Руската хибридна война стигна и до Загреб

Аделина Марини, June 17, 2016

Русия вярва, че срещу нея се водят търговски и санкционни войни. Това става ясно от статия [на хърватски език] на руския посланик в Хърватия Анвар Азимов, публикувана в един от най-тиражните вестници в Хърватия Vecernji list. Според г-н Азимов, навсякъде е налице политизиране на интересите на "тесен кръг транснационални корпорации и грубо нарушение на съществуващите правила в световната икономика". Напоследък са на мода търговски и санкционни войни, които се използват изцяло като средство за неспазване на конкуренцията, твърди посланикът. "Убедителен пример са наложените търговски и икономически ограничения върху Русия без съгласието на ООН", пише още в текста, в който се пропуска да се спомене защо бяха наложени тези санкции, а именно заради това, че Русия наруши международното право като анексира без да пита никого украинският полуостров Крим.

В текста си посланикът използва случая да легитимира руските позиции с това, че на икономическия форум в Санкт Петербург присъства шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), както и че форумът е открит от шефа на ООН Бан Ки-мун. Руският дипломат твърди също, че ЕС е повече на загуба, отколкото Русия от санкциите. Той обаче не се позовава на конкретни източници, а говори за "различни оценки", според които страните-членки на ЕС са изгубили над 100 милиарда евро в периода 2014-а и 2015-а година, а Русия само 25 милиарда. Твърди, че загубите конкретно за хърватските производители надхвърлят 50 милиона евро. Посочва също, че единствената страна, която не е претърпяла загуби е САЩ, както и че американският вицепрезидент Джо Байдън е признал през октомври 2014-а година, че ЕС е въвел санкции срещу Русия под натиска на Вашингтон.

По-нататък в статията си посланикът атакува проекта на споразумение за свободна търговия със САЩ (TTIP), както и наскоро сключеното тихоокеанското търговско споразумение на САЩ. В духа на кремълската пропаганда посланикът твърди, че не са предвидени никакви дебати по съдържанието на споразумението преди влизането му в сила - нито с търговските партньори, "нито дори със собственото население". "Нима това е демокрация? Свободен пазар? Спазване на универсалните правила на Световната търговска организация?", пита невинно руският посланик в Загреб, след което преминава в сферата на вярванията като заявява, че "малцина вярват, че съдържанието на TTIP ще бъде в полза на средния европейски гражданин". Дипломатът не се позовава на нито едно социологическо проучване, нито на конкретни данни.

Съвсем очаквано, той връща темата в лоното на енергетиката, като прави намеци за планираното изграждане на терминал за втечнен природен газ в Хърватия, без обаче да споменава конкретни проекти. "Добър пример за това е така наречената диверсификация на енергийната сигурност в Европа, заради която се изграждат терминали за втечнен газ из целия континент, за да се доставя северноамерикански природен газ", пише Азимов.

Статията на руския посланик в Загреб идва в много съдбовен момент за Хърватия, чието правителство падна тази седмица, а президентката Колинда Грабар-Китарович поиска разпускане на парламента и свикване на нови избори максимално бързо. Руските енергийни интереси се оказаха част от скандалите, заради които нестабилността на правителството стана неудържима. Според твърдения в хърватски медии, съпругата на подалия оставка тази седмица първи вицепремиер и лидер на най-голямата политическа партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) Томислав Карамарко, е имала отношения със свързани с руските енергийни интереси фирми и лица, за които е извършвала ПР-услуги.

ЕС-Русия