euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Лоши хигиенни условия и претъпкани помещения, липса на достатъчно тоалетни и дори на място за спане. Това е част от картината в гръцките центрове за задържане на нелегални имигранти, описана в доклад на правозащитната организация Хюман Райтс Уоч от декември.

През последните месеци Гърция е подложена на сериозни критики заради политиката си към нелегалните имигранти и бавните процедури по разглеждане на молбите за убежище. Това може да се промени със замислените реформи в областта на имиграцията.

Промените предвиждат създаването на нова служба, която да се занимава с бежанците и въвежда процедура за обжалване на отхвърлени молби. Асошиейтед прес посочва, че в момента близо 47 000 молби чакат да бъдат разгледани, като някои от тях са в процедура от години. Законодателната реформа освен това предвижда по-улеснена процедура за репатрирането на желаещите да получат убежище, които не отговарят на условията за това. Тя открива и пътя за използването на стари военни бази като центрове за задържане на имигранти.

През миналата година Гърция беше залята от вълна от нелегални имигранти, които влизат основно през сухопътната граница с Турция в областта на река Марица, за да продължат пътя си към Европа. Според гръцкото министерство за гражданската защита девет от десет имигранти използват Гърция като входна точка за ЕС. По неофициални данни нелегалните имигранти в страната са около 350 000 души. Ситуацията с големия брой имигранти се дължи и на имиграционните правила на ЕС.

Съгласно т.нар. регламент Дъблин II лицата, търсещи убежище, трябва да подадат молбата си в първата държава-членка на ЕС, в която са влезли. По този начин Европа ги връща в страната, която е компетентна за провеждането на процедурата по предоставяне на убежище, в случая Гърция. Идеята на регламента е да предотврати злоупотреби с подаването на молби за убежище в няколко страни едновременно с надеждата поне в една от тях да бъде одобрена. Това обаче конкретно за Гърция означава по-големи финансови разходи и ангажирането на голяма част от полицейските сили, за да се справят с проблема.

Изправена пред невъзможността да спре притока на хора, Атина се видя принудена да поиска помощта на ЕС

В началото на ноември Агенцията за външните граници на ЕС Фронтекс разположи екип от 175 експерти по гръцко-турската граница, за да помогне на гръцките власти да спрат наплива от нелегални имигранти. Разполагането на групите за бърза гранична намеса RABIT става за първи път от създаването им през 2007 година и мандатът им беше удължен до март. Съвместните действия дадоха известен възпиращ резултат, но проблемите остават.

Неотдавна гръцките власти обявиха план да изградят 12,5- километрова стена по границата си с Турция, за да спрат имигрантския наплив. Подобна стена има между САЩ и Мексико. Намерението на Атина беше остро разкритикувано от редица правозащитни организации, които заявиха, че вместо да издига стени, страната трябва да реформира системата си за предоставяне на убежище. Интересно е, че Турция не реагира по този начин и изрази загриженост заради големия брой нелегални имигранти. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган дори каза, че стената трябва да се възприема по-скоро като бариера.

Гърция от своя страна обвини в лицемерие някои страни от ЕС, които я критикуват заради неспособността й да са справи с нелегалните имигранти, а същевременно негодуват заради плана за издигане на стената.

България и Румъния трябва да се подготвят много добре, за да избегнат подобен сценарий. Членството им в Шенген засега се отлага за наесен, но междувременно двете страни ще трябва да докажат, че са способни да овладеят границите си, които стават външни за Шенген, защото това означава, че страната ни може да бъде изправена пред същия проблем, както и гръцките ни съседи.