euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Босненският сръбски лидер Милорад Додик отново успя да разгневи международната общност с поредния си ход да оспори легитимността на централните институции. По негова инициатива парламентът на Република Сръбска реши да свика референдум, на който босненските сърби да кажат дали подкрепят законите, наложени от върховния международен представител, отнасящи се до съда на Босна и Херцеговина и прокуратурата. Вотът се очаква да се проведе през юни.

Защо босненските сърби са недоволни от двете съдебни институции?

Първо трябва да припомним, че те са формирани по силата на закони, одобрени от върховния международен представител, и приети през 2002 и 2003 година от централния парламент. Идеята им е да облекчат работата на Хагския трибунал по отношение на разследването на военните престъпления, извършени по време на войната от 1992-1995 година.

Босненските сръбски лидери обвиняват съда и прокуратурата, че прилагат селективно правосъдие и са пристрастни по отношение на сърбите, тъй като повечето обвинения са повдигнати срещу техния етнос. Лидерите в Баня Лука твърдят, че тъй като двете институции не са създадени по силата на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната, те са нелегитимни и Република Сръбска има правото да реши дали да признава техните решения и да настоява за реформирането им.

Реакцията на международната общност не закъсня. Представителят на ЕС Мирослав Лайчак пристигна на 28 април в Сараево, за да обсъди ситуацията с местните лидери. Той нарече решението на Република Сръбска безотговорно и предупреди, че то пречи на европейската интеграция на страната. Лайчак освен това призова върховния представител на международната общност в Сараево Валентин Инцко да реагира на това предизвикателство.

В интервю за The Guardian, публикувано на 28 април, Инцко предупреди, че ако босненските сърби не се откажат от референдума, ще бъдат наложени строги санкции от страна на ЕС срещу Додик и неговите приближени. Той посочи, че Босна е изправена пред най-сериозната криза от края на войната заради босненската сръбска сепаратистка политика, целяща парализиране на страната. По думите му референдумът оспорва ролята на върховния международен представител и представлява директна атака срещу Дейтънското споразумение. Той се зарече, че ако босненските сърби не се откажат от провеждането на допитването, ще прибегне до правомощията си и ще го анулира.

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик заяви тази седмица, че няма да се откаже от плановете за провеждането на референдум. Той освен това отхвърли като спекулации твърденията, че допитването е репетиция за бъдещ референдум за статута на тази съставна единица.

Сърбия, която е гарант по Дейтънското мирно споразумение, реагира очаквано. Президентът Борис Тадич повтори официалната позиция на Белград, че Сърбия няма да подкрепи референдум, който би застрашил териториалната цялост на Босна.

Поредното предизвикателство от страна на босненските сърби към централните власти и международното присъствие идва в момент на дълбока политическа криза. Вече седем месеца страната е без централно правителство, тъй като основните етноси не могат да се разберат за разпределението на властта. След като основните хърватски партии ХДЗ БиХ и ХДЗ 1990 бяха изключени от правителството на Мюсюлмано-хърватската федерация, те подновиха призивите за промяна на конституцията, така че да се създаде трета съставна единица на хърватите.

С оглед на настоящата политическа ситуация, Босна ще напредва трудно в европейската си интеграция. Това беше изтъкнато и от Мирослав Лайчак. Той подчерта, че страната се нуждае от власти, които да загърбят личните и партийните интереси и да се посветят на реформи и програма, които ще осигурят европейското бъдеще на Босна.