euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Вместо “Другарю Тито, ние ти се кълнем!”, новата мантра на Сърбия е “Другарю Фюле, ние ти се кълнем!”. Коментарът е на сръбския анализатор Джордже Вукадинович в най-тиражния белградски ежедневник “Политика” и като че ли най-точно улавя случващото се в Сърбия през последните дни. Йосип Броз Тито отдавна го няма, вместо това днешните управляващи се кълнат не само на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, че няма да се отклонят от пътя към членството в Европейския съюз, но думите и обещанията са едно, а първите стъпки на новите-стари властимащи показват съвсем друго. Резултатът - вместо да затвърди рейтинга на страната, както се е случвало след предишни избори, международната рейтингова агенция Standard and Poor’s го свали драстично, но и без тази стъпка, заглавия като “Правителството няма пари за септемврийските пенсии и заплати” са достатъчни, за да бъде сравнена ситуацията в страната с тази във фалиращата от месеци Гърция.

Преди сравненията с Гърция обаче дойдоха тези с Унгария и Румъния, където новините около кризата напоследък бяха изместени от новините за потъкването на демокрацията и конституционните права.

Откъде всъщност тръгна всичко?

Миналата седмица управителят на централната банка на Сърбия Деян Шошкич подаде оставка едва две години след избирането му на поста през 2010 и четири години преди изтичането на мандата му. Причините по думите на самия Шошкич са: предложените изменения и допълнения на закона за народната банка на Сърбия, които според него нарушават независимостта на институцията и могат да повлияят на вземането на решения в самата банка, с което сериозно да се наруши финансовата и икономическата стабилност в страната. “Приемането на такива изменения и допълнения на закона може сериозно да влоши позицията на нашата страна на международните финансови пазари и да забави процеса на европейската интеграция, което вече се вижда от реакциите на международните финансови институции и другите важни фактори, от които зависи финансовата подкрепа към нашата страна в условията на криза,” се казва в мотивите на Шошкич, публикувани на сайта на централната банка.

С оставката си искам да предотвратя промените на върха на една такава независима институция, извършени чрез политическо изнудване, да се превърнат в единствената причина за приемането на един лош закон с възможни сериозни последици за финансовата стабилност и доверието в държавата. След него оставка подаде и неговият заместник, а няколко дни по-късно и целият управителен съвет на финансовата институция. Въпреки предупрежденията на Международния валутен фонд, на когото Сърбия разчита за помощ в критичния за икономиката период, на Световната банка, на представители на Еврокомисията, парламентът все пак прие спорните промени в закона на извънредно заседание в събота (3 август), а още в понеделник на мястото на Шошкич беше избрана Йоргованка Табакович - председател на Прогресивната партия след оттеглянето на Томислав Николич след избирането му за президент, а преди това кандидат за премиер на същата партия.

Всъщност за поставянето на Табакович на този пост се заговори още при разпределението на креслата в новото правителство, така че оставката на Шошкич беше малко или много предизвестена. Дни преди официалното встъпване в длъжност на новото правителство самият Шошкич критикува цялостната икономическа политика на Сърбия по време на прехода и оттеглянето му от поста очевидно беше само въпрос на време. С поемането на поста Табакович побърза да успокои, че няма да отвори печатницата за пари, с което да събуди страховете от нова хиперфинлация. В интервю за вестник Vecernje novosti тя заявява, че независимостта на централната банка не е заплашена, че тя няма да е под политически натиск и че ще работи в интерес на държавата и гражданите. По думите й първа задача на поста ще бъде намаляването на собствената й заплата, а в края на мандата си се надява да има работещо електронно правителство и финансовата система да работи така, че да се знае къде отива всеки динар от бюджета.

А в момента ситуацията с държавния бюджет е наистина сериозна – дефицитът достигна рекордните 234 млрд. динара или около 2 млрд. евро. За да запълни дупката, в момента правителството преговаря за заем от 2.2 млрд. евро. Постоянният представител на фонда в Белград потвърди, че е получена официална молба от Министерството на икономиката и финансите, но тепърва трябва да се реши кога ще има нова мисия на МВФ и че все още е рано да се говори за параметрите на бъдещ договор с фонда.

Как обаче се договоря помощ от институции, с които правителството влезе в противоречия още в първите дни след сформирането си? Според местни експерти реакцията на Standard and Poor’s може да бъде последвана и от други агенции, а вместо да помогнат на Сърбия, МВФ и Световната банка могат да й откажат финансовата помощ, както се случи преди време с Унгария. „Това може попречи на Сърбия при преподписването на съществуващото споразумение с МВФ, а то е важно по няколко причини. От една страна без споразумение с фонда не можем да емитираме облигациите от 1.4 млрд. долара, с които да запълним дупката в бюджета през есента. От друга страна това ще бъде взето предвид от агенциите за кредитен рейтинг, но финансовите пазари също ще реагират,“ коментира Павле Петрович, председател на т.нар. фискален съвет – независим орган, който анализира и оценява икономическата политика на правителството.