euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Босна, съседите и ЕС

Евелина Топалова, March 7, 2011

Кой друг ако не съседите, могат да разберат най-добре колко е важна европейската интеграция на Босна и Херцеговина? Риторичният въпрос задават външните министри на България, Австрия и Словения в обща статия, публикувана във в. "Независне новине" през уикенда. Поводът за публикацията е посланието, което тримата ще отправят в Сараево от името на ЕС.

Посланието, което ще предадат тримата дипломати на местните лидери, е че мястото на Босна е в Европейския съюз, но страната спешно се нуждае от нови ръководни ограни на всички нива, за да продължи напред с реформите.

Пет месеца слез парламентарните избори Босна все още е без централно правителство и правителство в по-голямата съставна единица - Мюсюлманско-хърватската федерация (МХФ), заради отказа на хърватите да се включат в предложената коалиция на ниво МХФ. След войната от 1992-1995 година и по силата на Дейтънското мирно споразумение страната беше разделена на две съставни единици - МХФ и Република Сръбска, които са обединени от хлабави централни институции. Властите на централно ниво (парламент и правителство) не могат да бъдат конституирани, докато не се постигнат коалиционни споразумения на местно ниво. Тази сложна структура на управление е причина за политическия застой в страната не само сега след изборите, но се наблюдава от години при взимането на решения по жизненоважни въпроси.

"Ако държавата иска да бъде авторитетен събеседник на ЕС, то тя трябва да говори с един глас. Без отлагане трябва да се формират власти с единна визия за европейското бъдеще на държавата", казват тримата дипломати.

Те подчертават, че босненските лидери трябва да се фокусират върху реализирането на целите, свързани с европейската интеграция, които ще бъдат от полза за всички граждани. Усилията трябва да се насочат към икономиката, откриването на работни места, установяване на правова държава, борба с корупцията и организираната престъпност. Сред приоритетните задачи трябва да бъде и провеждането на преброяване на населението. Тримата външни министри подчертават, че национализмът и негативната реторика противоречат на европейските ценности и не са от полза за Босна по пътя й към Европа.

Ако местните лидери се заемат с изпълнението на тези задачи, то страната би могла да подаде молба за членство в ЕС до края на годината. А напредък със сигурност е възможен, което се доказа с либерализирането на визовия режим за босненците в края на миналата година. Този успех показа, че там където има политическа воля, е възможно да се постигне и съгласие, казват тримата дипломати.

Външните министри предупреждават, че Босна би могла да изостане от съседите си от Западните Балкани в процеса на евроинтеграцията, ако не се постигне консенсус около важните за страната въпроси. "Близкото бъдеще на гражданите на Босна зависи от политическата воля и смелостта на техните лидери, които са необходими, за да се излезе от полическия застой и да се проведат останалите реформи. Като добри съседи и приятели на Босна и Херцеговина сме готови да я подкрепим в нейния труден, но и заслужаващ усилията си европейски път", се казва в заключение в общата статия на външните министри на България, Австрия и Словения.

В момента Европейският съюз е ангажиран по-сериозно с проблемите в Северна Африка и Близкия изток, затова и по идея на България, трите държави (най-активни в региона от всички страни-членки на ЕС) са решили да припомнят на обществото и политическите фактори в Босна, че Съюзът остава ангажиран с проблемите в страната на фона на все по-засилващите се опасения от разпад на триетническата държава.

Министрите на външните работи на България и Словения (Николай Младенов и Самуел Жбогар) вече са в Сараево. Първият дипломат на Австрия не е успял да се включи в пътуването. Двамата министри ще проведат срещи с представителите на всички партии в страната, включително и с Милорад Додик, лидер на сръбската общност, съобщи от Сараево за euinside говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева.