euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Отношенията на Дейвид Камерън с ЕС винаги са били на основата на победата и загубата. В този смисъл, резултатът в мача между Великобритания и ЕС (еврозоната в частност) е 3 на 1 в полза на Лондон. Британският премиер има три победи и 1 загуба срещу своите а-трябваше-да-бъдат-партньори опоненти. Разбира се, този резултат е напълно условен и се базира на предполагаемото вътрешно усещане на г-н Камерън. Първата му голяма победа над ЕС беше налагането на вето върху фискалния пакт. Тогава той не прецени добре ситуацията и реши в ключов за еврозоната момент да повдигне "лични" въпроси (засягащи единствено Обединеното кралство) като условие за подкрепата на Лондон за важното законодателство за фискалната дисциплина. Това доведе до изнасянето му в отделен договор, който постепенно ще бъде вплитан в съществуващото европейско законодателство. Така че на практика той хем спечели, хем загуби. Зависи от гледната точка. 

Краткосрочно това донесе вътрешнополитически дивиденти на британския премиер, но наби клин в самото сърце на Европейския съюз като създаде прецедент - важни въпроси за бъдещето да се решават извън ЕС, вместо Съюзът да се надгражда. Този опит се повтори и с втория стълб на банковия съюз, но не поради съпротивата на някоя страна-членка, а поради страх, че ако се отворят договорите за ремонт, това ще хвърли Съюза в изключително тежка екзистенциална криза. 

Втората победа на Дейвид Камерън беше в преговорите по европейския бюджет (Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г.). Отново под негов ултимативен натиск беше договорено номинално намаление на бюджета на Общността. Това също е краткосрочна политическа победа за британския министър-председател с потенциални големи щети в дългосрочен план за целия ЕС, който тепърва ще изпитва нужда от общ фонд за решаване на все по-общите си проблеми. 

Голямата му загуба е във фиаското с избора на шеф на Европейската комисия. Тя нанесе наистина сериозен удар върху амбицията му да спечели "войната" с Брюксел преди още да е формулирал точно какви са целите й. Сега обаче шансът му се усмихна и му поднесе третата и засега най-значима победа - рекорден икономически растеж. Данните за икономическото представяне в ЕС за второто тримесечие показаха, че докато германската икономика се свива (-0.2%), британската расте динамично (+0.8%). На годишна база британската икономика отбеляза най-доброто си представяне от шест години насам - ръст от 3.2%. Много по-добро представяне от Германия, чието забавяне се предричаше отдавна и вече е факт. Всичко това на фона на застиналата в безтегловност и нереформираност френска икономика и навлязлата в третата си рецесия от 2008-а година насам италианска икономика. 

Разбира се, че нищо не е толкова просто, колкото изглежда при сравняването на статистически данни, но е повече от сигурно, че доброто представяне на британската икономика ще налее нова енергия във войнствеността на Дейвид Камерън, особено предвид приближаването на парламентарните избори в Обединеното кралство догодина. И макар засега премиерът да е сдържан в реакциите си по повод най-новите данни на Евростат и британската статистическа служба, може да се очаква, че те ще бъдат много силен коз в ръкава му, когато започне новият политически сезон в ЕС. Динамичният растеж на британската икономика ще бъде аргумент в тезата на Дейвид Камерън, че централизираният подход на Брюксел е довел до рецесия дори икономическия двигател на еврозоната - Германия и че колкото по-хлабави са връзките в Съюза, толкова по-добре за икономиката. 

Със сигурност тази теза ще получи широка подкрепа сред новите попълнения в Европарламента, особено от страна на третата по големина политическа група - Европейските консерватори и реформисти, към които принадлежат и Алтернатива за Германия, набиращи, макар и бавно, все по-широка подкрепа. Завръщането на кризата със сигурност ще бъде силен аргумент в ръцете им срещу "лошите политики на Брюксел", като под "Брюксел" обикновено се разбира Европейската комисия. Уви, икономическите концепции се градят както от Комисията, така и от страните-членки, от които пък зависи изпълнението им. В този контекст новата Комисия ще се изправи пред сериозно предизвикателство, докато подготвя петия пореден Европейски семестър, а именно да анализира обективно причините за неравномерното разпределение на икономическото възстановяване. Много е важно също данните за британския успех да бъдат изтълкувани правилно както в Лондон, така и в Брюксел, Берлин, Париж и Рим. 

Великобритания е специален случай

Ще бъде изключително прибързано да се заключи, че британската икономика се представя добре, защото е по-далече от "Брюксел", а най-големите икономики от еврозоната страдат, защото споделят обща валута и са тясно свързани, тъй като данните на Евростат показват, че доста страни от еврозоната показват мускули в растежа. Балтийските страни са в постоянен и много динамичен растеж. Португалия отбеляза през второто тримесечие ръст от 0.6%, колкото Словакия и Испания. Холандската икономика също е нараснала в периода април-юни (+0.5%). Рекордните икономически постижения на кралската икономика се дължат основно на ръста на услугите. Това е и доминиращият сектор, който е нараснал с 1.0% в периода април-юни - най-бързият ръст на тримесечна база от третото тримесечие на 2012 г. насам. Секторът на услугите има 80% дял в британската икономика и в момента е много по-голям отпреди кризата. Същевременно обаче производството и строителството продължават да са по-малки в сравнение с предкризисните времена и кривата на растежа им е доста къдрава. Във второто тримесечие те дори отбелязват спад, както и земеделието. 

Според Европейската комисия обаче Обединеното кралство страда от макроикономически дисбаланси и е в нарушение на Пакта за стабилност и растеж. Това не е особено важно от британска гледна точка, защото съответните разпоредби не са задължителни за Великобритания и единственото, което Комисията може да направи е да препоръчва. Най-големите дисбаланси са на жилищния пазар, който създава структурни проблеми, заради задлъжнялостта на домакинствата, свързана с високите нива на ипотечни дългове и структурните характеристики на пазара на имоти. Рисковете пред жилищния сектор са свързани с продължаващата липса на жилища, особено в Лондон и бавния отговор на предлагането. Това бута цените на имоти специално в Лондон, високо нагоре, което от своя страна кара купувачите да взимат скъпи ипотеки.

Миналата есен ЕК направи преглед [на английски] на изпълнението на конкретните препоръки, включително и на Великобритания, и посочи, че страната има и още един голям проблем - пазара на труда. Въпреки че заетостта все още е висока (71.7%), нивата на младежка безработица и младежи, незаети нито на пазара на труда, нито ангажирани в образование или обучение, будят тревога. Много хора, особено млади, са ангажирани на временни трудови договори или са на почасова работа. В допълнение към това в Обединеното кралство е много висок броят на нискоквалифицираните работници и има недостиг на работници с висока квалификация или технически знания. Великобритания губи и на фронта на производителността спрямо партньорите си от Г7.

Според най-новите данни, цитирани от ЕК, почасовата производителност е била с 16% по-ниска от средното за Групата на седемте най-мощни икономики в света през 2012 година и с 2% по-ниска от собственото си ниво от 2007-а година. Великобритания е сред страните с най-висок риск от бедност и социално изключване в ЕС. Публичните финанси също не са в цветущо състояние. В своята програма за икономическо изравняване Великобритания не си е поставила средносрочна цел, както е предвидено в Пакта за стабилност и растеж, на която се основават всички усилия на останалите страни-членки - средносрочната цел е хоризонта, към който правителствата са се съгласили да се стремят. За 2014-2015 г. програмата предвижда бюджетен дефицит от 5.0% от брутния вътрешен продукт, което е спад в сравнение с пика от 11.4% в периода 2009-2010 година. 

Програмата за изравняване си поставя за цел дефицитът да бъде намален до 2.4% от БВП през 2016-2017 година, две години след крайния срок, определен от Съвета. ЕК отправи в началото на юни към Великобритания шест, доста "препоръчителни" препоръки [на английски], сред които коригиране на прекомерния дефицит, повече прозрачност на жилищния пазар, намаляване на детската бедност в домакинствата с ниски доходи, усилия за подобряване на финансирането за малките и средни предприятия, прозрачност при реализацията на националния инфраструктурен план. На 8 юли конкретните препоръки на ЕК бяха одобрени, като за Великобритания Съветът по икономическите и финансовите въпроси (ЕКОФИН) посочва [на английски], че консолидацията все още се прави основно откъм разходната част и се препоръчва Лондон да обмисли подобряване на приходната част чрез разширяване на данъчната основа.

Публичният дълг на Великобритания се очаква да се увеличи до 93.1% от БВП през 2015-2016 г. преди да спадне до 86.6% през 2018-2019 година. Съветът вижда потенциални рискове за изпълнението на бюджетните прогнози при по-нисък от очакваното икономически растеж, дължащ се на ниски заплати и съответно ниско потребление. Уви, данните на Евростат опровергават (засега) тези рискове. 

На първо четене изглежда, че Дейвид Камерън се справя по-добре от "съперниците" си в еврозоната. Британският министър на финансите Джордж Осбърн посочи именно еврозоната като най-сериозния риск за растежа на британската икономика. В Twitter той приветства "добрата новина" като посочи, че той е най-бързият в Г7. Въпросът е дали правителството ще използва най-новите данни като стимул да продължи политиката си на отдалечаване от ЕС или за да продължи да изисква реформи от партньорите си. На този етап в Съюза няма настроения за още реформи, а по-скоро за изпълнение на вече договореното и това ще е най-голямото предизвикателство за Жан-Клод Юнкер, особено на фона на призивите за отпускане на коланите.

Определящо за тона на новия политически сезон ще бъде как Германия ще изтълкува данните за своята икономика. Най-важното обаче е да се направи наистина трезв и обективен анализ на това защо Великобритания успява въпреки високия публичен дълг и макроикономически дисбаланси, а Франция, Италия и Германия - не. И може ли Франция, Италия и Германия да са в една група? А дали Балтийските страни успяват по същите причини като Великобритания или по други? Може да се окаже, че Великобритания успява, защото провежда реформи, а не защото е далече от "центъра" и тогава Дейвид Камерън пак ще е победил, но в друга теза. Именно затова е много важно да се направи точна диагностика на ситуацията, за да се избегнат грешките от първия сезон на кризата, когато се лекуваха грешни симптоми.