euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Еврозоната, добрата и лошата рецесия

Аделина Марини, August 14, 2014

През второто тримесечие на 2014 година икономическият ръст в еврозоната замръзна (0.0%). В ЕС като цяло икономиката е пораснала с 0.2%. Най-новите данни [на английски] на Евростат, освен че подчертават неравномерното разпределение на икономическото възстановяване, но и следващото разделение в еврозоната - на добра и лоша рецесия. Това разделение направи [на английски] официално Марио Драги, шефът на ЕЦБ, миналата седмица. Според него добрата рецесия е "техническа", докато лошата е провокирана от неправене на структурни реформи. В "техническа" рецесия изпадна Германия, която отбеляза свиване на икономиката от 0.2% в периода април-юни. 

Г-н Драги призова да се прави ясно разграничение между страните, които правят реформи и страните, които не правят нищо или малко реформи. За Германия той беше предпазлив като посочи, че трябва да се направи цялостна оценка на "техническите фактори". Той намекна обаче, че основен принос за германския икономически спад може да имат геополитическите фактори. Очакванията на ЕЦБ са в следващите две тримесечия растежът да е по-нисък, именно заради геополитическите проблеми. Банката все още не може да се ангажира с конкретна прогноза как ще се отразят икономическите санкции срещу и от Русия, но подчерта, че историята със страните, които не правят реформи или много малко реформи е съвсем различна. Те имат слаб ръст месеци наред. Такъв е случая на Франция, която във второто тримесечие отбелязва нулев ръст, а Италия вече е в рецесия. За трети път от 2008-а година насам. 

Страните, които не правят реформи или не са особено смели в правенето им, имат "най-високото данъчно облагане в зоната с най-високо данъчно облагане в света", каза Марио Драги. Става дума за еврозоната, която по данни на ОИСР е с най-високото данъчно облагане в света. А нереформираните държави са и "отличничките" по данъчно бреме. Марио Драги беше умерен на 7 август, когато представи икономическите перспективи на редовната си пресконференция. Международният валутен фонд обаче е доста по-смел в прогнозите си като посочва, че перспективите за растежа са отрицателни. В анализа [на английски] си за еврозоната Фондът посочва, че в краткосрочен план предстоят негативни шокове както отвътре, така и отвън, което може да влоши настроението на финансовите пазари, да преустанови възстановяването и да хвърли икономиката в ниска инфлация и дори дефлация. 

В средносрочен план съществува риск от стагнация, произтичаща от изплащане на дългове, недостатъчни действия в подкрепа на растежа и заради спрени структурни реформи. Апетитът за структурни реформи и задълбочаване на интеграцията във валутния блок обаче спадна драстично, заради резултатите за евроскептицизма на евроизборите, е оценката на Фонда. Тези резултати може да създадат риск за единния пазар и по-специално свободното движение на работна ръка, и да поставят на изпитание новата рамка за фискално управление. МВФ очаква и "умора от реформите" на национално ниво и на ниво еврозона, което сериозно ще затрудни усилията на новата Комисия. 

Ако стагнацията се проточи, това ще доведе до значително преливане и към съседните европейски страни през търговията и финансовите канали. МВФ изчислява, че всеки процентен пункт икономическо забавяне в еврозоната ще намали ръста в нововъзникващите европейски държави с между 1/2 и 3/4 процентен пункт. Това са всички страни от Западните Балкани, които пострадаха най-тежко от дълговата криза в еврозоната и от глобалната финансова и икономическа криза от 2008-а година. Ниската инфлация вече засяга страните от региона и особено онези, чиято валута е вързана за еврото като България и Македония. В този смисъл Фондът препоръчва по-агресивна политика на Европейската центрана банка. В допълнение трябва да се работи в три области: подкрепа на търсенето; подобряване на счетоводните баланси на банките и довършване на банковия съюз; и напредък в структурните реформи, насочени към стимулиране на инвестициите, заетостта, производителността. 

Независимо от липсата на достатъчно ясна прогноза как ще се отразят икономическите санкции и влошаването на геополитическата ситуация на растежа, видно е, че в еврозоната се очертава ново разделение, което ще създаде допълнително напрежение на европейско ниво. В този смисъл ще бъде решаващо дали новият шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер ще приеме това разделение и как екипът му ще подходи към него. Още по-важно е обаче как ще се приеме новото деление в Европейския съвет, тоест от страните-членки. Не е трудно да се прогнозира, че то няма да бъде прието добре и със сигурност ще обтегне още повече отношенията в Съвета, именно заради реалните рискове от ново преливане на рецесия.

Това би имало сериозни последици за балтийските държави, които продължават да отбелязват най-динамичния растеж в еврозоната и извън нея. Литва има ръст от 0.7% през второто тримесечие, Латвия 1.0%, а Естония 0.5%. Латвия е най-новата членка на валутния съюз - от 1 януари тази година, а Литва вече получи зелена светлина за приемане на еврото от 1 януари догодина. Балтийските страни очакват да пострадат доста по-тежко от останалите в еврозоната от санкциите срещу и от Русия, заради прекомерната си зависимост от руските пазари и вноса на енергийни ресурси. Положителен ръст отбелязват още и страните, които преминаха през спасителни програми като Испания (+0.6%), Португалия (+0.6%). Дори и Кипър намалява свиването. Техните усилия обаче може да бъдат пометени от страните с "лоша рецесия". 

В този смисъл ще е наистина важно как ЕК и Съветът ще подходят към факта, че в някои страни рецесията е "лоша", а в други е просто следствие от международната конюнктура. Доста показателно за намеренията на страните-членки ще бъде решението кой да поеме поста еврокомисар на икономическите и финансовите въпроси - дали ще е от страна с "лоша" или с "добра" рецесия. От това как ще тръгнат разговорите за завръщането на кризата ще зависи и без друго трудно постигнатото единство за налагане на санкции срещу Русия. Така че, политическият сезон в ЕС започва на 30 август, когато е извънредната среща на върха, на която трябва да се вземе решение кои да бъдат наследниците на Катрин Ащън и Херман Ван Ромпой.