euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

България иска вноските за изграждане на газопровода „Набуко”, дължими от страните от ЕС, участнички в проекта, да бъдат признати от Съюза като целеви разходи и да не се включват в дефицита на националните бюджети. Тази позиция е изразил премиерът Бойко Борисов пред посланика на правителството на САЩ по въпросите на енергетиката за Евразия Ричард Морнингстар, съобщава правителствената информационна служба. Досега не е известно България да е изразила подобна позиция пред ЕС. euinside изпрати запитвания по този въпрос до Европейската комисия и до пресслужбата на правителството, но все още очакваме отговорите.

Любопитно е от една страна, дали България е консултирала идеята си с останалите страни от ЕС, участнички в проекта и каква е тяхната позиция. Също така не е известно (поне публично) София да е поставяла официално подобно искане пред Европейската комисия. А споделянето му във Вашингтон (особено ако е за първи път!) изглежда по-скоро като опит за извиване на ръце, имайки предвид важността на "Набуко" за ЕС и подкрепата, с която проектът се ползва в САЩ. В същото време, България подписа пътната карта за "Южен поток", при това без да получи съществени отстъпки в цената на руския газ, както обещаваше правителството. Пълната картина обаче ще се изясни, когато получим отговорите на институциите в Брюксел и София на нашите въпроси.

Това е вторият опит на България да намали бюджетния си дефицит със счетоводни трикове, след като страната ни вече подкрепи искането на още 8 страни от ЕС, разходите за пенсионната реформа да не се включват в бюджетния дефицит. И по този въпрос, обаче, все още няма официална позиция на Европейската комисия. Очакванията са, че е малко вероятно това да се случи първо, защото е трудно да се изчисли точната „цена” на разходите за пенсионните реформи и второ, защото допускането на дори едно изключение от правилата ще отвори вратата за редица други искания.

Иначе в САЩ Бойко Борисов е обсъдил с посланик Морнингстар и други енергийни проекти като изграждане на интерконекторната връзка на страната ни с Гърция, проекта „Южен поток”, строежа на АЕЦ „Белене” и изграждането на 7-ми реактор на АЕЦ „Козлодуй”. Борисов е заявил, че „България има всички разрешителни и още утре може да стартира строежа на втора атомна електроцентрала”, затова спешно се търсят европейски инвеститори. „АЕЦ „Белене” може да се превърне в един от най-значимите и големи проекти както на Балканите, така и в Европа”, е казал Борисов. Не е известно каква позиция е изразил посланик Морнингстар по въпроса.

А що се отнася до алтернативите, на срещата са били обсъдени възможностите за внос на газ от Ирак като алтернативен доставчик и за добив на шистов газ в България, интерес към който проявяват американски компании. Междувременно, „под патронажа” на президента Георги Първанов, от известно време има българско-азербайджанската работна група, която обсъжда възможностите за морски доставки на втечнен природен газ за България. Амбициозната цел е така да бъдат осигурени 50 на сто от потребностите на България към 2013 година. До момента обаче няма конкретни новини по темата.

Междувременно, на 14 септември в Баку Румъния, Азербайджан и Грузия се договориха за внос на втечнен азерски газ чрез интерконекторната връзка АГРИ (Азербайджан-Грузия-Румъния). По-късно Унгария обяви, че също ще се включи в проекта. Той предвижда азерският газ да стига по тръба до грузинско пристанище, където да се втечнява и да се превозва с танкери до румънското пристанище Констанца. Оттам, отново по тръби, газът ще поеме към Унгария и европейския пазар, пише EurActiv. Букурещ и Будапеща се ангажират да осигурят европейско съфинансиране за проекта. Чието основно предимство, в сравнение например с "Набуко", е бързината, с която може да бъде практически реализиран.

Вчера Европейският парламент пък свърши нещо, което България така и не направи, въпреки че беше сред най-потърпевшите от газовата криза от началото на 2009 година. Парламентът прие правила за сигурността на газовите доставки. Пред пленарната зала на ЕП, комисарят по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер подчерта, че Комисията е отделила 1.4 милиарда евро за инфраструктурни проекти, като например технологии за двупосочно движение на газ по преносната мрежа. Както знаете, България получава от тези средства 45 милиона евро за междусистемната газова връзка с Гърция, 9 милиона за връзката с Румъния и част от пакета на стойност 200 милиона евро за изграждането на газопровода "Набуко". В приложението към приетия вчера законодателен документ изрично се отбелязва, че сътрудничеството между България, Гърция и Румъния би могло да засили тяхната сигурност по отношение на доставките на газ.

Според новите правила, по време на криза приоритетно е снабдяването с газ на домакинствата. Те не трябва да бъдат оставяни без газ при случаи на изключително ниски температури в продължение на период от седем дни, или при изключително високо търсене на газ за период от най-малко 30 дни по време на най-студените периоди. Дори ако има инфраструктурно прекъсване в продължение на месец при нормални зимни условия, на домакинствата трябва да бъдат гарантирани нормални доставки на газ.

Държавите-членки, освен това, трябва да гарантират, че в случай на прекъсване на най-голямата инфраструктура за доставки на газ, останалата инфраструктура да може да посрещне общото дневно търсене на газ в района при ден с "изключително голямо търсене".

Новото законодателство изисква от страните-членки да гарантират определено ниво на стандарти за доставка, като изградят допълнителни капацитети за съхранение, въведат технологии за двупосочно движение на газ, осигурят връзки към интегрираната газопреносна мрежа на ЕС и намалят зависимостта си по отношение на един-единствен доставчик от трета страна.

Националните власти ще разполагат с четири години за въвеждане на стандартите за доставка. Новите трансгранични връзки между газопреносните мрежи на отделните държави членки трябва да бъдат изградени до три години след влизането в сила на регламента, което се очаква да стане от следващата година.

В следващите две години, държавите членки трябва да изготвят публични (т.е. достъпни за обществото) планове за превантивни действия и планове за действия при извънредни ситуации. Комисията ще има засилена роля при координирането на действията при извънредни ситуации и ще гарантира, че националните планове не застрашават сигурността на доставките към други държави членки, които също са в кризисна ситуация.

Ако, въпреки превантивните мерки, възникне извънредна ситуация поради сериозно прекъсване на доставките или изключително голямо търсене, тогава засегнатите държави членки ще задействат национални планове за действия при извънредни ситуации. Европейската комисия има правомощията да обяви извънредна ситуация в ЕС или даден регион по искане на поне две държави членки, които вече са обявили национална извънредна ситуация.

Новите правила са първата толкова мащабна и конкретна стъпка на европейско ниво по отношение на сигурността на газовите доставки. Ползата от тях е, освен че поставят въпроса в европейски контекст и задават водещата роля на Комисията в кризисни ситуации, но и задължават страните-членки да предприемат мерки, което те може би не биха направили сами. Защото, за разлика от Германия, която обезпечи газовите си доставки с газопровода „Северен поток” (директно от Русия по дъното на Балтийско море), България например не е направила нищо по въпроса както по отношение на кризисен план, така и по отношение на разнообразяването на източниците.

И тъй като у нас тази тема е повече политически натоварена, включително във вътрешнополитически контекст, отколкото е здравословно, очевидно единственото решение на проблема е това - силна обща европейска енергийна политика, която определя стратегическите цели и приоритети. И е гарант, че държавите ще изпълнят ангажиментите си към потребителите в случай на криза, което миналата година така и не се случи.