euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Да, ЕЦБ ще изкупува държавни облигации с матуритет до три години и, да - в неограничени количества. Но при условие, че съответната страна подпише макроикономическа програма със спасителните фондове на еврозоната със строги условия. Неспазването на тези условия може да доведе до прекратяване на програмата за изкупуване на дълг от страна на ЕЦБ. Отгоре на всичко при изработването и надзора на макроикономическите програми ще се търси участието на МВФ.

Така формулирана днешната дългоочаквана новина от заседанието на борда на ЕЦБ едва ли е точно това, което Испания и Италия очакваха. Двете страни се нуждаят от облекчаване на лихвения натиск върху тях, но предпочитаха това да стане без да се стига до спасителна програма. Още по-малко с участието на МВФ, за да избегнат всякакви асоциации с т.нар. Тройка. Това беше важно за Мадрид и Рим във вътрешнополитически план, защото Тройката не се радва на обществените симпатии нито във вече спасените страни, нито в потенциалните кандидати за спасяване. Не случайно след срещата на върха на еврозоната от края на юни, когато бяха одобрени нови функции на спасителните фондове, президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой подчерта изрично, че вече няма да има страни със спасителни програми във вида, познат досега.

Обявената от ЕЦБ програма обаче не прави живота на Мариано Рахой и Марио Монти по-лесен. Италия продължава да декларира, че иска морална, не финансова подкрепа. Испания все пак се застрахова като обяви, че ще вземе решение дали да поиска помощ след като види подробностите за новата програма на ЕЦБ. Тя ще се нарича „Открити монетарни трансакции” (ОМТ) и ще се провежда на вторичните пазари. Марио Драги е категоричен, че като изкупува краткосрочен дълг ЕЦБ действа в рамките на мандата си и не нарушава европейските договори (забраната за финансиране на държави). В допълнение, банката ще „стерилизира” (неутрализира) допълнителна ликвидност, създадена в резултат на операциите, като извади от системата същото количество пари, което е похарчила за изкупуването на облигациите.

Новата програма ще се прилага както за бъдещи спасителни програми, така и за страни, които вече са под програма, но едва когато са на етап „връщане на достъпа до облигационните пазари”. В този смисъл потенциален кандидат за програмата е Ирландия, която вече прави успешни опити за връщане на пазарите. Марио Драги каза, че Ирландия е „образец” в спазването на спасителната си програма, но добави, че не знае правителството в Дъблин да е поискало да се възползва от новата програма.

От изявлението на Драги стана ясно, че решението на ЕЦБ не е било взето единодушно, защото един от членовете на управителния съвет е бил на различно мнение. Предполага се, че това е бил президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман, който в последните дни остро критикуваше намерението на ЕЦБ да изкупува държавни облигации с аргумента, че по този начин банката нарушава забраната да финансира правителства. Германският канцлер Ангела Меркел обаче индиректно подкрепи Марио Драги за новата програма, а очевидно германската позиция за строги условия и подписването на макроикономическа програма е била взета предвид.

Пред медиите Марио Драги подчерта, че намесата на ЕЦБ би била оправдана, когато има „самоизпълняващи се очаквания, които хранят сами себе си и генерират много неблагоприятни сценарии”. С новата програма „при съответните условия ще имаме напълно ефективен резерв за предотвратяване на потенциално разрушителни сценарии”, коментира президентът на ЕЦБ. Той обаче за пореден път напомни, че ЕЦБ не може сама да реши кризата, а топката е в полето на правителствата, които трябва да продължат с бюджетната консолидация и структурните реформи: „Убедени сме, че няма интервенция на която и да е централна банка, която да е ефективна, без съвместни политически действия от страна на правителствата.”

Другото решение, което ЕЦБ обяви днес, е да отмени изискването за минималния кредитен рейтинг на облигациите на страни със спасителни програми, използвани като обезпечение в ЕЦБ.