euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Поредната дипломатическа совалка, която трябваше да убеди босненските лидери, че е крайно време да се разберат за разпределението на властта, не даде особен резултат. Външните министри на България и Словения, Николай Младенов и Самуел Жбогар, се срещнаха с местни официални представители в Сараево на 7 март, за да потвърдят ангажираността на ЕС към страната и същевременно да изразят загрижеността си от продължаващата вече пет месеца политическа безизходица. Австрийският външен министър Михаел Шпинделегер отложи пътуването си до Босна заради заболяване.

Двамата първи дипломати изтъкнаха необходимостта от изработването на общ план за действие между ЕС и Босна, който да определи приоритетите и общата визия за европейското бъдеще на страната. "По този начин Европейският съюз ще засили присъствието си в Босна, ще се насърчат икономическото сътрудничество и чуждестранните инвестиции и ще се гарантира сигурността и стабилността на целия регион", казаха дипломатите, цитирани от РТРС (Радио и телевизия на Република Сръбска).

Външните министри напомниха, че Босна трябва да изпълни три условия, преди да кандидатства за получаване на статут на страна-кандидат за членство в ЕС. А те са: да приеме закон за държавната помощ, да приеме закон за преброяването на населението и да приложи решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който отсъди, че конституцията на страната е дискриминационна по отношение на малцинствата. В края на февруари босненските сърби заплашиха, че ще проведат собствено преброяване, ако не се организира на централно ниво. Въпросът с преброяването е важен по подобен начин, както и в случая с Македония заради спорните моменти във въпросника за етническата и религиозна принадлежност. Това би било и първото преброяване от войната насам.

Словенският външен министър Самуел Жбогар съобщи, че ЕС може да излезе с нов документ, с който да дефинира отношението си към Босна, тъй като "става въпрос за специална страна, към която трябва да има специално отношение".

Българският първи дипломат Николай Младенов от своя страна заяви, че България и Словения са готови да помогнат на Босна по пътя й към евроинтеграцията, но очакват новите власти, които ще бъдат конституирани, да имат европейска програма. Той предупреди, че Босна изостава от съседите си по отношение на приближаването към ЕС и напомни, че фокусът на вниманието на ЕС се измества от Балканите.

Срещата на политическите лидери с външните министри на България и Словения не беше уважена от президента на Република Сръбска и лидер на основната партия на босненските сърби Милорад Додик, както се очакваше.

Той бойкотира разговорите заради изказване на австрийския външен министър по повод ареста на босненски генерал във Виена. Шпинделегер беше цитиран да казва, че е немислимо генерал Йован Дивяк да бъде предаден на сръбските власти, които го издирват за военни престъпления, извършени по време на войната в Босна (1992 - 1995). Според Додик това изявление представлява груба намеса в решението на съдебната власт и е обидно за роднините на жертвите, загинали по време на нападението, за което е обвинен Дивяк.

След разговорите лидерът на Сръбската демократическа партия Младен Босич заяви пред журналисти, че срещата е показала липсата на напредък във формирането на властите в страната. По думите му външните министри са си тръгнали загрижени и едва ли скоро ще се върнат в Сараево.

Разочарованието си от продължаващата политическа безизходица и твърдоглавост на босненските политици изрази и върховният международен представител в страната Валентин Инцо. Той предупреди, че с всеки изминал ден без формирани власти, Босна губи ценно време, което не може да си позволи.