euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Във втория ден от годишната среща на Световния икономически форум в Давос специално участие имаше президентът на Франция Никола Саркози, който председателства тази година два важни форума - Г8 и Г20. Впечатляващото в неговото изказване беше това, че той говори без да чете от предварително написана реч, беше кратък и ясен, и веднага даде възможност за въпроси от публиката. И още нещо важно - речта му поразително напомняше някои основни моменти от изказването на руския президент Дмитрий Медведев предната вечер.

Край на мисленето от 20-ти век

Както Медведев обясни, че новият свят има нужда от нови идеи, за да се пребори с множеството предизвикателства, така и Никола Саркози заяви, че на всяка цена "трябва да се въздържаме от неразбирателство и идеологически спорове. Дори бих отишъл толкова далеч да кажа, че трябва да се сдържаме от реакции на приципа на мисленето от 20-ти век. Това са идеологии, които са неприложими на този етап". Г-н Саркози каза това в контекста на проблемите, които, по думите му, са толкова сложни и трудни, и толкова много, че е невъзможно някоя държава дори да си помисли да се справя сама. Именно заради това френският лидер наблегна на Г20 като основен форум, в който да се решават глобалните проблеми и да се осъществява координацията.

Той обаче предупреди: "Легитимността на Г20 зависи изключително от способността й да взима решения". И вероятно в качеството си на председател, макар и отскоро, на тази млада глобална организация, Саркози вече е достатъчно наясно колко вярно е това. Впрочем темата беше подробно обсъдена и в друг дебат, който се проведе в Давос, модериран от водещия на BBC World News Ник Гауън с участието на френския министър на финансите Кристин Лагард.

Докато основните участници в дискусията обсъждаха развитието на Китай и Индия, сред публиката беше полският външен министър Радек Сикорски, който поиска думата и заяви, че големият проблем на глобалните организации е, че в тях трудно се взимат решения. Нещо, с което и Кристин Лагард се съгласи като добави, че всяко решение взето на ниво Г20 след това трябва да бъде подкрепено от американския Конгрес, от отделните страни-членки на ЕС, изобщо от парламентите на страните от Г20 (там, където това е необходимо).

Основните проблеми, според Никола Саркози, пред света тази година ще бъдат суверенния дълг, валутните дисбаланси (които са се увеличили петкратно през последните години), риска от инфлация и скока на цените на стоките.

Светът е различен, приемете го!

В общи линии това беше основното послание на френския лидер, който обясни, че сме влезли в 21-ви век още преди 11 години, но все още функционираме според правилата на 20-ти. Според него не е нормално в Съвета за сигурност на ООН постоянни места да нямат страни от Африка, които представляват близо 2 млрд. от населението на земята, Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка или Мексико. Финансовата система също не отговаря на настоящето - "Изграждането на Бретън Удс след Втората световна война отне една година. Кой сега би се осмелил да се изправи в тази зала и да каже, че през 2011 светът има нещо общо с 1945-та година?"

И като каза това, Саркози веднага побърза да успокои Съединените щати, че с искането за реформа на валутната система никой не иска да отслаби долара, който продължава да бъде водеща валута, от която всички имат нужда. 61% от световните валутни резерви са в долари, 82 на сто от търговията е в долари, каза още Саркози и предупреди, че това не означава, че доларът трябва да остане единствената и доминираща валута. Единственият форум от 1975-та година досега, който решава подобни въпроси, е Г20.

"От 1990-та година светът премина през 42 кризи на капиталовите потоци, тоест много страни видяха как капиталът излита през прозореца. Нищо ли няма да направим по въпроса? За да се справят с такива рискове, много пострадали страни натрупаха огромни резерви", допълни френският лидер, визирайки без да назове конкретно Китай и Япония, които притежават най-големите валутни резерви в света и пострадаха тежко по време на Азиатската криза от 1997-ма година.

Разберете, еврото никога няма да бъде изоставено!

Точно по този начин Саркози увери публиката, че е прекалено рано единната валута да бъде обявявана за мъртва. "Никога няма да обърнем гръб на еврото, чуйте ме внимателно - никога!" Той продължи като обясни, че думата евро всъщност означава Европа. Европа, която е в мир вече 60 години и "ние никога няма да допуснем еврото да бъде унищожено". Същевременно обаче, посочи той, решенията се взимат трудно в еврозоната, където трябва да се произнесат 17 отделни суверенни страни-членки. Затова и Саркози завидя на Барак Обама, който трябва да накара само Конгреса да одобри решенията му.

Френският президент не пропусна да обясни и вижданията си за необходимостта от регулация като стигна по-далеч от финансовия сектор - до хранителния. Без да изпада в подробности, той засегна и любимата си тема за Общата селскостопанска политика на ЕС като заяви, че предвид скоростта на нарастване на населението до 2050 за изхранването му ще е необходимо да се произвежда 70% повече земеделска продукция. И когато цените на стоките (хранителни и основни материали) се покачат без причина само за няколко седмици, възниква въпросът "Защо бихте приели регулация върху финансовите вторични пазари, но не и върху цените на стоките?"

Според Саркози регулацията означава прозрачност, но разумна регулация - такава, която ще позволи на пазара да фукционира нормално. Той защити и позицията си за налагането на данък върху финансовите транзакции като припомни, че в Копенхаген преди повече от година развитите държави обещаха на бедните над сто милиарда евро за следващите три години, за да им помогнат да се адаптират към климатичните промени. В момента обаче няма развита държава, която да позволи ваденето на толкова пари от хазната, затова единственият начин е иновативното финансиране, тоест чрез облагане на финансовите транзакции.