euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Мост не може да реши с кого да състави правителство - дали с лявоцентристката коалиция "Хърватия расте" или с дясноцентристката Родолюбна коалиция. Близо месец след изборите, които за първи път не произведоха ясен победител, новата политическа звезда Мост от независими листи не може да вземе решение. И двете големи предизборни коалиции се съгласяват с почти всички искания на Мост. Различията са минимални. Реформаторите обаче искат нещо повече. Те искат широка коалиция, която да включва и двете предизборни коалиции. Нещо, което и двете отхвърлят като възможност, притискайки младата политическа сила да избере. В първите седмици след изборите в Хърватия за първи път се дискутираха жизненоважните за страната реформи. Всички медии и анализатори се заеха да обсъждат исканията на Мост за реформа на правосъдието, административна реформа, парична реформа. 

Оттам обаче се чуваше едно и също - искаме широка коалиция. Така започна натискът. След първите консултации президентката Колинда Грабар-Китарович свика по-рано от крайния срок конституиращото заседание на парламента. "Хърватия расте" премина в офанзива като обяви публично предложението си човек на Мост да заеме поста председател на Сабора (парламента), което беше отхвърлено. Това съвсем не отказа коалицията. 55 депутати внесоха предложение професор Роберт Подолняк от Мост да бъде избран за председател на Сабора. Заседанието беше свикано за днес (3 декември), но въпреки огромния медиен интерес и присъствието на посланици и представители на верските общности в страната, то завърши безславно. Оказа се, че други кандидатури няма, независимо че Родолюбната коалиция има свое предложение - техния човек Желько Райнер. По време на краткото заседание на парламента досегашният председател Йосип Леко (SDP) призоваваше депутатите да гласуват по съвест. Вместо това обаче започна игра на нерви.

Бранимир Главаш, който лежал присъда за военни престъпления, призова от трибуната на Сабора най-напред проф. Подолняк да приеме кандидатурата и едва тогава тя да бъде гласувана от депутатите. Мнозина в парламента и в социалните мрежи коментираха, че това е било най-умното предложение. Видни членове на десния Хърватски демократичен съюз пък поискаха от г-н Леко почивка, за да може политическите групи да се оттеглят на разговори. Той обаче им отговори, че парламентът все още не е конституиран и съответно няма политически групи. С предложението си г-н Главаш на практика хвърли цялата отговорност в ръцете на единствения кандидат. Видимо притеснен професор Подолняк се опитваше да отложи взимането на решение като обяви, че не може да приеме предложението, докато Родолюбната коалиция не заяви, че го подкрепя. Председателят Леко му отвърна, че той трябва да каже ясно дали приема или не приема. Професорът отказа, с което този етап от играта приключи. 

Някои депутати коментираха, че днешното заседание е било изпитание за крехката хърватска парламентарна демокрация. Други започнаха да задават въпроса какво следва оттук нататък. Отговорите са малко и сред тях е нови избори, които всички заявяват, че искат да избегнат. Най-преследваната личност в парламента беше лидерът на Мост Божо Петров, по чието лице беше изписано огромното напрежение, на което е подложен той и партията му. Той открито призна, че президентката е свикала прекалено рано конституиращото събрание, въпреки че на консултациите й е било казано, че Мост се нуждае от повече време. Всички погледи са насочени към Мост, а от партията заявяват, че не може те единствени да носят цялата отговорност. 

Колкото повече Мост се бави с решението си, толкова по-слаби са му шансовете на нови избори, а още по-малки стават възможностите за истински реформи в Хърватия. А последното е именно причината, заради която хърватите масово гласуваха за новата политическа опция. Независимо че много се говореше за реформи, ако някоя от двете големи политически формации спечели нови избори или сформира правителство на малцинството, реформите ще отпаднат от дневния им ред. А това ще бъде жалко, тъй като дори и да се появи нова реформаторска сила, хората едва ли ще й повярват.