euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Спазването на основните права, свободата на медиите и решаването на кипърския въпрос са основните пречки пред напредъка на Турция в преговорите за пълноправното й европейско членство. Това показаха дебатите в комисията по външна политика в Европейския парламент по доклада на Ria Oomen-Ruijten (ЕНП, Холандия), на базата на който ЕП трябва да приеме резолюция за напредъка на Турция през 2011 година. Докладът повтаря много от заключенията от миналогодишния, затова докладчикът подчерта, че се е постарала да открои само основните моменти, по които е важно да има развитие. Ria Oomen-Ruijten, както и мнозина от депутатите, изрази подкрепата си за решението на ЕК да изработи нов дневен ред за отношенията ЕС-Турция, като смята че трябва да се подновят усилията за отваряне на нови преговорни глави.

Докладът "подчертава взаимозависимостта между Европейския съюз и неговите държави-членки и Турция; признава икономическия потенциал и потенциала за растеж на Турция и съответната й роля за енергийната сигурност; подчертава, че тази взаимозависимост се допълва от полезността на потенциалното взаимодействие между външната политика, политиката на сигурност и политиката на съседство на Съюза и на Турция, носещо ползи и засилено влияние и на двете страни".

Но:

"При все това счита, че тази взаимозависимост може да донесе положителни резултати единствено, ако се изразява в контекста на взаимен ангажимент, стратегически диалог, провеждане на процеса на реформи и изпълнение на реформите, добри отношения на Турция със съседни държави-членки на ЕС и стабилно сътрудничество".

Тонът на обсъждането във външната комисия беше доста критичен, особено на фона на изказванията по доклада за напредъка на Сърбия, който депутатите дискутираха преди това. Нещо повече, в много от изказванията тонът беше високомерен, на места ултимативен. В името на обективността трябва да се отбележи, че много активни в дебатите бяха депутати от Гърция и Кипър. Като цяло евродепутатите бяха най-критични по отношение спазването на основните права и свободата на медиите, както и реформата на съдебната система. Депутатите изразиха пълно съгласие с извода от доклада на Европейската комисия от миналата есен, че е "от основно значение Турция да продължи извършването на реформи, свързани с политическите критерии, като са необходими значителни по-нататъшни усилия за гарантиране на основните права".

Докладът обръща специално внимание на липсата на гаранции за справедлив съдебен процес, а продължителността на досъдебното задържане е такава, че то "се превръща в де факто наказание без съдебен процес". Много от депутатите акцентираха в изказванията си на антитерористичния закон, с който според тях турските власти злоупотребяват. Hélène Flautre от Група на Зелените/ЕСА (Франция) определи закона като тоталитарен и призова за независим контрол върху разследванията, защото полицията прилага прекомерна сила без демократичен контрол.

По повод делата срещу журналисти, ЕП "счита криминализирането на изразяването на мнение за важна пречка пред защитата на правата на човека в Турция". Като "крайно належащо" е определено премахването на непропорционално високите глоби за медиите, "които в някои случаи водят до тяхното закриване или до самоцензуриране от страна на журналисти или техните редактори", както и на закона, ограничаващ свободата на изразяване в интернет.

Макар докладът да определя отношенията на Турция със съседните държави-членки като "ключов фактор за обновяване на преговорите и диалога", в това отношение Турция също отнесе много критики, най–вече по кипърския въпрос. В доклада се казва, че неговото "справедливото и трайно уреждане [...]вече е неотложен въпрос"; призовава се Турция "да започне да изтегля войските си от Кипър, както и да прехвърли управлението на Фамагуста на ООН", а от своя страна "Република Кипър да отвори пристанището на Фамагуста под митническия надзор на ЕС". В доклада се отбелязва, че отказът на Турция да приложи т.нар. протокол от Анкара (който предвижда Турция да отвори своите летища и пристанища за страните, присъединили се към ЕС през 2004 г., включително Кипър), "продължава да засяга дълбоко процеса на
преговорите и призовава турското правителство да прилага протокола изцяло, без по-нататъшно забавяне".

Решаването на спорните въпроси, обаче, изглежда още по-трудно с оглед на предстоящото кипърско председателство на ЕС от юли 2012 година. Турция вече обяви, че ще замрази отношенията си с председателството на Европейския съюз през втората половина на годината. Лошите отношения между Турция и Кипър имат последици, надхвърлящи двустранните връзки, затова докладът призовава Турция да "отмени своето вето върху сътрудничеството ЕС–НАТО, включващо Кипър", а Кипър на свой ред "да отмени ветото си за участието на Турция в Европейската агенция по отбрана".

Особено критичен по тази точка беше британският депутат от групата на Европейските консерватори и реформисти Charles Tannock, който остро критикува Турция за влошените отношения с Израел, за неприлагането на протокла от Анкара за Кипър, който "абсурдно не признава за суверенна държава", за затварянето на границата с Армения и непризнаването на арменския геноцид.

Nikolaos Salavrakos (Гърция) от групата "Европа на свободата и демокрацията" коментира, че на Турция трябва да й се напомня, че не може да живее без останалия свят, защото понякога Анкара се държи по начин, който не уважава правата на другите. Турция има много фикс идеи, особено по кипърския въпрос, каза депутатът и определи поведението на Анкара по отношение на предстоящото кипърско председателство като детинско.

По отношение на визите - въпрос, който е особено чувствителен за Турция, докладът отбелязва, че "Турция е единствената страна-кандидатка без либерализиране на визовия режим" и "подчертава, че е важно да бъде улеснен достъпът до Европейския съюз на бизнесмени, представители на академичните среди, студенти и представители на гражданското общество". Условието е Турция "без по-нататъшно забавяне да подпише и прилага споразумение за реадмисия между ЕС и Турция", а след влизането му в сила, "Съветът следва да предостави мандат на Комисията да започне диалог за визовия режим и да определи пътна карта". Друго важно условие, според доклада е "засилването на сътрудничеството между ЕС и Турция в областта на управлението на миграцията и граничния контрол, наред с другото, предвид големия процент нелегални имигранти, влизащи на територията на ЕС през Турция".

По време на дебатите много от депутатите отбелязаха значението на Турция като икономически партньор на ЕС. Както е отбелязано в доклада, "мащабът на турската икономика се е утроил през изминалото десетилетие и тя е отбелязала растеж от почти 10% през последната година, като се счита за една от седемте най-големи бързоразвиващи се икономики в света. [... ]Търговията между Европейския съюз и Турция възлиза на 103 милиарда евро през 2010 г., като Турция е седмият най-голям търговски партньор на Съюза, а Съюзът е най-големият търговски партньор на Турция, като 80% от преките чуждестранни инвестиции в Турция идват от Европейския съюз".

Мнозина акцентираха на значението на страната като енергиен коридор: "Турция е енергийният коридор на ЕС за кавказки и каспийски нефтени и газови ресурси и има стратегическата близост с Ирак и неговия развиващ се нефтен пазар." Специално внимание депутатите обърнаха на възможността Турция и ЕС да си сътрудничат по отношение на страните от Арабската пролет: "Турция, основаваща се на стабилна светска държава, би могла да бъде ценен пример за демократизацията на арабските държави при извършването на техния демократичен преход и социално-икономически реформи. [...] Структурираният диалог между ЕС и Турция за координиране на съответните им външни политики и политики на съседство би могъл да осигури единствено по рода си взаимодействие", пише в доклада.

По този повод депутатът от ЕНП Mario Mauro (Италия) отбеляза: Не можем да се преструваме че не виждаме как Турция развива нова геополитика, нео-отоманска политика, която е алтернатива на европейската. Съпартиецът му José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra (Испания) пък добави, че анализът на ЕП за напредъка на Турция трябва да включва и влиянието на общественото мнение, предвид спадащата подкрепа за влизането на Турция в ЕС.

Учудващо, последните две забележки бяха подминати от депутатите, без да провокират по-задълбочено обсъждане, а те са твърде основателни, предвид знаците, които идват откъм Анкара. По време на посещението си в Германия миналата есен турският президент Абдула Гюл заяви: "Убеден съм, че продължаващите дебати дали Турция трябва да е член на ЕС, са неуместни. Това, което трябва да се направи е да се даде възможност на Турция да приключи преговорния процес. Не знам, но когато този ден дойде, аз и турският народ може да кажем, че не искаме да се присъединим към ЕС". Същевременно, страната ясно демонстрира, че иска да засили ролята си на регионален лидер в Близкия Изток, а външният министър Ахмет Давутоглу говори за стратегически съюз между Турция и Египет, който да бъде "ос на демокрацията на двете най-големи нации в нашия регион, от севера до юга, от Черно море до долината на Нил в Судан". На този фон, тонът на ЕС към Турция може да е всичко друго, но не ултимативен.

През 2011 г. euinside, съвместно с Европейския институт за стратегии и политики|ESPI и StratCom, организира дискусия на тема "Турция и Европейският съюз: формули на общо бъдеще". Тук можете да видите всички изказвания на участниците (линкове към отделните теми ще намерите под всяка статия).