Марио Драги: Не забравяйте да довършите еврозоната!

Аделина Марини, December 1, 2016

Редовният диалог в икономическата комисия на Европейския парламент с шефа на Европейската централна банка Марио Драги на 28 ноември на практика сложи край на предвидимостта и предсказуемостта. В залата по-често се чуваше "не знаем" и "не може да се прогнозира", отколкото ясни позиции и очаквания за бъдещето, особено в контекста на резултатите от президентските избори в САЩ и последния за тази година референдум с потенциал да раздруса Европейския съюз и най-вече финансовата стабилност - в Италия на 4 декември. Повечето въпроси по време на диалога се въртяха именно около рисковете за стабилността на еврозоната след референдума в неделя и след встъпването на Доналд Тръмп в длъжност през януари. Марио Драги (италианец по произход) обаче упорито избягваше да отговори на тези въпроси.

Да се фокусираме върху това, което знаем

Събитията напоследък показват ясно, че геополитическата ситуация се е превърнала в основен източник на несигурност в краткосрочен план, обясни Марио Драги, но побърза да каже, че моделът на поведение засега е силни реакции в краткосрочен план, които в средносрочен план утихват. Изводът, според г-н Драги, е, че пазарите са станали по-издръжливи, отколкото можеше да се очаква преди години. "Означава ли това, че знаем какво ще стане в средносрочен план? Отговорът е 'не'", каза Марио Драги, с което постави началото на серия от "не знам", защото промените в момента са "твърде дълбоки" и правят много трудна оценката за крайния резултат.

В такъв период на незнание какво бъдеще ни чака е най-добре ЕС да се концентрира върху своите си работи - развитието на единния пазар и подсилването на Съюза. Той отбеляза, че в момента фокусът на европейския дебат изцяло е изместен от еврозоната към сигурността и макар че призна, че и двете теми изискват Европа да бъде единна, той предупреди, че Европа може най-добре да се защитава само със силна и издръжлива икономика. "Важен урок от кризата е, че полуизградена къща не е стабилна, а крехка", добави Драги и призова за напредък по доклада на петимата председатели. По неговите думи най-големият риск в момента е подкопаването на растежа. "Ниската производителност, наследените проблеми в банковия сектор и слабия напредък със структурните реформи са въпроси, които трябва да бъдат решени бързо", каза г-н Драги пред евродепутатите.

Друг риск е продължителен период на ниски или отрицателни лихви и изобилна ликвидност, тъй като това е плодородна земя за рискове за финансовата стабилност. Тези рискове може да дойдат от "вдигането на лихвите от голяма чуждестранна юрисдикция" (Марио Драги не спомена изрично САЩ) или от други източници. Засега най-големият риск е слабият растеж.

Под натиска на евродепутатите да каже какво планира ЕЦБ в отговор на евентуална несигурност, идваща от САЩ и евроскептични партии в Европа, Марио Драги намекна за нови решения на Управителния съвет на ЕЦБ през декември. На заседанието си тогава УС се очаква да разгледа "различни възможности", които да осигурят инфлация под или близо до 2% в средносрочен план. За Драги ключовото изпитание за новата администрация във Вашингтон ще бъдат позициите й за регулациите по време на серията от срещи на Базелския комитет през следващите месеци. Що се отнася до растящата подкрепа за евроскептични партии през последните години, Марио Драги напомни, че въпреки това, проучванията на общественото мнение показват, че хората не са против взимане на решения на европейско ниво по принцип.

Това, което гражданите искат, е да се намерят решения на проблемите, които имат презграничен аспект като миграцията, сигурността, тероризма, промените в климата. "Като цяло гражданите продължават да подкрепят единната валута дори и в трудни времена. Народната подкрепа за еврото остана висока и по време на кризата. Подкрепата за националните и европейските институции обаче спадна значително през последните години", подчерта той. На настояванията на евродепутатите да коментира рисковете за италианската банкова система от референдума в неделя Марио Драги защити Италия като обясни, че устойчивостта на публичния дълг се мери основно през стабилността и способността да се плщат задълженията. В този смисъл италианският дълг е устойчив. Освен това италианският първичен бюджете излишък (без плащанията на лихвите по дълга) е сред най-високите сред страните-членки от еврозоната.

Все пак, предвид съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт (над 130%), Италия е уязвима в случай на шокове. Затова е важно страната да се придържа към ангажиментите си по фискалните правила (Пакта за стабилност и растеж). Той категорично отказа да коментира отделни банкови случаи.

Бризходът - още един референдум?

Марио Драги за първи път обсъди по-подробно очакванията от напускането на Великобритания. Оценката му е, че последиците ще бъдат по-тежки за Великобритания, отколкото за еврозоната. "Не бива да забравяме, че независимо колко е важна икономически Великобритания, тя е по-малка реалност от еврозоната. Така че, със сигурност ще има последици, но размерът на тези последици по дефиниция ще бъде ограничен, заради разликата в размера на двете единици", обясни Марио Драги. Той предупреди обаче, че единният пазар не може да се върне назад. Важно е да се запази неговата цялост и хомогенност на правилата и прилагането им. Не бива да се правят стъпки назад по отношение на регулацията, надзора и наблюдението на банките и инфраструктурите на финансовите пазари.

Любопитно беше изказването му в отговор на въпрос на британска евродепутатка, от което може да се направи извод, че той препоръчва нов референдум във Великобритания. Той каза, че на много от въпросите, свързани с Лондонското сити няма отговор. Най-важната липса на отговор обаче е на въпроса каква концепция има британското правителство. "Очакваме също концепция от британското правителство, в която то в известен смисъл да сподели възгледите и плановете си със своите собствени граждани и да види какво ще кажат те за това преди изобщо ние да сме изразили нашите възгледи по въпроса", бяха думите на Марио Драги.

Той не пропусна да спомене резултатите от най-новите социологически проучвания, които показват, че всъщност след референдума подкрепата за европейската интеграция в Обединеното кралство, противно на очакванията, се е увеличила. Въпреки това, има какво да се научи от този референдум. Оновният урок е, че ЕС трябва да даде резултати от гледна точка на гражданите. Единствено това може да възстанови доверието в европейския проект.

Рискове за финансовата стабилност

Марио Драги беше изслушан в понеделник и в качеството си на шеф на Европейския борд за системен риск (ЕБСР) - орган, създаден в началото на кризата, за да следи за появата на големи системни рискове. По време на изслушването той представи годишния доклад на борда, в който се разглеждат с приоритет рисковете, произтичащи от продължителен период на ниски лихви. В такава среда се засилва натиска върху печалбите и платежоспособността на финансовите институции, които предлагат гарантирана възвръщаемост (животозастрахователи и определени пенсионни фондове). С времето отслабва и издръжливостта на банковия сектор.

Друг проблем, очертан в доклада, е необходимостта да се изчисти проблема с обмена на данни. Реформите, извършени в последните години значително подобриха наличието на данни за целите на надзора в различни сектори на финансовата система на ЕС, но все още има дупки, които трябва да бъдат запълнени. По-специално става дума за изискванията за разкриване и за разбирането за левъридж (например по отношение на инвестиционните фондове). Докладът отправя препоръки към осем страни-членки, в които са установени проблеми в средносрочен план на пазара на жилищни имоти. Това са Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Люксембург, Холандия, Швеция и Обединеното кралство.

Марио Драги предупреди, че протекционизмът не е решение. Той не е донесъл никому просперитет и не увеличава благосъстоянието на хората. Основният проблем на глобализацията е, че не беше осигурена защита за онези, които не успяха да се възползват от нея. И това трябва да е решението - "Не да се връщаме към нещо, към което вероятно не е и възможно да се върнем чрез протекционизъм, а да се погрижим за онези, които изгубиха много в процеса на глобализация", препоръча шефът на ЕЦБ след тричасов диалог с евродепутатите от икономическата комисия на Европарламента.

Еврозоната