euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Не ме разбирайте грешно. Мисля, че е много важно да се справим с укриването на данъци, данъчните измами и убежищата, но се питам дали ако напишем още малко заключения на хартия, това ще ни помогне. Просто това е още от същото. Съветът каза тези неща още през 2010 и през 2011 г.". Това каза бившият белгийски премиер, а сега лидер на групата на либералите в Европарламента Ги Верхофстад по време на дебатите в Страсбург по повод утрешната среща на върха в Брюксел, на която държавните и правителствените ръководители на страните-членки ще обсъждат как да използват потенциала на недоизградения още общ енергиен пазар и строго националните данъчни политики.

Президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой иска от лидерите да отговорят на три въпроса утре: какво може да се направи на ниво ЕС за стимулиране на европейската конкурентоспособност, растеж и заетост чрез увеличаването на енергийната ефективност? Какво да се направи, за да се развият местните ресурси, което очевидно е евфемизъм за шистов газ. Как да се постигне по-предсказуема енергийна политика като условие за привличането на инвестиции за изграждането на модерна инфраструктура? Така поставени, въпросите изискват не неколкочасова, а неколкодневна среща на върха, но от името на председателството Лусинда Крейтън, ирландският министър по европейските въпроси, заяви в Страсбург, че утрешният съвет ще бъде "относително кратка среща", но за сметка на това ще е насочена към бъдещата конкурентоспособност на Европа.

От дебатите в Европарламента може да се предположи, че въпросите, които Ван Ромпой поставя едва ли са интересни на когото и да било. По-реалистично е да се очаква, че разговорите ще се концентрират върху две основни точки: шистовия газ и борбата с данъчните убежища.

По-полека с шистовия газ

В своето изказване пред евродепутатите шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който изглежда по-амбициозен за този съвет, отколкото Херман Ван Ромпой, заяви, че ЕС се нуждае от балансиран, общоевропейски подход по отношение на шистовия газ. По всичко личи, че Комисията, макар и изглеждаща разединена отвътре, ще притиска за използване на потенциала на шистовия газ, наричан често и "неконвенционални въглеводороди", като Барозу дори съобщи, че се подготвя специална инициатива. Не на това мнение е еврокомисарят за промените в климата, датчанката Кони Хедегор, която наскоро заяви, че Европа няма нужда от шистова революция по подобие на американската и е по-добре да се фокусира върху енергийната ефективност, от която може да спечели доста повече. В подобен дух беше и изказването на председателството.

Лусинда Крейтън също каза в Страсбург, че особен фокус трябва да се постави на енергийната ефективност. Лидерът на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, австриецът Ханес Свобода призова да се подхожда по-предпазливо към шистовия газ. Добивът може да нанесе сериозни вреди върху околната среда, каза той. А според съпредседателя на групата на Зелените и Европейския свободен алианс Даниел Кон-Бендит (Франция), изборът на шистов газ е връщане към миналото. Това е енергия, която ще струва много по-скъпо, тъй като ще трябва да се плаща и за преодоляване на щетите, които те нанасят.

Европейският съюз има само климатична политика, няма енергийна, каза председателят на групата на Европейските консерватори и реформисти Майкъл Каланън (Великобритания). Той посочи, че ЕС често своеволно преследва някакви цели в климатичната политика, унищожава индустрията и по този начин се отразява върху заетостта и растежа. Нужна е цялостна енергийна стратегия на ЕС, която обаче да не прилага един и същ подход към всички. Любопитно е, че и ресорният еврокомисар Гюнтер Йотингер (Германия), който се наложи да изслуша близо четиричасови дебати, в които преобладаваше данъчната тема, не спомена нищо за шистовия газ. Той също заложи на енергийната ефективност като каза, че трябва да се помисли за енергоемките индустрии. Стоманодобивът, керамичната и текстилната индустрия са изключително скъпи откъм енергоемкост. При тях разходите за енергия са много повече от разходите за труд.

Енергийната тема, която е една от двете теми на утрешния съвет, съвсем не получи полагащото й се място по време на наистина продължителните дебати в Страсбург, което беше наистина несъизмеримо с амбицията, която излъчваше Жозе Мануел Барозу. В заключение на своето изказване той заяви, че Европа е изправена пред много ясен избор - дали да инвестира малкото си ресурси в собствена устойчива и умна енергия или да плаща за внос. А данните, които Комисията разпространи седмици преди съвета, показват недвусмислено, че на този етап битката се печели от вноса. Много е вероятно в сряда лидерите да обърнат също толкова вяло внимание на темата, както и Европарламентът.

Данъците да минат към Европейския семестър

Доста по-продължително време беше отделено на данъчната тема. Една от причините е, че това все още не е твърде изтощена тема в европейския дневен ред, а и наскоро влезе под прожекторите след разкритията на мрежа от разследващи журналисти, които показаха, че значителен брой водещи политици и държавници от целия свят притежават офшорни сметки. Парламентът се спря специално на две незаконодателни резолюции. Едната е подготвена от словенката Mojca Kleva Kekuš (Социалисти и демократи) за борбата с данъчните измами и убежищата, а втората е на унгарката Ildikó Gáll-Pelcz (ЕНП), която разглежда потенциала за икономически растеж чрез координация на данъчните политики.

Въпреки че данъчната политика е изцяло в националните правомощия, опитите да се изведе на европейско равнище продължават. Със своите доклади и двете евродепутатки призовават Съвета, ако не друго, поне да вземе някои от предложенията им предвид. А в резолюциите има няколко, които вероятно няма да се харесат на много от лидерите, за които данъчната независимост е последното нещо, което биха сдали на Брюксел. Г-жа Kekuš призовава в своя доклад Комисията да попречи на национални, регионални и местни власти да предоставят държавна помощ или финансиране от какъвто и да е вид на страни извън ЕС и фирми, които нарушават данъчните стандарти на съюза. Словенският евродепутат нарушава и табуто за консолидираната основа за корпоративния данък като предлага страните-членки да договорят обща основа. В този дух беше и изказването на българския евродепутат Ивайло Калфин, който призова фирмите, регистрирани в данъчни убежища да не получават достъп до обществени поръчки и обществени фондове. "Тогава, когато офшорни фирми инвестират в банки, медии, телекоми, един голям сектор от икономиката се управлява от акционери, чиято отговорност не е ясна", каза г-н Калфин (Социалисти и демократи).

Премахване на банковата тайна, дефиниция на данъчното убежище, създаване на черен списък на данъчните убежища, премахване на конвенциите за избягване на двойното данъчно облагане със страни, които са в черния списък, са част от предложенията на депутатката от групата на Социалистите и демократите. Доста по-осъществими са исканията на г-жа Gáll-Pelcz от Унгария, която смята, че без много резки движения, може да се изцедят доста финансови ползи от реформи в данъчната система. Например може да се намалят данъците върху експортно-ориентираните дейности като първа стъпка за стимулиране на икономиката, а като втора да се коригират ставките, така че да се стимулира създаването на работни места.

Намаляването на облагането на научно-развойната дейност има дългосрочни ползи, смята още евродепутатът от групата на ЕНП. Нейна е и една доста интересна идея, която предлага създаването на "интелигентна и координирана общоевропейска данъчна змия". Това е система, която не изисква хармонизация на националните данъчни системи, а само координация, чиято цел е да се вземат предвид увеличенията и намаленията във всяка данъчна система. За да може "змията" да функционира добре, е необходимо да се приобщи към Европейския семестър, който следи бюджетите на страните-членки, макроикономическите им дисбаланси и изобщо изпълнява ролята на координатор на икономическите и бюджетните политики. Евродепутатът от Унгария смята, че е добра идея да се следят отблизо и данъчните политики на страните-членки като се отчитат основните им икономически дадености (исторически също), както и бъдещите им перспективи.

Страните, в които разходите за труд са високи спрямо производителността и където създаването на работни места е затруднено, е възможно да се проучат мерки, които да намалят разходите или да увеличат производителността. Г-жа Gáll-Pelcz не стига достатъчно далече, за да конкретизира.

Евродепутатите останаха разнопосочни по отношение на подтемите в данъчната тема като някои се концентрираха върху данъчните убежища, други върху измамите, а трети говориха по принцип. Не липсваха и редовните англо-френски подигравки. Така например британският евродепутат Мартин Каланън заяви, че данъчната политика си е прерогатив на страните-членки и това трябва да остане така. В края на краищата, каза той, ако Франция иска да увеличи данъците, трябва да може да направи това, а последният останал бизнесмен във Франция ще трябва после да загаси лампата преди да напусне и той. Извън шегата той беше на мнение, че ЕС трябва да се меси само там, където има незаконен начин за избягване на данъци. Важно е да има стандарти за обмен на информация като амбицията на Комисията е този обмен да заработи по-ефективно от 2015 година.

За зеления Даниел Кон-Бендит ситуацията беше изключително проста. Ако Google печели 3 евро във Франция, трябва да си плати данъците върху тези 3 евро във Франция. Ако е изкарала 1.5 евро в Индия, да бъде обложена в Индия. "Какво толкова сложно има?", попита той. Големият проблем според него са данъчните убежища и затова фокусът трябва да падне върху договарянето на споразумения с тях.

Евроскептицизмът и безработицата трябва да са темите на Съвета

Шефовете на две от големите групи в Европарламента - на Социалистите и демократите и на Либералите - изцяло обърнаха гръб на зададените теми на дебатите и повдигнаха теми, с които, според тях, лидерите трябва да се занимаят приоритетно. За Ханес Свобода (Австрия) това е безработицата. Съветът не бива да губи от поглед настоящата криза. Той отново направи опит да върне вниманието върху големия спор през последните месеци в ЕС - остеристи срещу харчисти - като цитира Кейнс. По време на стремителен възход трябва да се прилагат мерки за строга бюджетна дисциплина, а не по време на криза. Вместо да работим по конкретни проблеми, рискуваме да изгубим от поглед принципните ни проблеми и така ще поставим на карта самата Европа, добави австрийският евродепутат.

За бъдещето на Европа отново беше притеснен и Ги Верхофстад, който заяви, че това, за което Европейският съвет трябва да говори утре, е нарастващия евроскептицизъм. Той цитира наскорошно социологическо проучване, което показва остър спад на подкрепата към ЕС. И това не е защото изведнъж хората са станали националисти, а е резултат от отчаянието, породено от провала на европейските лидери и политици да преодолеят кризата, заяви г-н Верхофстад. Нещо повече, добави той, евроскептицизмът води до затваряне на вратите на единния пазар. "Не става въпрос просто за рационалност и икономика. Става дума и за суверенитет. Какво искаме ние? Да формираме заедно света, в който живеем или, както изглежда г-н Фараж иска, да гледаме света от кръчмата и да възхваляваме отминалите дни? Изборът е между смисъла с ЕС и безсмислието извън него", добави бившият белгийски премиер. Едва ли обаче настроенията ще са толкова съдбовни в Брюксел, колкото са в Страсбург.