euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Каква е новата икономическа реалност"- под това всеобхватно мото се проведе една от първите дискусии в рамките на годишната среща на Световния икономически форум в Давос. Дори и професорът по икономика Нуриел Рубини, който се оказа доста точен в прогнозите си досега, не успя да направи конкретен анализ на световната икономическата ситуация в момента.

Според г-н Рубини, от една страна може да се каже, че чашата е наполовина пълна, но от друга - че е наполовина празна. От цялата дискусия, в която участваха още експертът от МВФ Жу Мин, Азим Премджи от водещата индийския компания за аутсорсинг Wipro и Мартин Сорел от рекламния гигант WPP, лично аз си направих извода, че в югоизточна Азия чашата е наполовина пълна, докато в развитите индустрализирани държави тя е все още полупразна.

Тази привидна дихотомност идва от различните проблеми, които новите два глобални полюса имат. Големите азиатски икономики като Китай и Индия отбелязват изключително бърз, направо феноменален икономически растеж; те имат сериозно демографско предимство (млада работна ръка, често образована навън), ресурси от сурови материали, които да подпомогнат икономическото им развитие; политическа система, която да не поставя спирачка в целия този процес. Но, заплахата за тях е евентуална висока инфлация и прегряване на икономиките.

На другия полюс са развитите западни държави, които пострадаха тежко от световната икономическа криза. За тях основните рискове продължават да бъдат суверенния дълг; високата безработица и по-скоро качеството на работната ръка; демографския баланс, който и занапред ще продължи да упражнява все по-силен натиск върху социалната система; зависимостта от вноса на сурови материали, включително енергийни ресурси.

Сред плюсовете на Запада са неговите ценности, които впрочем са и неговите минуси. Демократично устроените държавни системи понякога пречат на постигането на конкретни икономически цели, което се оказва предимство за държави като Китай. За лидерите в Пекин не е проблем да наложат вижданията си за следващата петилетка, без да се съобразяват с опозиция, избиратели, профсъюзи и бизнес-организации. Западът обаче продължава да притежава ценности, които може да инвестира, за да стимулира икономическия си растеж.

Сред тези ценности за пореден път и на тази дискусия беше изтъкната ролята на образованието, като с оглед на демографската криза беше наблегнато на ученето през целия живот. Според Мартин Сорел, вече не може да се разчита, че ще се учи до 25-30 години и край. Необходимо е да се възпита у хората усилие за учене през целия живот, за да може да се гарантира по-лесна адаптация. Нещо повече, според Джим Търли, изпълнителен директор на Ernst&Young, най-сериозният проблем пред дългосрочното и устойчиво икономическо възстановяване ще бъде демографията. И именно той очерта стряскащата перспектива, че до 2020-а година с най-младо население ще бъдат страните от Близкия изток, докато Европа ще разчита на най-възрастната работна сила.

Факт, който очевидно е осъзнат от американския президент Барак Обама, чиято държава също, макар и не колкото Европа, не е в най-изгодна позиция в това отношение. В своето тазгодишно обръщение към нацията "За състоянието на съюза" той говори именно за този проблем - образованието, изпускането на много талантливи чуждестранни студенти, които са принудени да се върнат обратно в страните си, "за да се състезават с нас", по думите на г-н Обама. Рискът от недостиг на таланти и млада работна сила беше изтъкнат и от Азим Премджи, според когото безработицата сред младите хора е един от най-сериозните рискове, наред с политическия.

Сред останалите проблеми, дискутирани в рамките на този панел, бяха отношенията между САЩ и Китай, опасността от валутни войни, дълговата криза в Европа, социалното напрежение срещу мерките за затягане на коланите, бюджетните дефицити.

Лошото се забравя бързо

От дискусията в друг панел, с участието на изпълнителните директори на Goldman Sachs и Standard Chartered, пише "Ню Йорк Таймс", е станало ясно, че банките, които бяха принудени да се държат прилично и да се крият в миши дупки през последните две години, са демонстрирали признаци, че ще се опитат по-агресивно да отстояват интересите си срещу опитите на регулаторите да им вменят повече отговорност. Според участниците в този дебат, банките са се обявили против новите ограничения на бизнеса им и са ги окачествили или като несъстоятелни, или като заплаха за икономическия растеж.

Нещо повече, според тях новите банкови правила, известни като Базел ІІІ, може да поощрят банките да се запасят със суверенни бондове, независимо че, както наскоро се оказа, правителственият дълг може да е по-рисков отпреди. Във всички случаи, смятат те, икономиката ще страда. Подобно поведение е било посрещнато в залата с предупреждение, че така банките полагат основите на следващата криза. Според банкерите, обаче, именно рискът е това, с което банките се занимават.

Новата реалност

Всъщност, мотото на тазгодишната среща на Световния икономически форум в Давос "Споделени норми за новата реалност" може да се окаже изключително красноречиво за ситуацията, в която се намира глобалната икономика. И естествено онези, които отново ще бъдат между чука и наковалнята са политиците (особено тези в демократичните държави) и гражданите. Остава да видим дали политиците ще успеят да се договорят (поне във формат Г20) да продължат напред с регулирането на глобалните финанси.