euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В навечерието на очакваните нови предложения за задълбочаване на интеграцията в еврозоната гуверньорът на Европейската централна банка Марио Драги най-сетне оформи по-ясно посланията, които отправя през последните седмици и с които предизвика множество спекулации в общественото пространство. На 29 август негова статия беше публикувана в германския всекидневник Die Zeit. Предлагаме ви пълен превод на текста на статията.

В цяла Европа се води фундаментален дебат за бъдещето на еврото. Много граждани са загрижени за това накъде отива Европа, а представяните решения им изглеждат незадоволителни. Това е така, защото тези решения предлагат два избора: или трябва да се върнем към миналото, или трябва да вървим към Обединени европейски щати. Моят отговор на въпроса е: за да имаме стабилно евро, не трябва да избираме между крайности.

Причината да се води този дебат не е еврото като валута. Целите на общата валута остават толкова валидни днес, колкото бяха, когато единната валута беше договорена. Да разпространява ценова стабилност и устойчив растеж до всички европейски граждани. Да извлича ползите от най-големия в света единен пазар и да направи историческия процес на европейското обединение необратим. Да издигне репутацията на Европа не само икономически, но и политически в един глобализиран свят.

Дебатът се състои, защото еврозоната все още не е напълно успешна като форма на управление. В крайна сметка валутите зависят от институциите, които стоят зад тях. Когато най-напред еврото беше предложено, имаше такива, които казаха, че то трябва да бъде предшествано от дълъг процес на политическа интеграция, защото споделянето на една валута означава висока степен на общо взимане на решения. Страните-членки ще споделят обща съдба и ще се нуждаят от силни общи демократични опори.

Но през 1990-те беше направен съзнателен избор на еврото да не се дадат такива характеристики. Еврото беше създадено като "валута без държава", за да се запазят суверенитета и разнообразието на държавите-членки. Това формира така наречената "Маастрихтска структура", която положи институционалните основи на еврото. Но както показаха последните събития, тази институционална рамка остави еврозоната недостатъчно екипирана, за да гарантира надеждни икономически политики и ефективно да управлява кризи.

По тази причина пътят напред не може да бъде завръщане към предишното статукво. Кризата ясно разкри проблемите от това да имаме единна монетарна политика, но хлабаво координирани фискални, икономически и финансови политики. Както каза Жан Моне, координацията "е метод, който стимулира дискусия, но не води до решение". А за да се управлява втората най-важна валута в света, трябва да се взимат силни решения.

За еврозоната е желателна нова архитектура, за да създаде устойчив просперитет за всички страни от еврозоната и специално за Германия. Коренът на успеха на Германия е нейната дълбока интеграция в европейските и световните икономики. За да продължи да просперира, Германия трябва да остане котва на една силна валута в центъра на една зона на монетарна стабилност и в една динамична и конкурентна икономика на еврозоната. Само по-силен икономически и паричен съюз може да осигури това.

Тази нова архитектура обаче не изисква най-напред политически съюз. Ясно е, че паричният съюз води след себе си по-висока степен на съвместно взимане на решения. Но икономическата интеграция и политическата интеграция могат да се развиват паралелно. Където е необходимо, в избрани области на икономическата политика, може и трябва да се обединява суверенитет, а демократичната легитимност да се задълбочава.

Колко далече трябва да стигне това? Нямаме нужда от централизация на всички икономически политики. Вместо това, можем да отговорим на този въпрос прагматично: като спокойно се запитаме кои са минималните изисквания, за да завършим икономическия и паричен съюз. И като направим това ще открием, че всички необходими мерки са твърдо в рамките на нашите възможности.

По отношение на фискалните политики имаме нужда от истински надзор над националните бюджети. Последиците от погрешни фискални политики в един паричен съюз са твърде сурови, за да останат под самостоятелен контрол. Що се отнася до по-широките икономически политики, трябва да осигурим конкурентоспособност. Държавите трябва да бъдат способни да генерират устойчив растеж и висока заетост без прекомерни дисбаланси. Еврозоната не е национална държава, където междурегионалните субсидии се ползват с достатъчна публична подкрепа. Следователно не можем да си позволим ситуация, в която някои региони поддържат постоянно големи дефицити спрямо други.

По отношение на финансовите политики, трябва да има правомощия в центъра, за да се ограничи прекомерното поемане на риск от страна на банките и регулаторен капан от страна на надзорните органи. Това е най-добрият начин да бъдат защитени данъкоплатците в еврозоната. Също така е необходима рамка за банково преструктуриране, която предпазва публичните финанси, както в други федерации. В САЩ например средно около 90 банки годишно, предимно малки, бяха преструктурирани след 2008 г. и това нямаше никакво отражение върху платежоспособността на държавата.

Политическият съюз може и ще се развива успоредно с фискалния, икономическия и финансов съюз. Споделянето на правомощия и на подотчетност може да се движи паралелно. Не трябва да забравяме, че 60 години европейска интеграция вече са създали значителна степен на политически съюз. Решенията се взимат от Съвета на ЕС, съставен от национални министри и от директно избран Европейски парламент. Предизвикателството е легитимността на тези органи да се увеличи още, съобразно с увеличаването на техните отговорности и да се търси начин европейският процес да се укрепи по-добре на национално ниво.

По-солидната политическа основа трябва да даде възможност за съгласие по един основен принцип: че нито е устойчиво, нито легитимно страните да преследват национални политики, които да причиняват икономически вреди на другите. Това ограничение трябва да бъде вградено в начина, по който страните определят икономическите си и социални модели. Единственият устойчив модел е този, който е съвместим с условията на една обща валута. Държавите трябва да живеят според възможностите си. Конкуренцията и трудовите пазари трябва да бъдат съживени. Банките трябва да отговарят на най-високите регулаторни стандарти и да се фокусират върху обслужване на реалната икономика. Това не е краят, а възраждането на европейския социален модел.

От гледна точка на ЕЦБ силен икономически съюз е жизненоважно допълнение към единната монетарна политика. Изграждането му ще изисква структуриран процес с правилна последователност, за да бъдат гражданите сигурни, че трите елемента ще останат постоянни. ЕЦБ ще направи всичко необходимо, за да осигури ценова стабилност. Тя ще остане независима. И винаги ще действа в границите на мандата си.

Но трябва да се разбере, че изпълнението на нашия мандат понякога изисква от нас да излезем извън стандартните инструменти на монетарната политика. Когато пазарите са фрагментирани или повлияни от ирационални страхове, сигналите на нашата монетарна политика не достигат еднакво до гражданите в цялата еврозона. Трябва да поправим такива блокажи, за да гарантираме единна монетарна политика и следователно ценова стабилност за всички граждани на еврозоната. Това понякога изисква изключителни мерки. Но това е наша отговорност като центалната банка на еврозоната като цяло.

ЕЦБ не е политическа институция, но е отдадена на отговорностите си като институция на Европейския съюз. Като такава ние никога не губим от поглед мисията си да гарантираме силна и стабилна валута. Банкнотите, които издаваме, носят европейския флаг и са мощен символ на европейската идентичност.

Тези, които искат да се върнем към миналото не разбират значимостта на еврото. Тези, които твърдят, че само истинска федерация може да бъде устойчива, вдигат летвата твърде високо. Това, от което се нуждаем, е постепенно и структурирано усилие да завършим ИВС. Това най-накрая ще даде на еврото стабилните основи, които заслужава. Това ще изпълни изцяло целите, с които Съюзът и еврото бяха създадени: стабилност, просперитет и мир. Ние знаем, че това е нещото, към което хората в Европа и в Германия се стремят.