euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Времето е пари, най-важният фактор за чуждестранните инвеститори е правната сигурност, но също и предсказуемостта и яснотата. Сред топприоритетите на инвеститорите са и нивото на толерантност към корупцията, скоростта, с която се решават търговските спорове, качеството на институциите. Това може да бъде заключението или увода към поредния инструмент на Европейската комисия за излизане от кризата в еврозоната, прераснала много отдавна в архитектурно-институционално-културен проблем на ЕС, иначе маскиран под лековатия лозунг "единни в разнообразието". При по-дълбок прочит става ясно, че в ЕС действително сме единни, когато настъпи криза, заради обвързаността на икономиките на страните-членки, но когато става дума за търсенето на най-близкия изход от кризата, разнообразието разкрива понякога изглеждащи непреодолими различия.

Затова и Европейската комисия предлагаше през последните години всякакви начини за улесняване на търсенето. Един от инструментите, който беше въведен миналата година като допълнение към Европейския семестър, е правосъдното табло. Става дума за първия опит за анализ на съдебните системи на страните-членки, обърнат изцяло към участието им в икономическото представяне. Според ЕК, качеството, независимостта и ефективността са основните компоненти на ефективната съдебна система, защото когато съдебните системи функционират добре, това създава условия за устойчив растеж и социална стабилност. Точно затова реформите в съдебната система са в пакета от мерки за корекции на фалиралите страни-членки на еврозоната срещу финансовата помощ, предоставена от МВФ и ЕС. През 2013 година таблото предизвика доста полемика и това, една година по-късно, при представянето на второто издание (за 2014 г.), се оказва най-голямото му предимство.

Таблото [на английски език] използва разнообразни източници на данни, основно от Съвета на Европа, Евростат, Световната банка, Световния икономически форум и европейски съдебни мрежи. Миналата година именно източниците на информация бяха основната критика срещу таблото, тъй като се смяташе, че за да има повече смисъл и дълбочина, то трябва да бъде изработено от Европейската комисия. Със сигурност таблото ще еволюира, но до момента предоставя много добра картина на ситуацията в страните-членки. Един от големите му недостатъци е, че не дефинира по-точно различните юридически традиции, защото близо половината от членките на ЕС са преживели радикална трансформация на политическата, икономическата и съдебната си система в последните 10-15 години, което има отражение върху цялостното им представяне.

И макар че не е обърнато конкретно внимание на този въпрос, трансформациите прозират в таблото, тъй като миналата година Комисията включи в конкретните си препоръки по страни недостатъците, които откри у някои от тях. Става дума за десет страни-членки: България, Испания, Унгария, Италия, Латвия, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия. На тези страни беше препоръчано да подобрят независимостта, качеството и/или ефективността на съдебните си системи или допълнително да подсилят съдебната система. От тези десет страни шест бяха идентифицирани през 2013 година като имащи най-сериозни предизвикателства по отношение на функционирането на съдебните им системи. Това са България, Италия, Латвия, Полша, Словения и Словакия.

Времето е пари, но колко струва правосъдието

Таблото, което ЕК представи на 17 март тази година, не представлява по своята същност класация, въпреки изкушението на медиите да го представят по точно този начин. Най-хубавата последица от него са дискусиите. И точно това се случи в Хърватия тази седмица, когато в Дома на Европа в Загреб представителството на ЕК в Хърватия организира дискусия на много високо равнище. На едно място бяха събрани министърът на правосъдието Орсат Мильенич, шефът на Върховния съд Бранко Хърватин, шефът на парламентарната комисия по конституционни въпроси Педжа Гърбин и посланичката на Австрия в Хърватия Н. Пр. Андреа Икич-Бьом.

Хърватия за първи път участва в таблото и е много интересен пример. Това е най-новата членка на ЕС, която влезе в Съюза през юли 2013 година, след като премина през малко по-тясно сито в преговорния процес и това определено даде резултати, особено по отношение на съдебната система. Един от големите плюсове, който министърът на правосъдието очерта, е наличието на статистически данни, каквито липсват по много от индикаторите за някои страни-членки. Причината е, че при Хърватия преговорният процес е бил с доста силен фокус върху съдебната система (заради провала с България и Румъния) и затова са събрани доста подробни статистически данни. Това, което прави Хърватия интересен пример обаче е, че от една страна страната произлиза от държавен субект, който беше част от социалистическия лагер преди 1989-а година, но голямата разлика от останалите страни от този лагер е, че и икономиката на бивша Югославия, и гражданите, и политиката й имаха достъп до икономическата система на тогавашния Запад.

Тази двойнственост си личи особено ясно и в таблото на ЕК. От една страна по средства, изразходвани за правосъдие Хърватия е около средното за Европа. Това включва и заплатите в съдебната система, които са около средното за Европейския съюз. Резултатите обаче не са близки до средните по много от показателите. Точно това каза и министърът на правосъдието г-н Мильенич. Парите са тук, хората са тук, средствата са тук, законите са хармонизирани, но резултатите не са добри, въпреки че са в тенденция на подобряване. От таблото се вижда, че брутната годишна заплата на първоинстанционен професионален съдия е 29 184 евро, което е 2.3 пъти по-високо от средната брутна годишна заплата в страната. Средното за ЕС е 45 578 евро. За сравнение, в България заплатата е 14 345 евро. Само че тя е 3.2 пъти по-висока от средната национална брутна годишна заплата в България.

Същевременно в Хърватия има 45 съдии на сто хиляди души, което е повече от два пъти по-високо от средното за ЕС (21 съдии). В България има 31 съдии на сто хиляди души. Както каза шефът на хърватския Върховен съд Бранко Хърватин, Хърватия е втора след Словения по най-голям брой съдии на глава от населението. Основната причина за тази донякъде противоречива ситуация е именно преходът от една система към друга. Министърът на правосъдието прехвърли цялата отговорност за наличните резултати върху съдебната система като посочи, че каквото е зависело от изпълнителната власт е вече доставено - законите, включително и промените в законите, парите, материалната база. Остава само съдиите да се реформират отвътре и да поемат своята отговорност срещу парите, които получават.

Бранко Хърватин прие критиките като добави обаче, че съдиите са все още в процес на учене. Нещо, което пролича и от коментарите на българския съдия Нели Куцкова, макар и казани по повод на новия механизъм за защита на върховенството на закона, представен също този месец от Европейската комисия. Г-н Хърватин каза, че единственият начин да се върне доверието към съдебната система е като се ускори работата на съда. В неговите думи обаче имаше странно противоречие. Не съм сигурна дали става дума за откровеност или просто за усещане, че се намира в затворена общност, но шефът на Върховния съд направи, според мен, шокиращо признание. Когато му беше дадена думата в началото на дискусията, той заяви, че желае да бъде максимално кратък, за да не се получи така, че изказванията да продължат дълго без да оставят време за въпроси и дискусия с публиката.

И припомни, че е правил точно това по време на срещите си с експерти като част от преговорите по ключовата глава 23 (правосъдие). Знаех, каза той, че експертите имат само един час време, дават ми думата и аз говоря 45 минути. На тях им остават само 15 минути за въпроси и уточнения. Интересно е колко ли още неща от кухнята на преговорите биха могли да дадат доста по-точна представа за причините за резултатите в правосъдното табло на ЕК. И все пак, за разлика от България например, в Хърватия ситуацията се подобрява, което констатира посланичката на Австрия в Загреб Н.Пр. Андреа Икич-Бьом. Впрочем една част от уводните думи на тази статия са нейни. Като представител на страна, която е инвестирала в Хърватия повече от седем милиарда евро от 1993-а година насам, за нея основен акцент е средата за инвеститорите.

"Доволни сме, че реформите в Хърватия продължават", каза тя и това е наистина основание за задоволство, защото България, въпреки че е под специално наблюдение върху усилията й за довършване на реформите в съдебната система и особено борбата с корупцията и организираната престъпност, реформите са напълно спрели. Според г-жа Икич-Бьом много е направено от Хърватия за създаването на нетолерантност към корупцията. Нейното впечатление определено се разминава с усещането на самите хървати, което се вижда в социологическото проучване, съпровождащо първия по рода си доклад за състоянието на борбата с корупцията в ЕС, представен през февруари. Това, върху което тя акцентира, изцяло от гледна точка на инвестиционния интерес е, че е необходима правна сигурност, намаляване на продължителността на делата, защото времето е пари, предсказуемост и яснота.

Колкото по-ясно са написани законите, толкова по-малко време ще отнема на съдиите да ги интерпретират, добави посланичката. Педжа Гърбин обаче не се съгласи, че докладът е добър. Според него той е много по-лош от този за корупцията, защото сравнява ябълки с круши. Ако се гледат таблиците, това може да се окаже точно така, но към правосъдното табло има и още един документ [на английски език], който е голям 993 страници и в него се разглежда състоянието на правосъдните системи на страните-членки по десет индикатора, а не само три, както е в основното табло. В основното табло се сравняват ефективността на съдебните системи, качеството и независимостта им. Към него обаче има приложено изследване на Европейската комисия за ефективност на съдебната система (CEPEJ) към Съвета на Европа.

Там се разглеждат десет индикатора: бюджет и ресурси за съдилищата и съдебната система; съдебна организация; представяне на съдилищата на всички етапи от делата; системи за измерване и оценка на представянето на съдилищата; правна помощ и съдебни такси; информационно-комуникационни инструменти на съдилищата и за съдебните потребители; кариера и статут на съдиите; съществуване и употреба на алтернативни методи за решаване на спорове; съдебни професионалисти; методи, източници и ефективност на събирането на данни. Документът представя сравнителни таблици по всички тези индикатори, но предлага също така и анализ по страни. Точно там най-добре се вижда картината във всяка страна-членка.

От таблиците става ясно, че не винаги парите са единственото условие за осигуряване на качествено и бързо правосъдие, особено по отношение на търговските дела и решаването на договорни спорове. Нито пък може да се даде точна рецепта кой е най-подходящият орган за наблюдение и контрол на работата на съдебната система. Това не е и толкова важно, колкото въпроса, който повдигна Орсат Мильенич за отговорността на самата съдебна система да предостави качество срещу парите, които получава. В този смисъл трябва да се отбележи, че Хърватия се намира по средата по отношение на заплати в съдебната система в ЕС, но точно тук Педжа Гърбин е прав, когато казва, че се сравняват ябълки с круши. Все пак е важно да се види съотношението спрямо заплатите на потребителите на съответната съдебна система.

А то показва, че в Хърватия заплатите на професионалните първоинстанционни съдии са само 2.3 пъти по-високи от средните за страната, докато в България, която е сред страните, посочени от ЕК с най-големи предизвикателства, заплатите на съдиите са 3.2 пъти по-високи от средното за страната. Това означава, че отговорността пред потребителите на съдебните услуги е доста по-голяма. И тук трудно може да се даде рецепта на общо европейско ниво, защото проблемите са прекалено специфични. Едно е ясно обаче, че докато няма реформи, няма и просперитет.