euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Гръцкият дълг трябва да бъде намален - това е единственото ясно послание от срещата на финансовите министри от еврозоната. Как обаче, е въпросът, който все още очаква отговор и провокира най-много догадки и спекулации.

Според официалното съобщение на Еврогрупата, „министрите остават в готовност да приемат по-нататъшни мерки, които ще повишат системния капацитет на еврозоната да устои на риска от разпространение [на кризата], включително повишаване на гъвкавостта и обхвата на Европейския инструмент за финансова стабилност (EFSF - спасителния фонд за еврозоната), удължаване на матуритетите на заемите и намаляване на лихвените равнища”.

Всички опити на журналистите да изтръгнат от еврокомисаря Оли Рен и президента на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер обяснение какви именно ще са тези мерки, претърпяха провал. Отговорът беше един и същ - скоро ще има конкретни предложения. С изработването им е натоварена работната група към Еврогрупата, оглавявана от Виторио Грили.

Една от възможностите за разширяване обхвата на действие на спасителния фонд е правото да изкупува дълг на вторичните пазари - предложение, направено по-рано тази година от Европейската комисия, което обаче беше отхвърлено от лидерите на еврозоната, най-вече заради съпротивата на Германия. Това би дало възможност на Гърция да изкупи обратно дълга си на по-ниски цени и така да го намали чувствително - резултат, който нямаше да бъде постигнат чрез френския план за доброволна замяна.

Единственият коментар на еврокомисаря Оли Рен по въпроса беше, че на този етап не би изключил нито една възможност. Президентът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер се опита да „преведе” на медиите абстрактното съобщение на министрите. Говорим за увеличаване на обхвата на действие на EFSF, за първи път говорим за увеличаване на матуритета на заемите, за първи път говорим за намаляване на лихвите, показваме, че продължаваме разговорите с частния сектор, което ясно показва че ще има участие на частния сектор, обясни г-н Юнкер. С важното уточнение, че тези нови мерки ще са на разположение не само на Гърция, но и на останалите страни със спасителни програми. Както неведнъж сме писали, Ирландия и Португалия също смятат, че лихвите по заемите им са твърде високи, още повече на фона на намаляването на лихвата за Гърция по-рано тази година.

Специално по отношение на Гърция, г-н Юнкер беше пределно конкретен: „Ако се намали тежестта на гръцкия публичен дълг, ако се намалят лихвите и се удължат матуритетите, това би било голяма помощ за Гърция”. Според The Financial Times, намаляването на дълга чрез обратно изкупуване е било поставено като условие от частните кредитори: „Планове, фокусирани единствено върху покриването на финансовите нужди на Гърция без намаляване на дълга няма да помогнат за стабилизиране на пазарите и да предотвратят разпространението [на кризата]”, пише в документ на Института за международни финанси, който представлява частните финансови институции.

Досега големият проблем на европейските лидери беше да договорят форма на участие на частния сектор, която не би била определена като фалит на Гърция от агенциите за кредитен рейтинг. Вчера, обаче, няколко страни дадоха ясно да се разбере, че това вече не е определящо условие и фалитът вече не е тема табу. Още повече, в условията на нарастваща конфронтация между ЕС и агенциите за кредитен рейтинг. Европейската централна банка, обаче, продължава да твърди, че „кредитно събитие или избирателен фалит трябва да бъдат избегнати”. Което обаче не означава, че Еврогрупата „ще направи всичко, за да провокира кредитно събитие”, коментира Жан-Клод Юнкер.

Той беше категоричен още, че втори заем за Гърция ще има. Не толкова сигурно, обаче, прозвучаха думите на новия директор на МВФ и досегашен френски финансов министър Кристин Лагард: „Що се отнася до евентуална нова програма, според мен все още не сме на етап обсъждане на условията, сроковете, продължителността и размера и нищо не трябва да се приема за даденост”.

Президентът на Еврогрупата отрече всяка тайнственост относно вчерашната среща, свикана от президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Той опроверга и слуховете, че срещата е била посветена на Италия. Според официалното съобщение на президента Ван Ромпой, срещата е била организирана още преди седмица, а обсъжданите теми са били новият заем за Гърция и „най-новото развитие на събитията в еврозоната”. В съобщението не се споменава участието на г-н Грили (който е шеф на работната група към Еврогрупата), а според италианското представителство в Брюксел нито темата е била Италия, нито в срещата е участвал официален италиански представител, съобщава EUobserver.

При тези обстоятелства, няма никакво съмнение че финансовите министри, а и лидерите на еврозоната, ще прекарат лятото вместо на плажа - в обсъждане на горещите проблеми в еврозоната. А дълговата криза ще продължава да дими, докато подобно на избора на нов папа от конклава, димът не стане бял - знак, че изборът е направен.