Хърватия избира да бъде в ядрото на ЕС

Аделина Марини, October 6, 2017

Хърватия направи избора си за своето бъдеще в ЕС, като от предложените от председателя на Европейската комисия няколко варианта на европейска интеграция избра да бъде в ядрото на Европейския съюз, който тази есен започва значителни промени, които ще задълбочат интеграцията в сфери като отбраната, сигурността, правосъдието, еврозоната. Хърватският премиер Андрей Пленкович съобщи при откриването на редовното заседание на правителството на 5 октомври, че в следващите седмици правителството, заедно с Хърватската народна банка ще публикува пътна карта за присъединяване към зоната на еврото. Той смята, че членството е възможно до няколко години.

Присъединяването на Хърватия към валутния клуб е приоритет за това правителство от самото начало на мандата му (октомври 2016 г.), но европейската реч на френския президент Еманюел Макрон, която г-н Пленкович определи като "вдъхновяваща", както и неформалната среща на върха в Талин миналата седмица са подтикнали правителството в Загреб да ускори подготовката по присъединяването на страната не само към Икономическия и паричен съюз (ИПС), но и към Шенген. "Нашето твърдо убеждение е, че трябва да принадлежим към най-тесния кръг и по този начин ще имаме по-голямо влияние и повече полза от членството си в ЕС", каза министър-председателят. По думите му, на работната вечеря в естонската столица страните-членки на практика са заявили своя избор на интеграционна скорост.

За забързване в Загреб говори и фактът, че министърът на финансите Здравко Марич наскоро каза пред euinside, че засега Хърватия няма да определя динамиката на присъединяването си. Той съобщи, че тепърва предстои да започнат публични експертни дебати за ползите и вредите от еврото. Само семдмица по-късно обаче премиерът каза, че Хърватия ще се присъедини до няколко години.

По отношение на членството в Шенген Андрей Пленкович заяви, че е силно окуражен от разговорите си с еврокомисаря на вътрешните работи Димитрис Аврамопулос (Гърция, ЕНП), който тази седмица беше на посещение в Загреб. По думите на премиера, Хърватия ще е готова с изпълнението на техническите критерии за влизане в Шенген през първата половина на 2019-та година и тогава ще очаква политическо решение за членство, каквото очакват още България и Румъния. Хърватският министър-председател ясно е разбрал посланието на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), който в годишното си обръщение призова за приемането на трите страни в Шенген.

Изпълнението на критериите за членство в еврозоната обаче ще отнеме повече време, тъй като Хърватия не изпълнява условията за нивото на публичния дълг. В доклада [на английски език] за сближаването от 2016-та година, който Европейската централна банка публикува на всеки две години, беше посочено, че Хърватия не изпълнява критериите за бюджетния дефицит и публичния дълг. Ситуацията с дефицита вече е значително по-добра и през юни тази година страната излезе от процедурата по прекомерен дефицит. През 2014-та, когато процедурата беше отворена, бюджетният дефицит беше -5.5% от брутния вътрешен продукт. Миналата година той спадна до -0.8% от БВП. Според пролетната икономическа прогноза [на английски език] на ЕК, хърватският бюджетен дефицит се очаква тази година да нарасне до -1.1% от БВП, но ще спадне обратно до -0.9% от БВП догодина.

Ситуацията с дълга е по-сериозна. Съотношението на дълга спрямо БВП през 2016-та година спадна до 84.2% от пика от 86.7% година по-рано. Очаква се спадът да продължи до 79.4% догодина. Хърватия изпълнява останалите критерии за инфлацията, стабилността на валутния курс на куната и дългосрочните лихви. В доклада си от 2016-та година ЕЦБ похвали работата на ХНБ за стабилността на куната и за стабилизирането на дългосрочните лихвени равнища. С други думи Хърватия може да подаде молба за включване във валутния механизъм за подготовка за членство в мига, когато намали дълга си под 60%, колкото е позволения в Пакта за стабилност и растеж таван. Премиерът Пленкович припомни, че стратегическата цел на правителството е да намали публичния дълг с 10% до 2020-та година.

Що се отнася до предстоящите реформи на ЕС, Андрей Пленкович заяви, че до изборите за Европейския парламент през 2019-та година очаква "разумно амбициозен" подход към европейския проект, но се въздържа да сподели подробности. Пленкович утвърди практиката да се отчита както на публичните заседания на правителството за участията си в заседанията на Европейския съвет, така и пред Сабора (парламента), като по този начин вкара европейските теми в хърватското публично пространство. Това е голям успех особено в държава, която е изцяло погълната от вътрешни проблеми.

Речта на Еманюел Макрон, както и плановете на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, изложени в годишното му обръщение за състоянието на ЕС през септември, очевидно са подтикнали не само Хърватия, но и Унгария към размисли за ускоряване на членството в еврозоната. Bloomberg съобщава [на английски език], че Будапеща може да влезе много по-рано във валутния клуб, отколкото политическите й лидери са склонни да признаят. Според сигнали, идващи от Будапеща, форинтът може да бъде заменен с евро до края на десетилетието. Основният довод на Унгария, Полша и Чехия да отлагат членството си досега са икономическите различия с по-богатите държави от еврозоната, както и разрива в разбиранията за европейската интеграция, особено във Варшава и Будапеща.

Забързването на интеграционните процеси в еврозоната обаче, особено след като в Берлин се сформира правителство, вече включва алармите в по-бавните и по-скептичните членки, че може да изостанат от европейския проект, ако откажат да навлязат в дълбоки интеграционни води.

euinside в Хърватия