euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Хърватия страда от тежки структурни проблеми в добавка към острата политическа криза. В тазгодишните конкретни национални препоръки [на английски език] Европейската комисия продължава да настоява страната да извърши всички онези реформи, които досега се предлагаха от правителството, но се проваляха заради съпротива в парламента или от страна на синдикатите. ЕК обаче е на мнение, че без тези реформи хърватската икономика няма шанс да излезе от блатото, в което затъна по време на 6-годишната рецесия. Противно на твърденията на медии и политици в Загреб, че анализът на Брюксел е изключително положителен, което се възприема като оценка за качеството на изпратената на 28 април национална програма за реформи, текстът на документа разкрива много по-мрачна картина. Въпреки някои прилики, тази картина не е толкова отчайваща, колкото е българската. 

Страната се намира в процедура по прекомерен дефицит от няколко години. Очакванията са, че тази година бюджетният дефицит ще бъде свален до 2.6% от БВП, а през 2019-а ще достигне 1.0% от БВП. Освен това правителството на премиера Тихомир Орешкович се надява да свали вече опасно нарасналия публичен дълг от 86.7% през 2015-а година на 80.0% през 2019-а година. ЕК смята, че на този етап са налице благоприятни условия за изпълнението на тази цел. Същевременно обаче се изискват допълнителни фискални усилия. Предвидената в плана на кабинета структурна корекция от 0.2% от БВП през 2017-а би била достатъчна при сегашните макроикономически условия за достигане на средносрочната бюджетна цел, но ще е нужно доста повече, за да се постигне изискваното намаление на дълга.

ЕК смята, че 0.5% структурно усилие е по-подходящо предвид размера на дълга и текущите условия в страната. В конкретните си препоръки Комисията препоръчва годишна фискална корекция от "най-малко" 0.6% от БВП догодина. Казва се също, че има риск Хърватия да не успее да спази правилата в Пакта за стабилност и растеж и затова са нужни още усилия. Нещо повече, предвидените мерки за намаляване на дълга от продажбата на финансови активи не са достатъчно конкретни. Причината е, че това също е много чувствителен въпрос. Представянето на списъка с компаниите за продажба вече предизвика сериозно негодувание в Хърватия. 

Къде е проблемът?

Тук не става дума само за числа, а за много по-сериозни структурни проблеми, които ЕК повтаря, откакто Хърватия влезе в Европейския семестър с присъединяването й към ЕС през 2013-а година. Бюджетното планиране продължава да е лошо. Това е проблем, който имат всички страни от бивша Югославия и по-широкия район на Балканите. Връзките между многогодишното бюджетно планиране и годишните бюджети са слаби, отчита ЕК, като липсват ясни правила за актуализирането на бюджета. Това, впрочем, се повтаря всяка година, а понякога и дори по повече от веднъж годишно. Друг проблем, който Комисията повтаря всяка година е, че комисията за фискална политика, чиято цел е да следи дали правителството спазва фискалните правила на национално ниво, продължава да не е независима от управлението. ЕК препоръчва всяка година да се направят необходимите промени, така че да се осигури нейната независимост от правителството. 

Голямо предизвикателство са измамите с ДДС и сивата икономика, макар че се отчита, че са предприети мерки в тази посока, но все още няма данни дали работят добре. ЕК забива пръст и в един от най-чувствителните въпроси в хърватското общество - пазарът на труда. Много голяма част от населението в работна възраст е извън него. Една от основните причини са възможностите за ранно пенсиониране. Вече два пъти бяха правени опити да се прокара пенсионна реформа, която да увеличи възрастта за пенсиониране и да внесе повече ред, но тези усилия се посрещат на нож от цялото общество, включително и от медиите. 

Проблемът допълнително се усложнява и от високата безработица, особено сред младите хора. Според пролетната икономическа прогноза [на английски език] на ЕК тази година безработицата в Хърватия ще бъде 15.5%. По ниво на младежка безработица страната се нарежда зад Гърция и Испания. Впрочем в страната често се говори, че Хърватия върви към реализирането на гръцкия икономически сценарий, тоест фалит. Някои индикатори наистина сочат в тази посока. Един от тях е заетостта в публичния сектор. Освен, че делът на заетостта в публичния сектор е "относително висок", но и заплатите се определят на базата на противоречиви разпоредби. На практика правителството няма пълен контрол върху заплатите и съответно трудно може да контролира ефективността на публичния сектор. 

Държавната собственост в компаниите също продължава да е висока, съпроводена със слабо управление. Една от препоръките предишни години беше да се сложи край на практиката за политически назначения в компаниите с държавно участие, но тази реформа също се прокарва доста трудно. Бизнес-средата в Хърватия е неблагоприятна. Твърде много са парафискални такси за фирмите, регулацията е твърде голяма, достъпът до някои професии е строго ограничен. 

Хърватия страда и от друг проблем - регулаторна нестабилност и ниско качество на законотворчеството. Както и много страни в ЕС, в Хърватия проблемът с лошите кредити е голям и тежи на финансовия сектор. Препоръките на Европейската комисия тази година са пет. Някои медии в Хърватия представиха този факт като добра новина и като доказателство, че страната се оправя. Причината за намаления брой препоръки е друга. Тя се дължи на желанието на ЕК като част от усилията му да подобри работата на Европейския семестър да направи препоръките много по-целенасочени и много по-конкретни. Броят им е намален за всички страни-членки и то не от тази година. 

Първата препоръка традиционно засяга фискалните правила. Освен допълнителното структурно усилие от Загреб се очаква до септември да се засили независимостта на комисията за фискална политика, до края на годината да се подобри бюджетното планиране и да се подсили многогодишната бюджетна рамка. Втората препоръка е свързана с пенсионната система. ЕК настоява да се предприемат мерки, които да отказват хората от ранно пенсиониране, да се осигурят условия за късно образование и за консолидиране на социалните плащания. До края на годината на Хърватия се препоръчва да извърши планираната от предишното правителство административна реформа, която включва сериозни промени в местната власт като закриване на общини и децентрализация. Става дума за мерки, които управляващото мнозинство не харесва. В тази трета препоръка се включва и засилване на отчетността на държавните предприятия.

Четвъртата препоръка е за намаляване на парафискалните такси, премахване на неоснователните регулаторни ограничения и намаляване на административната тежест. На пето място е подобряване на качеството и ефективността на съдебната система по отношение на търговските и административните съдилища, както и да се улесни решаването на проблема с лошите кредити. За всичко това обаче е нужно работещо правителство, стабилно мнозинство в парламента и силна обществена подкрепа. Нито едно от тези условия в момента не е налице. Правителството и парламентът са напълно блокирани от между- и вътрешнопартийни свади, усилено се говори за предсрочни избори или за смени в правителството, както euinside вече писа. Огромната съпротива от страна на синдикати и заинтересувани групи срещу конкретни реформи е друга прилика с Гърция.