Сърбия да обърне специално внимание на медиите, препоръча Европарламентът

Аделина Марини, October 2, 2012

Прозрачността на собствеността и финансирането на медиите в страните от Югоизточна Европа все повече привлича вниманието на институциите и страните-членки в Европейския съюз. Този проблем беше поставен като първа точка от специалния диалог, който Европейската комисия предприе с Македония, докато се чака развръзката в спора на страната с Гърция, за да може Скопие да започне пълноценни преговори за членство в ЕС. В София се състоя среща по инициатива на група независими журналисти, сред които и журналистите на този сайт, с еврокомисар Нийли Крус, която отговаря освен за цифровия дневен ред, но също и за медиите. Сега наред е Сърбия, към която е отправен призив в съвместна декларация от срещата между представители на Европейския парламент и сръбската Скупштина, да обърне внимание на медиите.

В декларацията от 18 точки под номер 6 е записан призив към правителството да приложи медийната си стратегия като обърне специално внимание именно на прозрачността на собствеността и финансирането на медийния сектор, както и да създаде "климат, подходящ за свобода на медиите и за сигурността на журналистите". Въпросът е изключително важен, както показва примерът с България, защото пълноценни реформи не може да бъдат осъществени без участието на медиите, каквото беше и посланието на комисар Крус в София - "Журналистиката е свързана с демокрацията, тъй като без журналистика няма демокрация".

Отправя се и призив към правителството да завърши националната антикорупционна стратегия и плана за действие към нея като включи конкретни показатели, срокове, отговорни фактори и необходимите ресурси за изпълнението на стратегията. Изразява се загриженост обаче от неколкократните твърдения за злоупотреба от страна на прокурорите с наказателните разпоредби при икономически престъпления, придружавани обикновено със замразяване на фирмени или частни активи. Декларацията е изключително конкретна като призовава властите да направят бърз ремонт на Наказателния кодекс, с който да се сложи край на повдигането на обвинения в злоупотреба със служебно положение в частни предприятия (и такива с преобладаващо частна собственост), както и да се прекрати практиката да започват криминални действия, особено на базата на член 359 от Наказателно-процесуалния кодекс. Този член е изключително спорен и искането за поправки в него присъства в почти всички резолюции на Европарламента за Сърбия.

В същия контекст се призовава за осигуряването на публичен достъп до приватизационните документи, които биха били от полза при разглеждането на такива случаи.

Документът изразява загриженост и по отношение на законодателните инициативи, които доведоха до един от големите скандали в Сърбия след избирането на новото правителство на Ивица Дачич и новия президент Томислав Николич - смяната на гуверньора на централната банка. Под точка 9 в декларацията е записано: "зажрижени сме относно следизборните законодателни инициативи, довели до личностни промени в държавните институции и гражданската служба, например чрез приемането на нов закон за националната банка или чрез разпоредбите на новоприетия Закон за министрите, който дава възможност на министър да поиска уволнение на който и да било публичен служител".

В самото начало на декларацията се подчертава, че правителството има ограничен напредък по програмата за европейска интеграция от март 2012 насам, когато страната получи статут на страна-кандидатка. Призовава се за приемането и прилагането на важни, свързани с ЕС, реформи, особено в сферата на правосъдието, анти-корупционната политика, медийната свобода, равната защита на малцинствата, защитата на околната среда, устойчивото управление на природните ресурси и биоразнообразието, структурните реформи и подобрението на бизнес-средата.

Косово или нищо

Донякъде официално, но не съвсем, Косово се поставя като условие за започване на преговори за членство със Сърбия, смятана за ключовата страна за европейското бъдеще на региона. Как ще продължи диалогът между Прищина и Белград ще е основното изпитание както пред властите в Сърбия, така и за ЕС, на който в присъединителното портфолио му остават основно трудни страни. В съвместната декларация на Европарламента и сръбското народно събрание проблемът е поставен под точка 14, в която се казва, че се приветства "потвърждаването от сръбския президент и премиер, че диалогът между Белград и Прищина ще продължи и че ще бъдат приложени всички споразумения, постигнати до момента с Прищина".

Сигналите от Белград обаче са повече от смесени и трудни за разгадаване. В рамките на Общото събрание на ООН миналата седмица президентът Николич се срещна с баронеса Катрин Аштън, върховният представител на ЕС за външната политика, след която той отхвърли възможността основа на бъдещия диалог на високо ниво с Прищина да бъде споразумението за добросъседските отношения с Косово. "Госпожа Аштън знае, че в мен няма да намери събеседник за добри отношения с Косово като държава. Тя има у мен събеседник за добър живот на Косово, за мир и сигурност, за инвестиции, но не и за това един ден да бъдем добри съседи и мисля, че гражданите на Сърбия добре знаят това и затова ме избраха", каза Николич пред националната телевизия RTS от Ню Йорк. Дотук е сравнително ясна позицията на Сърбия.

Объркването започва от отговора му на въпроса какво конкретно означават директни преговори с Прищина на най-високо ниво. За Николич високото ниво означава, че ръководството на страната "не може да се крие зад договор, който са постигнали чиновници". Той обаче заяви, че за него Хашим Тачи (косовският премиер) е неприемлив събеседник и ще остане такъв, докато не се изяснят съмненията около директното му участие в "злочинства над сърбите". В друго интервю той каза, че той не би участвал в диалог на високо равнище заедно с Тачи, но че ще разговаря с когото и да посочи парламентът или правителството на Сърбия. В заключение Николич заяви, че страната му няма да бърза с членството в ЕС, въпреки че това си остава стратегическа цел на страната.

От офиса на Катрин Аштън излязоха с кратко изявление на говорителя й след срещата, в което се посочва, че Сърбия трябва да предприеме крачки към "видимо и устойчиво подобрение на отношенията с Косово, които са от съществено значение за започването на преговори и за европейската перспектива на Сърбия като цяло". Според говорителя г-жа Аштън е подчертала нуждата Сърбия да се ангажира "смело" с тези разговори и е поощрила президента Николич да се подготви за някои "тежки решения".

Следващата седмица Европейската комисия ще публикува докладите за напредъка на страните-кандидатки и страните с аспирации за европейско членство. Докладът за Сърбия вероятно ще съдържа в доста по-подробен вариант препоръките, заложени и в декларацията на Европарламента и Скупштината. Как ще бъде съставен този доклад и какво послание ще носи е от съществено значение за това какво ще реши да предприеме Сърбия - да изчаква или да се захване с реформите.

Западни Балкани