euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В центъра на битката между остеристи и анти-остеристи, кой е най-добрият подход за подкарване на икономически растеж в изстрадалия от рецесия, кризи, популистки и всякакви други обществени сътресения Европейски съюз, лидерите на страните-членки ще се съберат в средата на седмицата, за да обсъждат един от най-трудно достижимите начини за стимулиране на общия просперитет - обединяване на енергийните и данъчните политики. Като се знаят позициите на страните-членки и по двете теми, предстоящата среща на върха в сряда, 22 май, само месец преди традиционния, голям и чертаещ бъдещето юнски Европейски съвет, изглежда малко ненужна. Още повече като се има предвид, че не много се е променило, откакто Херман Ван Ромпой свика на 4 февруари 2011 г. първия Европейски съвет, посветен изцяло на енергетиката, засенчен отново от проблемите в еврозоната.

Нито има шанс страните-членки да изоставят националните си интереси и най-вече правата си в договарянето на най-изгодните за тях условия за доставка на енергийни ресурси, нито пък са склонни да отстъпят на Европейската комисия повече правомощия да им се бърка в данъчните политики. А с навлизането на кризата в шестата й поредна година, гражданите на страните-членки също все по-рядко намират смисъл в каквито и да било общи действия, които биха могли да ги "ощетят" допълнително в името на дългосрочното или направо далечно общо бъдеще.

Невъзможната обща енергийна политика

Не на последно място трябва да се отбележи, че срещата в сряда ще бъде изключително кратка като дори не се очаква да продължи до среднощ, тъй като някои лидери вече имат планирани други срещи още същия ден. Става дума за голямата среща на социалистите в Лайпциг. С цел да се пести време, поне така обясниха председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и шефът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, бяха разпратени два големи документа, в които се обяснява какво е положението в сферата на енергетиката и данъчната политика, и какво Европейската комисия е предложила до момента, а страните-членки не са изпълнили или не са довършили. Според специалното писмо на г-н Барозу до страните-членки, енергйният микс е изключително разнообразен из целия ЕС, независимо че предизвикателствата са сходни. В някои страни цените на основни енергоизточници са изключително високи, докато в други - не са. Затова и основната цел на господата Барозу и Ромпой ще бъде да призоват за пореден път лидерите на страните-членки да работят за довършване на единния енергиен пазар.

Вече е спешно, пише Барозу, да приключи процеса по хармонизиране на третия енергиен пакет, срещу който Русия постоянно скача и прави всичко възможно да саботира. Нужно е също така да се предприемат спешни мерки за улесняване на частните и публични инвестиции, особено на общоевропейско ниво в енергийна инфраструктура. В момента общият енергиен микс на ЕС показва силна и увеличаваща се зависимост към вноса на енергийни източници и към определени доставчици. През 2011 г. общите енергийни нужди на ЕС са били покривани от следните източници: 35% петрол, 24% природен газ, 17 на сто твърди горива, 14% атомна енергия, 10% възобновяеми източници. Във всяка страна поотделно обаче ситуацията е различна, както може да се види от графиките на Комисията.

Зависимостта на Европа от внос се е увеличила през последните две десетилетия и се очаква да превиши 80% по отношение на петрола и газа до 2035 г., като някои страни разчитат на един-единствен доставчик - Русия - за 80 и дори 100% от потреблението на природен газ. Това, смята ЕК, ги излага на риск цените, на които купуват енергията да не бъдат формирани на пазарен принцип, което на България е добре известно. Отново според графиката на ЕК, България е единствената страна в ЕС, в която цената на природния газ е най-висока - 43.3 евро за мегаватчас. Най-ниската цена се плаща във Великобритания - 22.9 евро на мегаватчас. Дори съседна Румъния плаща значително по-ниска цена от България - 32.3 евро. Балтийските страни са също в графата внасящи най-скъпия природен газ в сравнение с останалите си партньори от ЕС.

И въпреки че не казва директно, че подкрепя добива на шистов газ, Европейската комисия посочва в своя документ, че докато зависимостта на Европа от изкопаеми горива се увеличава, САЩ вече са на път да се превърнат от вносител в нетен износител. Според документа [на английски език],  разликите в цените на електричеството, срещу които хиляди българи въстанаха през февруари, се определят до голяма степен от цената на изкопаемите горива и от наскоро възобновеното производство на петрол и природен газ в САЩ, по-специално шистовия газ, което води до увеличаване на пропастта между цените на енергията за индустрията в Европа и САЩ. През 2012 г. промишлените цени на газа са били повече от четири пъти по-ниски в САЩ, отколкото в Европа, което определено е в ущърб на конкурентоспособността на европейските компании.

Комисията посочва също, че макар да е твърде малко възможно Европа да започне да се самозадоволява с природен газ, оптимистичният сценарий, очертан в наскорошно проучване на Европейската комисия, показва, че е възможно зависимостта от вноса да се запази на ниво от около 60 на сто. Дава се за пример Естония, която покрива 90% от енергийните си нужди с добив на шистов газ. Комисията отказва да се произнесе за това дали подкрепя добива на шистов газ по принцип, но посочва, че желае да се гарантира безопасен и сигурен добив. Решението за това обаче е на страните-членки, каза говорител на Комисията по време на специалния Twitter чат по темата в петък. Еврокомисарят по климата Кони Хедегор обаче е категорично против "шистовата революция от американски тип". Според нея страните-членки трябва да наблегнат на енергийната ефективност като много по-ефективен начин за намаляване на цените в Европа, "отколкото мечтите за бум на шистовия газ като в Америка".

Освен вноса и фрагментацията на енергийния пазар, друга причина за високите цени на електричеството в някои страни-членки, където делът на сметките достига до 22% от общите разходи, са държавните такси, включително и субсидии. В някои страни като Дания данъците и таксите върху определени категории потребители на ток и газ съставляват 50 на сто от крайната сметка. По данни на Комисията България не е сред страните, които страдат от допълнителни такси. В графиката се вижда, че единствената добавка върху нетната цена на електричеството за домакинствата е данък добавена стойност. Този факт се разминава с твърденията на потенциалния бъдещ министър-председател на България Пламен Орешарски, който беше министър на финансите в правителството на Сергей Станишев (2005-2009). В икономическия план на г-н Орешарски, цитиран от вестник "Сега", се предлага да отпадне такса "пренос", която в момента е 17.52 евро на мегаватчас за търговците. Тази цена включва обаче и "зелената добавка" - това са субсидиите за производството на енергия от възобновяеми източници.

Европейската комисия смята, че има много какво да се подобри, което да доведе до спад на разходите за енергия на домакинствата. Едно от най-важните неща е прилагането на третия енергиен пакет, което трябва да завърши през 2015 година. Това може да доведе до ползи възлизащи на 8 милиарда евро годишно. Не е изключено ползите да достигнат и 30 млрд. евро годишно, ако 27-е страни-членки на ЕС интегрират напълно пазара си на природен газ. По отношение на електричеството, ползите от интеграцията се изчисляват на 35 млрд. евро годишно. До момента прилагането на Третия енергиен пакет за електричество не е завършено в Словения, Финландия и Обединеното кралство. Частична хармонизация на законодателството има пак в тези страни и в Литва. Важно е да се отбележи обаче, че за да може да заработи, пакетът изисква национално сертифициране на независимите оператори, което не е извършено в България, Естония, Финландия, Литва, Полша, Португалия, Румъния и Словакия.

Не ни пипайте данъците!

Втората голяма тема, която лидерите ще обсъждат в сряда, е мерките против данъчните убежища, данъчните измами и укриването на данъци. По данни на ЕК страните-членки успяват да съберат само половината от приходите от ДДС, а офшорните финансови центрове продължават да доминират презграничния пазар на влогове. Според брюкселските изчисления, страните-членки на ЕС губят десетки милиарди евро от данъчните убежища, а измамите и укриването на данъци ограничават способността на правителствата да увеличат приходите си и да изпълняват икономическите си планове. С други думи, за да спре затягането на коланите, е необходимо правителствата да увеличат данъчните си приходи, без това да включва увеличаване на данъците. Това, за което Комисията се бори, е увеличаване на прозрачността и засилване на усилията на национално, европейско и глобално ниво за борба с данъчните измами и укриването на данъци. Едно от предложенията на ЕК е разширяване на обхвата на директивата за облагане на спестяванията.

Освен това Комисията предлага и план за действие за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, както и препоръки за борба с данъчните убежища и агресивното данъчно планиране. На последното си заседание на миналата седмица обаче, министрите на финансите твърдо се противопоставиха на опитите на Комисията да се бърка в данъчната им политика. В заключенията на Съвета вежливо се приветства работата на Комисията по разработването на мерки за борба с данъчните измами и укриването на данъци, но се подчертава, че препоръките на Комисията не са правнообвързващи. Дори за по-сигурно се цитира и член 288 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), в който се посочва, че препоръките имат необвързваща сила. Подчертава се също, че в рамките на ЕС мерките за борба с измамите и укриването на данъци трябва да бъдат изцяло оставени в ръцете на страните-членки.

На фона на представените миналата седмица идеи на френския президент Франсоа Оланд за бъдещето на еврозоната и ЕС изобщо, както и на предстоящите решения за създаването на банковия съюз, твърде вероятно е основните теми на срещата в сряда да останат на заден план.