euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Германия и Австрия заплашиха, че ще върнат граничния контрол, ако Гърция не вземе мерки да осигури границата си с Турция. „Границата е отворена като врата на хамбар!”, възкликна австрийският вътрешен министър Йоанна Мики-Лайтнер, цитирана от международните агенции. „Все още стои въпросът какво става, когато една страна не е способна да осигури границите си, както виждаме в Гърция”, подкрепи я германския й колега Ханс-Петер Фридрих. Общо седем страни-членки са подкрепили призива на Австрия и Германия. Страните са представили и писмо с конкретни предложения.

Отговорът на въпроса, поставен от германския министър е в предложенията на Европейската комисия представени през септември 2011 г., които продължават да са обект на трудни обсъждания в Съвета на вътрешните министри. Както обясни говорител на еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, „някои страни-членки ясно заявиха, че това не е пътят, по който искат да вървят, други изразиха известна подкрепа”.

Предложенията на ЕК за реформа на шенгенското законодателство включват изменения в шенгенския граничен кодекс с цел временното възстановяване на контрола по вътрешните граници в извънредни случаи и създаването на механизъм за наблюдение и оценка, който да проверява как се прилага шенгенското законодателство. Повод за предложения стана натиск от страните- членки и нарасналото напрежение заради големия брой имигранти от Северна Африка. Ситуацията провокира конфликт между Италия и Франция, но впоследствие Рим и Париж излязоха с обща инициатива за реформа на Шенген, включително даване право на страните-членки да връщат временно граничния контрол в случай на "извънредни трудности".

Въпреки че сега действащите шенгенски правила не позволяват връщане на граничния контрол, вече има прецедент - през май миналата година Дания върна едностранно граничния контрол с мотива "засилени мерки за борба с трансграничната престъпност". Холандия обяви намерение да инсталира техника за наблюдение по границите си с Белгия и Германия заради нелегалната имиграция. Предложението на ЕК цели именно да няма подобни едностранни действия, а решението за временно възстановяване на граничния контрол да се взима на общностно ниво (от Комисията) и да отчита позицията на всички страни.

Успоредно с това необходим е и механизъм за реакция в случай, че „дадена държава-членка не изпълнява задълженията си за контрол на своята част от външната граница или когато поради външни събития определен участък от външната граница е подложен на неочакван и силен натиск,” е записано в съобщението на ЕК за миграцията, представено миналия май. Съюзът си е поставил за цел през 2012 година да бъде завършена и Общата европейска система за убежище. На този етап, обаче, всичко това са само добри намерения.

На вчерашното си заседание министрите на вътрешните работи са обсъждали конкретно ситуацията в Гърция, която еврокомисарят Сесилия Малмстрьом определи като „тревожна”. Тя обясни, че Европейската комисия е представила доклад на министрите, въз основа на мисията си в Гърция. Докладът показва, че има напредък в много области от плана за действие, приет от гръцкото правителство, но остава още много да бъде направено.

От думите й стана ясно, че проблемът на гърците с охраната на границата е същият като с управлението на държавните финанси: „Има пари на разположение, но трябва да подобрим административните процедури, за да може гръцките власти да използват тези средства по най-добрия начин.” Страната разполага с 300 милиона евро, специално заделени от ЕК за справяне с нелегалната имиграция в Гърция. „Готови сме да помогнем, но разбира се Гърция носи основната отговорност”, каза еврокомисарят.

Одобрихме нови иструменти, за да гарантираме солидарност, заяви датският правосъден министър Мортен Бодсков. Той определи мерките, приети от министрите като „истинска и практическа помощ” за страните под засилен имигрантски натиск. Те предвиждат засилено сътрудничество между страните и европейската гранична служба Frontex, както и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Особено важно е сътрудничествто с „третите страни”, от които има най-голям имигрански натиск, обясни министър Бодсков.

Специално по отношение на Гърция датското председателство предлага да се определят петте ключови страни в този смисъл и да се води диалог с тях за връщане на нелегалните имигранти. Най-голям е проблемът с Турция - само през миналата година на гръцко-турската граница са били заловени над 61 хиляди нелегални имигранти. Решаването на въпроса обаче е пряко свързано с блокираните преговори за членството на Турция в ЕС. Съюзът и Турция подготвиха споразумение за реадмисия, което обаче Анкара отказва да подпише, докато ЕС не се съгласи да облекчи визовия режим за турски граждани.