euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Рядко политическо събитие се състоя този понеделник в Хърватия - на една маса седнаха тримата "победители" от парламентарните избори на 8 ноември - двете най-големи предизборни коалиции "Хърватия расте" и Родолюбната коалиция, и политическата сензация Мост от независими листи, която обърка сметките на двата традиционни изборни съперника - левите и десните. След едномесечни неуспешни преговори около сформирането на ново правителство Мост реши да направи опит за избягване на все по-вероятните нови избори, като покани на една маса да седнат и трите политически сили и да се разберат. Срещата беше насрочена за 12 часа на обяд в луксозния хотел "Еспланад" в центъра на Загреб. Първоначално Мост бяха заявили, че който се яви пръв на тази среща, с него ще се водят разговори за съставяне на правителство. Впоследствие се стигна до обща среща, а настоящият премиер Зоран Миланович поиска тя да бъде публична. 

Точно на обяд на 7 декември всички телевизии излъчваха на живо разговорите, а Туитър буквално закипя от реакции и коментари. Началото на срещата, открита от лидера на Мост Божо Петров, започна неловко, тъй като той обяви, че иска да се говори за съставяне на широка коалиция с участието на трите политически сили. Още преди срещата премиерът Миланович обяви, че по-скоро е дошъл, за да слуша, не да говори, но впоследствие се оказа говорилият най-много. Мнозина в Хърватия карикатуират Божо Петров като месия, заради специфичния му проповеднически тон, а също и заради настояването му да помири и събере заедно двете най-големи политически партии в страната, които се редуват в управлението от независимостта насам. След половин час общи приказки и сдържаност от страна на Родолюбната коалиция и "Хърватия расте", когато изглеждаше, че срещата е напълно провалена и безмислена, Божо Петров най-сетне представи формулата си за трипартийна коалиция. 

Той предложи надпартиен кандидат за министър-председател, а двете традиционни коалиции да се ротират на поста първи вицепремиер, докато Мост запази за себе си второто вицепремиерско място. Той предлага ротация и за поста на председателя на хърватския парламент (Сабор) по модела на ръководството на Европарламета - половината мандат на родолюбците, а другата половина на лявоцентристите. Мост иска за себе си и една шеста от министерските кресла, а друга една шеста настоява да се заемат от неутрални хора. Г-н Петров настоя двете политически сили да помислят и да вземат решение до края на седмицата. Каза, че отговорността сега вече е тяхна. Това ядоса лидера на "Хърватия расте" Зоран Миланович, според когото Мост не може да поставя ултиматуми. Каза, че няма мандат за такова решение и трябва да обсъди това на партиен форум на Социалдемократическата партия (SDP). Същото трябва да направят и останалите партии в предизборната коалиция. Критикува Божо Петров за това, че не е предложил идеята си в самото начало. 

Лидерът на Хърватския демократичен съюз (HDZ) и на Родолюбната коалиция Томислав Карамарко беше сдържан, но заяви, че идеята, макар и ценна, не е реална. Родолюбците не могат да седнат на една маса с правителство, което се е провалило в последните 4 години. Той отново повтори предизборните опорни точки за масовото изселване на хървати в чужбина, за високата безработица и лошите икономически резултати. Все пак той заяви, че оставя вратата отворена. Зоран Миланович не остана длъжен като каза, че не може да бъде в едно правителство с партия, в която има хора с влезли в сила присъди за корупция. Двете партии бяха на напълно противоположни мнения и по отношение на времето.

Според Зоран Миланович, сегашната ситуация е напълно нормална и е демократична. По думите му, има държави, на които е отнело и повече време да съставят правителство. Томислав Карамарко каза обаче, че Хърватия е в криза и трябва максимално бързо да се сформира ново правителство, защото предизвикателствата са прекалено много, за да стои страната без управление. Той отправи индиректна заплаха, като припомни атентатите в Париж, намеквайки, че без правителство страната е застрашена от тероризъм. Зоран Миланович напомни, че Хърватия и в момента има правителство, макар и техническо, и призова към спокойствие. 

По време на срещата Гърция и Италия бяха дадени за пример като държави с експертни правителства. През 2011 г. под силен натиск от еврозоната заради притеснения от домино-ефекта на кризата в Италия и Гърция бяха назначени технически правителства, оглавявани от икономически експерти. Уви, успехът им е доста спорен. Те не успяха да изкарат цял мандат, заради силната съпротива от страна на политическите сили в парламентите на двете страни. Сред избирателите се надигна и възмущение, че правителствата им са спуснати от ЕС и нямат демократична легитимност. Въпреки многото прилики, Хърватия все още не е в ситуацията на Гърция, но дори и да изпадне в криза, едва ли някой ще я натиска какво правителство да избере, за да проведе необходимите реформи, тъй като нейните икономически проблеми не създават голяма опасност за никого в ЕС. 

Срещата завърши след близо час опити Божо Петров да убеди двете политически сили да приемат предложението му. От изказването му пред журналисти след края й стана ясно, че политическата сила, която приеме предложението му, с нея ще се състави правителство, като ще бъде оставена вратата отворена и за другата. Тоест, която коалиция първа каже "не", ще остане извън управлението. Още на следващия ден един от партньорите в "Хърватия расте" - либералите на външната министърка Весна Пусич - обявиха, че са против широка коалиция, тъй като тя ще остави страната без опозиция. В опозиция ще бъдат на практика само шест души, каза г-жа Пусич. Други политици, но и анализатори също предупредиха, че широката коалиция е завръщане към еднопартийния модел на управление, който Хърватия отхвърли едва преди 25 години. 

По време на срещата Божо Петров заяви, че няма да се стигне до управление без опозиция, но не успя да представи нито един солиден аргумент в защита на тази теза. В лявоцентристката коалиция все повече се говори за нови избори, докато дясната коалиция на Томислав Карамарко предпочита да избегне този сценарий с аргумента, че е прекалено скъпо. За Мост срещата на 7 декември е изключителен успех, заради това, че на едно място бяха събрани двама непримирими съперници - Зоран Миланович и Томислав Карамарко. Предизборната кампания премина изцяло под знака на взаимните нападки между двамата. Цялостното впечатление от срещата обаче беше, че по време на нея се спука политическият балон на Мост. Божо Петров често изпадаше в неспособност да отговори адекватно на конкретни въпроси и от двете страни, повтаряйки една и съща мантра за помирението, консенсуса и отговорността. 

Колкото по-дълго продължаваше срещата, толкова по-видно ставаше, че Мост са неспособни на смели решения. Нещо повече, ясно се видя, че се опитват да избегнат отговорността си, прехвърляйки я върху двете големи партии, чийто дългогодишен опит в хърватската политика излезе на преден план. Срещата беше огромен успех за лидера на социалдемократите Зоран Миланович, който си приписа заслугите за публичната дискусия и демонстрира държавническо поведение, което признаха и негови опоненти. Томислав Карамарко беше сдържан през повечето време и се намесваше рядко. Впечатляващо беше поведението на "Хърватия расте". В разговорите се включиха всички представители на коалицията, без някой да дирижира това, като така се разкри хармонията, в която работи лявоцентристката коалиция. Основният говорител на Родолюбната коалиция беше лидерът й, като тук-таме се включваха и други. Божо Петров също беше основният говорител по време на разговорите. 

Между участниците имаше и конституционни спорове, като се стигна дори до призиви Конституционният съд да се намеси. Ако не бъде постигнато споразумение в следващите дни, темата за това какво предстои по Конституция предстои да измести всички останали разговори. Кой и кога трябва да разпише нови избори, трябва ли да бъде назначено служебно правителство или сегашното може да продължи да изпълнява функциите си, да се конституцира ли парламентът или не? Въпроси, по които двете най-големи партии в Хърватия имат диаметрално противоположни възгледи. На дневен ред се очаква да се появи и още един проблем - бюджетът за 2016-а година все още не е приет.