euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Затягане на дисциплината отвътре и изявите навън, горе-долу така може да се определи в едно изречение съобщението на Европейската комисия за европейската енергийна политика, публикувано на 7 септември и озаглавено "Енергийната политика на ЕС: взаимодействие с партньорите отвъд нашите граници". Предложението, адресирано до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, е изградено на четири основни стълба: изграждане на външното измерение на вътрешния енергиен пазар; засилване на партньорските отношения с цел гарантиране на сигурна, безопасна, устойчива и конкурентна енергия; подобряване на достъпа до устойчива енергия за развиващите се страни; и по-добро рекламиране на европейските политики извън границите на ЕС.

Затягане на вътрешната дисциплина

Твърде отдавна Европейският съюз, в лицето на основните институции, се бори с това, че всяка страна-членка преследва свой собствен дневен ред, когато става дума за осигуряване на енергийните доставки за националния пазар. Някои страни-членки са в по-изгодна позиция, тъй като имат възможности, а и са инвестирали отрано за разнообразни източници. Други обаче, са в почти пълна зависимост от един-единствен енергиен доставчик (като България например), което принуждава тези страни да действат не винаги в общия интерес на ЕС.

Затова и в съобщението си, Комисията предлага създаването на механизъм за обмен на информация за междуправителствените споразумения на страните-членки. Това е едно от основните предложения в документа, което е изцяло съобразено с решенията на лидерите на страните-членки от първия им Европейски съвет, посветен на енергийната политика от 4 февруари тази година. Този механизъм ще разшири и допълни процедурата по уведомяване, която вече работи между страните-членки по отношение на газовите договори. Интересното е, че механизмът ще гарантира обмена на информация на ниво ЕС преди и след преговорите с трети страни.

Нещо повече, Комисията ще предоставя правна помощ на страните-членки, докато те преговарят по споразумения, които засягат пряко законодателството за вътрешния пазар. И ключовото изречение: "В конкретни случаи Комисията може да дава предварителна оценка на съответствието на бъдещото междуправителствено споразумение с европейското законодателство преди такова споразумение да бъде подписано". Това изречение е изключително важно, тъй като показва, че ще се дава възможност така, както Комисията вече въведе подобен механизъм за преглед на бюджетите на страните-члеки (по процедурата Европейски семестър), да се изказва по договаряни в момента споразумения с трети страни.

От текста не става ясно обаче, какво ще предприеме Комисията, ако прецени при този предварителен контрол, че дадено споразумение е в разрез с европейското законодателство. Но още в самото начало се подчертава, че "миналият опит е доказал, че двустранните енергийни отношения между отделни страни-членки и трети доставчик или транзитираща държава може да доведат до разпокъсване на вътрешния пазар, вместо до засилване на енергийните доставки на ЕС и до конкуренция".

Това, което става ясно обаче е, че ЕС протяга ръка към съседните си страни за интегриране на енергийните им мрежи с европейската. Именно в този контекст е и друго изключително интересно предложение в съобщението. Тъй като скоро Турция, която е в процес на преговори за членство с ЕС от 2005-а година, ще бъде свързана с европейската енергийна мрежа и тъй като тя може да стане голям газоразпределителен център и важна транзитираща страна за ЕС, се препоръчва отварянето на глава "Енергетика" в преговорите за присъединяване към ЕС. "Напредъкът в преговорите по присъединяването на Турция към Договора за енергийната общност и напредък към отваряне на енергийната глава в преговорния процес ще помогнат за задълбочаване на сътрудничеството и за установяване на солидна рамка за транспорт на газ през Турция", е записано в документа.

Глава 15, "Енергетика", е сред осемте блокирани глави заради Кипър. Турция негодува отдавна срещу невъзможността да започне преговори по тази глава, по която тя се чувства достатъчно подготвена и използва този аргумент в преговорите с ЕС по сътрудничеството на Турция за изграждането на газопровода "Набуко", както и за цялостното си сътрудничество по изграждането на Южния коридор.

В новото си съобщение, Европейската комисия посочва, че отварянето на Южния газов коридор е стратегически инфраструктурен приоритет за ЕС, тъй като това ще бъде маршрутът за доставка на между 10% и 20% от прогнозираното търсене на газ до 2020 година. Между страните-членки обаче, все още има разделение по въпроса за това дали да бъде отворена глава 15 в преговорите с Турция. Междудругото, вече повече от година нито една глава не е отворена. (Този въпрос беше широко обсъден по време на дискусията, която euinside организира съвместно с Европейският институт за стратегии и политики|espi и StratCom).

Да говорим с един глас и навън

Както дълговата криза в еврозоната болезнено показа, че не може без засилване на интеграционните процеси, така и от съобщението на Комисията за енергийната политика на съюза става ясно, че националните интереси често са в противоречие с общия интерес на ЕС, което рано или късно се връща като бумеранг във вреда на националните приоритети. Фактите, на които документът стъпва са повече от красноречиви: ЕС внася над 60% от газа, който консумира и над 80% от петрола. Общността е изправена пред нарастваща конкуренция за изкопаеми енергийни източници, включително от нововъзникващите икономики и самите производители на енергия. Всичко това се откроява особено на фона на тенденциите за увеличаване на населението и стандарта на живот, който би могъл да засили глобалното търсене на енергия с до 40% само до 2030 година, тоест след по-малко от 20 години.

Затова е особено важно ЕС да действа единно - цел, която досега е претърпявала провал многократно. Сега съюзът се обръща директно към преките си съседи, включително и Русия. Близо 20% от газовите доставки за Европа минават през Украйна. В документа се посочва, че ЕС трябва да подкрепи усилията за рехабилитиране на украинската газопреносна система като същевременно се подобри прозрачността и правната рамка - доста трудна задача на фона на текущата политическа обстановка в страната. Предлага се и създаването на тристранен съвет за сътрудничество на политическо и административно ниво с Русия и Украйна, за да се гарантират стабилни и непрекъсвани доставки през Източния коридор.

Именно отношенията с Русия са третото доста интересно нещо в документа. Под заглавие "ЕС-Русия енергиен диалог: от партньорство към интеграция" е записано, че енергийното сътрудничество между двете страни изисква нова и силна правна база. Затова и преговорите по новото споразумение ЕС-Русия трябва да засегнат теми като достъп до енергийни ресурси, мрежи и експортни пазари, инвестиционна защита, реципрочност, предотвратяване на кризи и сътрудничество, равни условия и цени на енергийните ресурси. Все трудни теми, които до момента не са намерили решение на най-високо ниво. Макар че старият договор за сътрудничество изтече още в края на 2007-ма година, няма данни скоро да започнат по същество преговори по новата рамка.

В момента се работи по сключеното през 2010 година "Партньорство за модернизация", чиято основна цел е не само сътрудничество за технологична модернизация в Русия, но и социална и обществена модернизация.

В съобщението се препоръчва създаването на обща европейско-руска пътна карта, в която да се идентифицират възможностите за дългосрочно сътрудничество, които пък да подпомогнат пазарните реформи и да подобрят инвестиционния климат за европейските енергийни компании в Русия.

По отношение на южните съседи на ЕС, в голяма част от които в момента текат политически трансформации, Комисията препоръчва хармонизиране на правната рамка в областта на енергетиката с онези страни, които са склонни на това. Отделено е внимание и специално на Либия заради падането на режима на Кадафи като се посочва, че ЕС е готов да разшири предложението си за изграждане на цялостно енергийно партньорство със северноафриканските страни, за да включи и Либия в него. Нещо повече, пише още в документа, ЕС ще подкрепи усилията на европейските компании да помогнат за възстановяване на потенциала на страната за износ на петрол и газ.

Именно казусът с Либия подчертава особено силно липсата на единен подход. Досега ЕС като цяло не включваше Либия в политиката си на съседство. За сметка на това обаче, Италия има добре разработени бизнес отношения именно в сферата на добива на петрол. И не само Италия. Не е случайно обаче, че именно италианският концерн Eni първи се завърна в страната с мисия да установи щетите и възможностите за възобновяване на работата на петролните съоръжения.

Реакциите

Зелените в Европейския парламент разкритикуваха съобщението, тъй като то демонстрира "вредно пристрастяване към вноса на изкопаеми горива", както и заради нереалистичния анализ за бъдещия капацитет за износ на определени страни. "С рязко покачващото се енергийно търсене в ключови страни-доставчици, амбициозни мерки за енергийна ефективност в Русия или в Средиземноморския регион трябва да бъдат предварително условие за всякакъв значителен износ на петрол, газ или в бъдеще на производство на електричество от възобновяеми източници".

В съвместно изявление, българските министри на външните работи Николай Младенов и на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков приветстваха комуникацията. "Време е да прекратим практиката 'разделяй и владей' в европейската енергийна политика”, заяви външният министър Николай Младенов по повод приемането на Комуникацията. "Особено важно е да има повече прозрачност в двустранните споразумения с трети страни. Само така всички могат да имат гаранции, че договорените условия са резултат от пазарни механизми, а не от политически калкулации", каза от своя страна министър Трайчо Трайков. Подобен подход вече беше приложен по отношение на споразумението между България и Русия за Южен поток, в което бяха направени промени със съдействието на Европейската комисия. Представител на Брюксел беше в София и за подписването на документа през ноември миналата година, съобщи тогава премиерът Бойко Борисов.

Оповестеният от комисаря по енергийните въпроси на ЕК Гюнтер Йотингер документ все още няма правна стойност. Тепърва по него ще се разгорят разгорещени дебати, които euinside ще следи. Отсега е ясно обаче, че точно както е налице къде основателна, къде не толкова съпротива срещу задълбочаване на интеграционните процеси в областта на икономическата и фискалната политика, съпротива ще има и по отношение на общата енергийна политика. Особено като се има предвид, че за да има единна енергийна политика, Съюзът първо трябва да има добре развита вътрешна инфраструктура, която да може да предостави защита на най-уязвимите в енергийно отношение страни. Нещо, което изисква солидни инвестиции във време на тежки бюджетни съкращения.

Със сигурност обаче Комисията е права в анализите си, че все повече хора по света ще консумират все повече енергия. И не са нужни сериозни анализаторски умения, за да се разбере, че най-уязвими в борбата за осигуряване на дългосрочна енергийна сигурност ще бъдат малките страни, които нямат зад гърба си солидни общности като Европейския съюз например. Но и Европейският съюз ще бъде нищо, ако говори с един глас едно, а зад гърба му отделни страни-членки - друго.