euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Когато на 28 април хърватският премиер Тихомир Орешкович започна представянето на националната програма [на хърватски език] за реформи с думите "Имаме проблем", страната вече навлизаше в четвъртия месец на политическа криза. Напрежението в управляващата коалиция расте с всеки изминал ден и вече вместо очакваните реформи, тя произвежда основно скандали. Говори се за промени в кабинета и мнозинството в парламента, дори се очакват предсрочни избори наесен. Конфликтите са на няколко нива, а необходимите реформи си остават едни и същи. Иронията е в това, че тази коалиция дойде на власт с обещанието именно за реформи, само че вместо това старшият коалиционен партньор, Хърватският демократичен съюз (HDZ) осъществи прогнозите на политическия си архевраг - Социалдемократическата партия (SDP), чийто лозунг по време на предизборната кампания миналата есен беше, че няма да има връщане към старото и че HDZ е партия на корупцията.

Мени ли козината си HDZ?

Поредният скандал, който тресе Хърватия, е свързан с петролната компания "Ина". Заради твърденията, че е взимал подкупи от унгарската петролна компания "Мол" при продажбата на акции от "Ина" бившият премиер на Хърватия Иво Санадер беше осъден за корупция. По това време той беше и лидер на HDZ. Именно вкарването на Санадер в затвора отвори широко вратите на Хърватия в Европейския съюз на 1 юли 2013-а година и й закачи етикета на бялата лястовица на разширяването - страната, която доказа, че трансформацията е възможна. Сега обаче, Санадер е на свобода, след като Конституционният съд отхвърли присъдите му. Очаква се едно от делата срещу него да бъде възобновено всеки момент. На хърватския политически небосклон обаче отново изплува "Ина". Този път скандалът е свързан със сегашния шеф на HDZ Томислав Карамарко. Неговата съпруга, оказва се, е имала договор с един от лобистите на "Мол" и приятел на Карамарко за ПР-услуги. Към момента на сключване на договора Томислав Карамарко и Ана Шарич не са били в брак, но са имали връзка. Бившият премиер и бивш лидер на HDZ Иво Санадер беше осъден и по друго дело, също свързано с ПР агенция. 

В момента се изчаква решението на Комисията за конфликт на интереси, която загатна миналата седмица, че може и да няма директен конфликт на интереси, но определено има морален проблем. Новите разкрития скандализираха и самата партия, която с много усилия успя да превъзмогне етикета, който й беше залепен, включително и от съда, на партия на корупцията. Новият скандал около "Ина" е тежко поражение за HDZ, който въпреки всичко, успя в последните четири години да се възстанови и да спечели няколко избора поред. Независимо какво ще реши комисията за конфликт на интереси, видно е, че Томислав Карамарко похарчи целия политически капитал, който партията трупаше в последните години на гърба на предишното правителство, което обещаваше реформи, но нямаше силите да ги осъществи, а също и благодарение на националистичната си реторика. 

Откакто влязоха в управлението обаче, HDZ не спират да се занимават с кадрови въпроси. Битката им да овладеят репресивния сектор, скандалът около смяната на шефа на ключовата разузнавателна агенция SOA с участието на президентката Колинда-Грабар Китарович (избрана от листата на HDZ), скандалните назначения още в самото начало на мандата, които издаваха ниска морална чувствителност, медийните репресии - всичко сякаш доказва заплахите на бившия премиер Зоран Миланович и новопреизбран лидер на SDP, че с HDZ Хърватия се връща назад. Все по-откритите конфликти с премиера Орешкович и с коалиционния партньор Мост са само част от ежедневните новини в Хърватия.

Ролята на младшия коалиционен партньор Мост от независими листи като коректив, въпреки политическата му неадекватност, както и бързо спадащия външнополитически имидж на Хърватия и опасността от тежка зауба на евентуални предсрочни избори засилиха напрежението вътре в HDZ в добавка към нападките, идващи от предизборните коалиционни партньори в Родолюбната коалиция. Миналата седмица беше третата поред, която завърши с невъзможността да се събере кворум в парламента, за да се гласуват чакащите на опашка закони. Липсващите депутати са основно от редовете на HDZ. Това доведе до оставката на заместник-шефовете на парламентарната група на партията Гордан Яндрокович (бивш външен министър) и Даворин Млакар. Шефът на групата Иван Шукер беше бесен, заради липсата на кворум. Вече започнаха и първите напускания на партията. 

Има ли пилот в самолета?

На целия този фон премиерът-чужденец и финансовият му министър (HDZ) се опитаха да върнат дебата към реформите. Презентацията на плана за реформи на израслия в Канада премиер Орешкович започна с думите "Имаме проблем". Най-големият е нивото на държавния дълг, който възлиза на 86.7% от брутния вътрешен продукт. Друг ключов проблем, очертан от премиера е нивото на икономическия растеж - доста по-ниско от необходимото на страната, прекарала повече от 6 години в дълбока рецесия, завършила с огромна безработица и натрупан дълг. Демографските тенденции допълнително утежняват ситуацията. ООН прогнозира, че до 2050-а година населението на страната ще се свие до 3.5 милиона от сегашните малко над 4.4 милиона. Впрочем, една от предизборните тези на Родолюбната коалиция и на HDZ в частност беше, че твърде много младежи и специалисти напускат в Хърватия в търсене на по-добра реализация. 

Демографският проблем ще окаже още по-силен натиск върху пенсионната и социалната система. Хърватия се намира на кръстопът, посочи премиерът - хърватите трябва да решат дали са за реформите или против тях. Ако изберат реформите, следващите месеци ще бъдат тежки. "Без провеждането на реформи няма да можем да повишим нашия дългосрочен потенциал", предупреди той. В дълбочинния анализ [на английски език] на хърватската икономика по процедурата по макроикономическите дисбаланси от март тази година Европейската комисия посочва точно този проблем. В дългосрочен план Хърватия е изправена пред предизвикателството на нисък потенциален растеж. Заради дълбочината и продължителността на рецесията, Хърватия се очаква да расте над потенциала си през следващите две години. След това обаче, икономиката ще се върне към дългосрочния си потенциален растеж от под 1%. ЕК смята, че това ниско темпо ще се отрази на процеса на икономическо изравняване и ще забави справянето с макроикономическите дисбаланси. 

Правителството предлага 60 реформи, които обхващат широк спектър. Основните мерки са насочени към макроикономическата стабилност и фискалната устойчивост. Намаляването на публичния дълг е основен приоритет на тандема Тихомир Орешкович и финансовия министър Здравко Марич. Предстои реформа на обществените поръчки, изваждане на публичния сектор на светло, намаляване на броя на държавните структури, интернетизиране и технологично обновяване. Премиерът признава, че реформите няма да са леки, но са важни и най-вече справедливи. В подкрепа на премиеровите думи е и пролетната икономическа прогноза [на английски език] на ЕК. Тя предвижда брутният вътрешен продукт да нарасне с 1.8% през тази година и да започне да ускорява догодина. Рисковете пред прогнозата са няколко, като ЕК ги оценява като "значителни". 

Свързани са основно с преговорите по колективните трудови договори в публичния сектор, продължаващата несигурност за ефекта от обръщането на заемите в швейцарски франкове в местната валута (куна) или евро, както и несигурността относно възможността да се осъществи програмата за реформи. Според дълбинния икономически анализ на ЕК програмата за реформи е замръзнала миналата година в очакване на парламентарните избори, които се проведоха в началото на ноември. ЕК отчита "ограничен напредък" в изпълнението на конкретните национални препоръки за 2015-а година, което си е синоним на липсата на напредък. Това означава, че е много вероятно тазгодишните конкретни препоръки да бъдат почти същите като миналогодишните. 

Основните проблеми на Хърватия са високият и неспиращ ръста си публичен дълг, който е източник на уязвимост; дългът на частния сектор също е на много високо ниво; проблем са и лошите кредити; високата безработица, особено сред младите и нискоквалифицираните; високата корпоративна задлъжнялост и тромавата бизнес-среда пречат на частните инвестиции; слаба и фрагментирана публична администрация; образователната и социалната система страдат от структурни слабости. Министърът на финансите Здравко Марич вярва, че дългът, очертан от правителството като най-големия проблем, ще бъде овладян. Той не е съгласен с прогнозата на ЕК, че и тази година ще продължи да расте. Неговата прогноза е, че ще се стабилизира и дори ще започне да спада. Министърът вижда и положителни рискове за прогнозата, базиращи се на факта, че в първото тримесечие индустриалното производство е нараснало със 7%, търговията на дребно - с 3.3%, строителството е пораснало с близо 5% в първите два месеца. Тази година има високи очаквания за отличен туристически сезон. 

Най-големият проблем за правителството обаче си остава самото правителство. Ще оцелее ли то? Ако да, какви промени ще настъпят. Ако не - ще има нови избори. Те обаче не може да бъдат по-рано от есента, тъй като в момента тече процедура по избор на конституционни съдии. А и да се стигне до предсрочни избори, това означава, че реформи и тази година няма да има. Социологическите проучвания вече отчитат възраждане на крайно лявата сиризоподобна партия "Жива стена", която излезе трета политическа сила на президентските избори, но оттогава досега се срина до изборния праг. Покрай трусовете в правителството симпатиите към нея започват да се завръщат.

Друга нова политическа сила засега няма на хоризонта. Най-голямата опозиционна партия SDP, макар да завърши вътрешнопартийните си избори и да заявява, че е готова да поеме управлението, е пасивна и не предлага привлекателна алтернатива. Нейните възможности все още се помнят добре, въпреки че тя ще бъде запомнена освен с многото започнати реформи, от които се отказа, също и с основния си лозунг - установяване на върховенство на закона. На целия този фон отново се появиха опасенията, че Хърватия е застрашена от гръцки икономически сценарий. В допълнение към опитите за реализация на полско-унгарски политически сценарий, ситуацията може да се окаже взривоопасна в регион, който страда от нова нестабилност. 

Еврото ли е новата хърватска цел?

А в същото време реформаторският дует Орешкович-Марич мечтаят за еврозоната. Преди няколко месеца премиерът Орешкович изненада хърватската общественост, като обяви, че Хърватия желае да се присъедини към зоната на общата валута. Реакциите бяха бурни и негативни. Прие се, че вероятно премиерът е избързал или не е разбрал точно за какво става дума. И макар че той не повдигна повече въпроса, видно е, че се работи в тази посока. Министър Марич многократно обясни, че е все още твърде рано за подобна крачка. Хърватия е далече от критериите за влизане във валутния механизъм (ERM II), който подготвя страната за приемането на единната валута. Попитан от euinside дали все пак членството във валутния клуб е цел на правителството, той избегна директен отговор. Няма и ясен хоризонт. Според него, единствената пречка в момента е дългът. 

За тази година ЕК прогнозира, че делът на публичния дълг в БВП ще нарасне до 87.6% през тази година и ще започне да спада през 2017-а година. Дори и при май-оптимистичния сценарий на министерството на финансите дългът ще спадне едва до под 80% от БВП през 2019-а година. Това означава, че Хърватия не би могла да мисли за членство в еврозоната или поне влизане във валутния механизъм преди 2022-а година и дори по-късно. И то, ако осъществява реформите, генерира по-висок икономически ръст и съответно с по-бързи темпове сваля дълга си до допустимите от Пакта за стабилност и растеж рамки от 60%. Възможно е дотогава правилата да станат по-гъвкави. Вече се говори в еврозоната за това. Все още обаче надделява предпазливостта. Също толкова възможно е влизането в еврозоната да се затегне и условията да станат повече предвид уроците от кризата. 

За влизане в еврозоната най-необходимото условие е политическата стабилност. Точно това в момента най-много липсва в страната.