euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Финансовата система в ЕС все още е изправена пред сериозни рискове, включително заради съпротивата на самия финансов сектор срещу новата засилена регулация, предупредиха заместник-председателите на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) Мървин Кинг и Андреа Енриа в първото си изслушване в Комисията по икономическите и паричните въпроси в Европейския парламент. Двамата обаче увериха, че ЕССР ще отправи всички предупреждения и препоръки, които сметне за необходими.

Базираният във Франкфурт Европейски съвет за системен риск функционира от началото на тази година. Органът е част от европейската надзорна рамка, приета през 2010 година. Задачата му е да разработи общ набор от индикатори за оценка на риска на специфични трансгранични финансови институции и на базата на анализ да отправя ранни предупреждения и препоръки. Успоредно с ЕССР бяха създадени и Европейските надзорни органи - Европейски банков орган, Европейски орган за пазарите и ценните книжа и Европейски орган за застраховането и задължителното пенсионно осигуряване.

Процесът беше съпроводен с ожесточени спорове между Европейския парламент и Съвета на ЕС (страните- членки) относно конкретните правомощия на различните институции. По настояване на Европейския парламент през първите 5 години президентът на Европейската централна банка ще председателства и ЕССР с аргумента, че така на поста ще се придаде независимост и морален авторитет, както и ясна идентификация на отговорността му пред гражданите.

Затова не беше случайно, че заместник-председателите на съвета Мервин Кинг и Андреа Енриа неколкократно заявиха пред евродепутатите, че ще разчитат на подкрепата им. ”Понякога ЕССР ще трябва да взима много непопулярни решетия и ще срещне силен лобизъм. Разчитаме на подкрепата на ЕП в тези моменти”, каза Мервин Кинг, който освен първи заместник-председател на ЕССР е и управител на Bank of England. В подобен дух се изказа и колегата му Андреа Енриа, който оглавява и Европейския банков орган. Той призна, че ЕССР среща значителни трудности както със събирането на данни за системния риск, така и с надеждността на данните.

Макар в момента дълговата криза в еврозоната да е най-обсъжданият проблем на ЕС, тя не е единственият, смятат надзорниците. Въпросът дори не е толкова в надзора, колкото в нерегулираните области. Според Андреа Енриа една от най-належащите задачи на ЕССР е да се справи със „сенчестия” банков сектор. Той определи самия израз като оксиморон, защото всичко, свързано с банкирането, не трябва да е на тъмно. Според него е много трудно да се приведе този сектор - включително инвестиционни банки, хедж фондове и застрахователни фирми - под унифицирана рамка, тъй като има голяма разлика между отделните юрисдикции в страните-членки. Според него са възможни два подхода - или всичко, което генерира риск да се обедини под една регулаторна шапка или да се ограничат дейностите, които повишават системния риск.

По отношение на банковите стрес-тестове, които се провеждат в момента, двамата подчертаха, че резултатите не бива да се тълкуват опростенчески - банките, които не издържат, да се смятат за провалили се, а преминалите - да бъдат считани за сигурни. Евродепутатът Силви Гулар (АЛДЕ, Франция) попита представителите на ЕССР докъде са готови да стигнат, ако усетят, че някои страни- членки не искат европейски органи да се месят във вътрешната им политика. Заместник-председателите на ЕССР подчертаха, че е много важно националните власти да са готови с план за реакция преди публикуването на резултатите, за да не се получи луфт, ако се наложи рекапитализация на банки. Националните власти ще имат 6 месеца да предприемат необходимите действия спрямо проблемните финансови институции.

Андреа Енриа отбеляза, че за първи път надзорниците възнамеряват да предприемат партньорска проверка на тестовете, защото досега в ЕС не се е случвало орган да може да проверява банка, която не е в неговата юрисдикция. Според него е необходима европейска методика, за да може данните да бъдат достатъчно надеждни.

Колегата му Мервин Кинг се изказа против фондовете за банково преструктуриране, защото според него натискът за използването им за спасяване на банки ще е огромен. Проблемът са финансовите институции, които са „прекалено големи, за да фалират”. Банковата система не бива да става отново толкова голяма, колкото беше в Ирландия и Испания, смята г-н Кинг. Той предупреди още, че увеличаване на лихвите в дългосрочен план ще се увеличи дълговото бреме и оттам икономическите предизвикателства в ЕС.