Как се говори с дракон
Аделина Марини, January 20, 2011
Според вас как се говори с дракон? Докато чакам да дадете идеите си, ще ви споделя как Съединените щати се опитваха да говорят с китайския дракон. Първоначално се опитваха да кажат, че такова животно отдавна няма, след това обаче се наложи да приемат факта, че дракони все пак има - нали говорят с него - затова започнаха да му обясняват, че той е едно мило и добро драконче, стига да се държи прилично и да не иска много. Когато обаче драконът продължи да се развива, както обикновено драконите правят, се наложи (честта се падна на Барак Обама) САЩ да приемат действителността и да започнат да говорят с дракона подобаващо - като малък към голям или като по-слаб към по-силен, или както там прецените.
Това си мислех докато гледах пресконференцията в Белия дом, която дадоха заедно президентите Ху Дзинтао и Барак Обама. Събитието закъсня с близо 40 минути от планираното време, а събралите се в залата журналисти имаха право на общо 4 въпроса - по два за китайските и за американските колеги. Възникна обаче проблем с превода, което сериозно обтегна атмосферата, но пък американският държавен глава положи усилия да разчупи леда като се шегуваше с някои реалности, но в замяна Ху Дзинтао не се усмихна нито веднъж.
По същество
Барак Обама започна уводните си думи преди въпросите като направи няколко признания, но същевременно вмъкна по необичайния за САЩ дипломатичен начин и проблемните теми. Така например той започна с основните проблеми на Вашингтон в отношенията му с Пекин. "Положителните, конструктивни, партньорски американско-китайски отношения са добри за Съединените щати. Току-що имахме много добра среща с бизнес лидери от двете страни. Те посочиха, че Китай е един от най-важните пазари за американския износ. В момента изнасяме стоки и услуги за повече от 100 млрд. долара годишно за Китай, което подпомага над половин милион работни места в Америка". Работните места и износът за Китай са тънката струна, на която Барак Обама се опитва да свири вече трета година от мандата си.
И именно през тези две години той трябваше да работи в среда на неубедително икономическо възстановяване, слабо намаляваща безработица, тежка политическа конюнктура и сложна международна обстановка. Именно затова на Барак Обама му се наложи да се откаже от политиката на показалеца и вместо да поучава Китай като по-слабо развития, но необходим партньор, г-н Обама примирено обеща да подкрепя политиката за единен Китай по отношение на Тайван и Тибет. Защото по време на посещението на Ху бяха сключени няколко десетки сделки, които ще увеличат американския износ с повече от 45 млрд. долара, а китайските инвестиции в САЩ ще нараснат с няколко милиарда долара. "От машините до софтуера, от авиацията до земеделието, тези сделки ще подкрепят около 235 000 американски работни места. Така че, това е страхотна новина за американските работници".
Обама посочи, че все пак е подчертал пред китайския си гост, че е 
необходимо да се създадат равни условия за американските компании, конкуриращи се в Китай и че търговията трябва да бъде справедлива. "Така че, аз приветствах неговия ангажимент американските компании да не бъдат дискриминирани, когато се състезават за обществени поръчки в Китай. И оценявам неговата готовност да предприеме нови стъпки за борба с кражбата на интелектуална собственост". Това е един от огромните проблеми на чуждите компании в Китай в момента. Дори по-голям от обменния курс на китайската национална валута, за което също е станало дума по време на разговорите между двете делегации във Вашингтон.
Цялото изказване на американския държавен глава издаваше нещо, което досега беше недопустимо в американската политика и, впрочем, още е в някои кръгове (за което ще стане дума по-нататък). Тонът, думите, посланията - всичко това беше изключително премерено така, както САЩ могат да говорят само с равни - нещо, което не им се е случвало от Студената война насам.
На свой ред китайският президент Ху Дзинтао се обърна към присъстващите в залата с думите: "Приятели от пресата, госпожи и господа, добър ден". Под приятелите от пресата очевидно Ху визира американските журналисти, но за това също малко по-нататък. В уводната си реч той заяви, че разговорите му с президента Обама са били честни, откровени, прагматични и конструктивни. Ху беше не по-малко красноречив при отправянето на посланията, като заяви: "Китайско-американското сътрудничество има огромно значение за двете страни и за света. Двете страни трябва твърдо да се придържат към правилната насока на нашите отношения; да уважават суверенитета си, териториалната цялост и интересите за развитието; да подкрепят дългосрочното устойчиво развитие на китайско-американските отношения".
По-нататък г-н Ху обясни, че двамата с Обама са обсъдили "някои различия" в икономическата и търговската сфера и че ще ги решават поетапно, на принципа на взаимното уважение и консултации на равна нога.
За съжаление точно, когато дойде моментът за въпросите възникна техническа повреда в симултанния превод, което наложи да се премине към консекутивен. Правото за първи въпрос получи колегата от Асошиейтед прес, който попита двамата лидери за ситуацията с правата на човека в Китай. Именно на този въпрос президентът Ху не успя да отговори веднага, а Барак Обама направи следващото голямо признание: "Китай има много различна от нашата политическа система. Китай е на различен етап в развитието си от нас. Идваме от различни култури с различна история. Но, както казах и по-рано и повторих на президента Ху, ние имаме някои основни виждания, като американци, за универсалността на някои определени права - свобода на словото, свобода на вероизповеданията, свобода на събиране - които мислим, че са много важни и минават отвъд нашите култури".
Малко по-късно, когато дойде ред на втория въпрос за американските журналисти, колегата от агенция Блумбърг настоя президентът Ху да отговори на въпроса на Асошиейтед прес. Ху Дзинтао се извини като настоя да обясни, че заради техническите причини не е успял изобщо да разбере, че е имало въпрос и към него и отговори така:
"Китай винаги е бил ангажиран със защитата и разпространението на правата на човека. И по тази точка Китай също отбелязва огромен напредък, признат по целия свят. Китай признава и също уважава универсалността на човешките права, но в същото време ние вярваме, че трябва да се вземат предвид различните и национални обстоятелства, когато става дума за универсалната стойност на правата на човека. Китай е развиваща се страна с огромно население и като развиваща се държава е в жизненоважен етап от реформирането си. В този контекст, Китай все още е изправен пред много предизвикателства в икономическото и социалното развитие. И много още трябва да бъде направено в Китай по отношение на правата на човека".
Въпросът на китайската централна телевизия беше изключително 
интересен и провокативен, особено в частта му към Барак Обама. Американският президент беше запитан дали дълбоко в себе си наистина смята, че може да живее комфортно с постоянно въздигащ се Китай и какво всъщност означава китайското развитие за Съединените щати. Отговорът на американския президент предизвика бурен смях в залата: "Ние искаме да ви продаваме всякакви неща. Искаме да ви продаваме самолети. Искаме да ви продаваме коли. Искаме да ви продаваме софтуер. И, тъй като президентът Ху и неговото правителство пренасочват икономиката към разширяване на вътрешното търсене, това предлага възможности за американския бизнес, което моментално се превежда в работни места в САЩ".
На това обаче, президентът Ху не се засмя. Барак Обама продължи като заяви, че възходът на Китай е потенциално добър за света, но докато Китай действа разумно на световната сцена и доколкото се ангажира, че оръжие за масово поразяване няма да попадне в ръцете на терористи или провалени държави. Журналистът от Блумбърг повдигна въпроса и за това, че лидерът на мнозинството в Сената Хари Рийд и председателя на Камарата на представителите Джон Бонър са отказали да присъстват на вечерята в чест на китайския президент, тъй като много конгресмени и сенатори гледат на Китай като на икономическа заплаха. Въпросът беше отправен и към двамата лидери.
Ху дипломатично прехвърли отговора на американския си колега. Вместо да отговори на него обаче Барак Обама отговори на следващия въпрос на Блумбърг за това доколко подтискането на валутния курс на юана пречи за увеличаването на работните места в САЩ. Отговорът вероятно няма да се хареса на много хоре вътре в страната. "Сега това ни кара да поемем някои отговорности. Ние трябва да пестим повече в тази страна. Трябва да съкратим огромните нива на дълга както в частния сектор, така и в публичния. Това означава, че има структурни реформи, които трябва да преминем, за да станем по-конкурентни в света, да произвеждаме повече инженери отколкото адвокати, да гарантираме, че ще можем да се справяме с фискалните ни проблеми, да гарантираме, че имаме инфраструктура от световна класа - това са важни части от това да бъдем конкурентни и способни да изнасяме".
Разбира се, добави той, това не означава, че не трябва да има равни условия за търговия. Пресконференцията завърши с втория въпрос на китайските журналисти за взаимното доверие, отговорите на който дадоха основание да се смята, че доверието е възможно, но след изпълнението на няколко важни условия, по които очевидно усилия вече се полагат.
Тази среща, независимо, че е осмата поред помежду им, е знаменателна. Тя затвърди една реалност в света, с която всички ще трябва да се съобразяват, а именно, че Китай е фактор, а не както досега - само пазар. Урок, който вероятно нямаше да бъде научен толкова бързо, ако не беше световната финансова и икономическа криза. Освен това, несериозно ми се струва от тази среща да се прави изводът, че САЩ са признали своята слабост. Напротив, САЩ продължават да бъдат глобална сила, а развитият свят продължава да има едно много сериозно тактическо предимство - ценности, които стимулират свободната мисъл, а оттам и иновациите, така необходими в битката за икономическо надмощие.
В крайна сметка, с дракон се говори по-лесно, ако си двуглав змей.