително правата на хората, принадлежащи към малцинства. Тези ценности са общи за страните-членки в общество, в което плурализмът, недискриминацията, толерантността, правосъдието, солидарността и равенството между мъжете и жените преобладават'", каза г-н Тимерманс. 

Доверието, Санчо!

Разговорът между Тимерманс и Вашчиковски разкри един от проблемите в ЕС - компетентността. В този смисъл не става дума за някакъв сериозен идеологически сблъсък между евроскептици и проевропейци, а между информирани, отговорни лидери и некомпетентни или често съзнателно манипулиращи лидери. Франс Тимерманс обаче не е съгласен. На Световния икономически форум в Давос 3 седмици преди Мюнхенската конференция той участва в друг панел за бъдещето на Европа в компания, която можем да наречем информирана и компетентна. С него бяха холандският премиер Марк Руте, Мартин Шулц - който беше тогава все още шеф на Европейския парламент, но вече води в социологическите проучвания в Германия пред канцлерката Ангела Меркел - и Ана Ботин, изпълнителната шефка на групата Banco Santander. Модератор на панела, озаглавен "Каква Европа сега?", беше Морис Леви (председател на Publicis), чиито въпроси успяха да вдъхновят панелистите и да разпалят страстите. 

По време на този панел Франс Тимерманс заяви, че в момента се води тежка идеологическа битка във всички общества между хората, които искат защита чрез затваряне на обществата, а това неминуемо би довело до ограничаване на свободите, и хората, които вярват в отвореното общество и в разнообразието като отговор на предизвикателствата на бъдещето. В рамките на този панел също избухна остър спор, чието качество обаче беше на съвсем друго ниво. Панелът беше доминиран от джентълменския спор между Марк Руте и Мартин Шулц. Руте, чиято партия постоянно се надпреварва с партията на евроскептика-националист Хеерт Вилдерс в социологическите проучвания преди парламентарните избори в Холандия през март, заяви, че проблемът в ЕС е, че твърде много страни не изпълняват обещанията си да извършват реформи. 

"Твърде много страни, особено в южната част на Европа, не правят това и така се създава фундаментално недоверие в Европа и особено между севера и юга", каза Руте, с което си навлече гнева на кандидата на германските Социалдемократи за канцлерския пост Мартин Шулц. "Искам да помоля да сте много предпазливи с изискването към някои страни-членки да приемат реформите, които са определени от кого?", попита той. "От Пакта за стабилност и растеж", отговори му кратко Марк Руте. Двамата започнаха да се замерят с данни и позиции. На моменти се съгласяваха един с друг, а понякога се отдалечаваха още повече. Според холандския премиер идеята за "все по-тесен съюз" е мъртва. "Това, което имаме е Европа, която трябва да бъде адекватна, а не някакъв проект, който има свой си собствен ход", добави той. 

"Това е грешно!", отсече Мартин Шулц. "Повече от всякога се нуждаем в 21-ви век от по-тесен съюз на гражданите в ЕС", заяви разпалено той. "Убеден съм, че това е най-бързият начин да се унищожи ЕС. Имаш много романтична представа за историята и това ми харесва. Говориш много страстно, но ЕС на Хелмут Кол и Франсоа Митеран не е модел за изграждане на ЕС на бъдещето. Това трябва да е много прагматична връзка. Но, ако продължим да говорим за придвижване стъпка по стъпка към нещо като европейска супердържава, това е най-бързият начин, Мартин, да се разруши ЕС", отвърна Марк Руте със спокоен глас. 

"Това не е романтизъм! Ако погледнем какво става в Европа днес, това е съвсем актуално. Разширяването на ЕС към източните държави - можем ли днес да си представим Полша, Балтийските страни да не са част от ЕС, като имаме предвид какво става в Украйна, за какво говорим днес в Европа?", попита Мартин Шулц и предизвика бурни аплодисменти в залата. "Това не е романтизъм за по-тесен съюз на страните. Но съм съгласен, че се нуждаем от прагматични решения", добави той. По-нататък по време на дискусията Мартин Шулц продължи: "Конкуренцията с Европа не е честна. Други части на света са по-конкурентни от нас, но защо? Защото не спазват нашите стандарти. Те нямат минимална работна заплата, нямат синдикати, нямат право на стачка, там правителствата затварят интернет, когато мнението на интернет не потвърждава правителствената линия и т.н. Те не се вълнуват от екологичните стандарти или минималните социални стандарти", каза още той. 

Реформа на ЕС без промени в Договорите и на няколко скорости

Отвъд идеологическите битки и борбата с алтернативната фактология Европейският парламент извади миналата седмица отново на масата предложения за задълбочаване на европейската интеграция, но без да се пипат Договорите. В гласуваната на 14 февруари резолюция [на английски език] с 329 гласа за, 223 против и 83 въздържали се Европарламентът посочва кои членове от устройствените договори позволяват задълбочаване на интеграцията. В резолюцията основен акцент се обръща на необходимостта да се използва повече възможността за гласуване с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, както е сега практиката. Предлагат се и някои нови идеи, като например да се обединят постовете на председателя на ЕК и на Европейския съвет, въпреки че се посочва, че това няма да е в интерес на ЕП.

Предлага се също Съветът да се превърне в истинска законодателна камара като се намалят броя на конфигурациите (Съвет по икономически и финансови въпроси, Съвет по правосъдие и вътрешни работи и т.н.) и се отправят критики срещу министрите, че често си измиват ръцете и прехвърлят тежко законодателно бреме на Европейския съвет (лидерите). Изненадващото в резолюцията, чиито автори са Мерчедес Бресо (Социалисти и демократи, Италия) и Елмар Брок (ЕНП, Германия), е че се поощрява многоскоростна Европа и то чрез инструмента за засилено сътрудничество, по който в момента няколко страни-членки се договориха да въведат данък върху финасовите транзакции и по който ще бъде създадена европейската прокуратура за борба с финансовите измами. Резолюцията предлага разширяване на обхвата на европейската прокуратура, така че да включи борбата с организираната престъпност, измамите и корупцията, а също и да заличи фрагментацията в прилагането на европейското право. 

Предлага се страните-членки да издигат по трима, вместо по един кандидат за еврокомисар и то от двата пола. Отново се повдига въпроса за намаляването на срока на бюджета на ЕС от сегашните 7 на 5 години, за да съвпадне с мандата на ЕП. Призовава се и за смели крачки към създаването на обща отбранителна политика, по която вече се работи от миналата година. Преповтарят се вече заявените идеи за общ началник-щаб и обща политика на въоръжаване. Сред другите идеи в резолюцията на ЕП е създаването на обща европейска правна култура, което би създало истинска зона на свобода, сигурност и правосъдие и ще гарантира по-доброто прилагане на европейското законодателство. 

По време на панела за бъдещето на ЕС в Мюнхен германският министър на финансите Волфганг Шойбле повтори вече заявената от канцлерката Меркел подкрепа за многоскоростна Европа, като припомни обаче, че основното задължение на Европа е да не пропадне до времето на Стената. В следващите пет години той смята, че трябва да се направи всичко необходимо да се убедят колкото се може повече хора, че Европа има смисъл и може да решава проблемите им. Литовската президентка Далия Грибаускайте се обяви категорично против многоскоростна Европа. "Всички решения в Европа се взимат на добра воля от страните-членки и лидерите на нашите държави решават. Не Комисията или някоя друга институция. Ние решаваме кое е добро или не за нас. Затова трябва да изпълняваме обещанията и решенията си", каза тя. 

Волфганг Шойбле добави, че европейската интеграция е невъзможна без отдаване на суверенитет. Той призна обаче, че не във всички страни-членки има готовност у населението за отдаването на суверенитет и това трябва да се уважава. Повече дебати като този между Франс Тимерманс и Витолд Вашчиковски от една страна и като този между Марк Руте и Мартин Шулц от друга са пътя към спасението на Европа. Те трябва да надделеят над какофонията от различни медийни приоритети и алтернативна фактология.