euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

По традиция партньорството между ЕС и Обединеното кралство е изключително в най-буквалния смисъл на думата - от изключение на изключение. През последната година модата на изключенията се завръща с пълна сила в отношенията между Брюксел и Лондон, като кулминацията се очаква през 2015 г., когато Лондон ще трябва да реши най-накрая дали да остане в ЕС или да си ходи. Разбира се, ако има референдум и разбира се, ако дотогава връзката с ЕС не е станала толкова хлабава, че да не си заслужава обсъждането. А стъпка в посока разхлабване хватката на Брюксел беше направена това лято сякаш като доказателство на твърдите намерения, заявени от премиера Дейвид Камерън в началото на годината в прословутата му европейска реч. На 9 юли Великобритания реши да направи още едно изключение, този път за 133 мерки, свързани с вътрешните работи и правосъдието, засягащи и станалата модерна напоследък, благодарение на Хърватия, европейска заповед за арест.

Става дума за мерки, договорени преди влизането в сила на Лисабонския договор, разпределени в следните категории:

- Мерки за взаимно признаване на национални решения и решения като Европейската заповед за арест;

- Мерки, хармонизиращи дефинициите на определени криминални престъпления и минимални санкции;

- Мерки, свързани със следствени процедури;

- Мерки, способстващи трансграничното сътрудничество, в частност на полицията и правораздавателните служби, включително обмена на информация и разследванията на престъпления;

- Решения, установяващи Европейски агенции като Европол, Евроджъст и Европейския полицейски колеж;

-  Споразумения с трети страни за обмен на данни, правна взаимопомощ и екстрадиция;

-  Редица мерки, на които се основава Шенген.

Пред Обединеното кралство стояха две възможности: да приеме този набор от мерки  до 31 май 2013 г. и той да влезе в сила от 1 януари догодина или страната да използва правото си за неучастие и да предоговори присъединяването си към тях по-късно (или поне към онези разпоредби, от които се интересува). В случай, че не упражни правото си на отказ, от началото на следващата година въпросните мерки в областта на сигурността щяха да преминат под юрисдикцията на Съда на Европейския съюз и Европейската комисия. На 15 октомври 2012 г. вътрешният министър Териса Мей съобщи, че правителството "обмисля" дали ще се съгласи или ще използва опцията за неучастие и ще работи за присъединяване към онези, които са в националния интерес на страната.

На 9-и юли становището на правителството беше официално оповестено и в крайна сметка то беше "НЕ" на мерките на ЕС. По време на поредния дебат във временната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари към Европарламента от 10-и юли по доклада на Salvatore Lacolino, който има за цел да препоръча законодателни мерки за противодействие на престъпността, г-н Bill Newton Dunn (АЛДЕ, Великобритания) нарече решението "глупаво" и изрази опасения за сигурността на Великобритания, която така щедро употребява правото си на отказ.  

Всъщност, "сделката" не е точно такава. "По политически, принципни и прагматични причини" г-жа Мей смята, "че е в национален интерес Обединеното кралство да упражни правото си за неучастие в политическите решения на Брюксел, свързани с полицията и правосъдието, и в последствие да работи за участие в доста по-малък набор от мерки, които ще помогнат на страната да си сътрудничи със своите европейски съседи в борбата срещу сериозната организирана престъпност". Този т.нар. по-малък набор от мерки е 35 от 133-те в големия пакет.

И понеже числото не е достатъчно убедително като заявка, че страната е "на борда" за съвместни действия в защита на европейските граждани и техните права, г-жа Мей защити (на английски език) решението на правителството със следните аргументи:

"По отношение на политиката, Обединеното кралство има и ще продължи да има възможността да избира дали да участва във всяко ново предложение в областта на правосъдието и вътрешните работи. Следователно е правилно да използваме възможността да решим дали да запазим мерки, приети от предходното правителство и да решаваме за всеки отделен случай искаме ли Съдът на ЕС да упражнява юрисдикция върху него в бъдеще. И накрая – правителството е прагматично. Казвала съм и преди – няма да оставим Великобритания отворена пред заплахата за нарушения и глоби, които ще струват милиони лири като я обвържем с мерки, които просто няма как да изпълним навреме. Това би било безумно".

При всички усилия за подобряване качеството и ефективността на противодействието на престъпността такова решение някак леко понижава ентусиазма. От обявлението (на английски език) на вътрешното министерство на Великобритания става ясно, че страната няма да участва в създаването на Европейска прокуратура и ще се съгласи с Европейската заповед за арест, когато към нея бъдат въведени допълнителни защити от съществено значение за правата на британските граждани. Това, което Европейската заповед за арест (ЕЗА) представлява в същността си в момента, е искане на съдебен орган на една от държавите-членки на ЕС за задържане на лице в друга държава-членка и за предаване на това лице на първата страна с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода, или на мярка, изискваща задържане. Механизмът предполага взаимно признаване на съдебни решения, както и преки контакти между съдебните органи.

Страните-членки и националните съдилища трябва да спазват разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека. Задържаният с ЕЗА има право да получи съдействие от адвокат, а ако е необходимо и от преводач, според предвиденото в законодателството на страната, в която е задържан.

Предложението на британските власти от юли е за включването на значителни допълнителни защити, отнасящи се до заповедите за екстрадиране, а именно:

• Допълване със законопроекта за асоциално поведение и престъпност с цел подсигуряване на възможността изпълнението на издадена европейска заповед за арест за дребни престъпления да може да бъде отказана;

• Използване на Европейската заповед за разследване вместо за арест, така че полицейските служби и обвинители да могат да обменят информация и доказателства без да се изисква екстрадирането на заподозрян още във фазата на разследването;

• Справяне с продължителните предпроцесни арести чрез допълване с Акта за екстрадиция на Великобритания, така че лице в Обединеното кралство да може да бъде екстрадирано съгласно издадена заповед за арест само след като страната, която изисква екстрадиция, има готовност да го обвини, освен ако това лице не е необходимо да присъства за целите на вземането на подобно решение.

Любопитни са основните критики към Европейската заповед за арест, които откриваме в документ [на английски език] на Камарата на лордовете от април 2013 г., озаглавен "Европейска политика и мерки в областта на правосъдието: решенията на Великобритания за неучастие 2014 г.", предназначен за дебати в парламента. В него са посочени следните недостатъци на ЕЗА, като най-вероятно за тях намеква и г-жа Мей в своята реч няколко месеца по-късно, упреквайки предходното правителство, че не ги е разпознало и не им е обърнало внимание в продължение на осем години:

- Непропорционална употреба на заповедта за тривиални обвинения и деяния, които според британското законодателство не се считат за престъпления;

- Дългият период на предпроцесно задържане на лица в чужбина;

От документа на Камарата на лордовете е видно, че според британската Партия за независимост ползите от Европейската заповед за арест са "илюзорни", както и че тя "не ускорява, нито улеснява, нито пък намалява разходите за екстрадициите".  Така или иначе този анализ е оборен от Асоциацията на полицаите, според която тази мярка за задържане и екстрадиция прави системата доста по-евтина и осигурява правата на жертвите, защото изправя повече престъпници пред правосъдната система. Само през 2009 г. ЕЗА е използвана за екстрадиране от Великобритания на 57 заподозрени за сексуални престъпления с деца, 86 за изнасилване и 105 души за убийство. В същия период 63-ма заподозрени за сексуални престъпления, 27 за изнасилване и 44-ма за убийство, са върнати в Обединеното кралство, за да бъдат изправени пред съда.

Дотук данните са все в полза на Европейската заповед за арест. На практика критиките към нея в голямата си част са свързани с процедурни, оперативни проблеми (лоши условия в затворите, дълги периоди на изчакване преди процес и т.н.), които обаче биха били валидни вероятно при всяка друга система за екстрадиция.

В документа от април 2013 г. е подчертано, че Европейската заповед за арест е най-важната правосъдна мярка и че да се разчита на други алтернативни споразумения за екстрадиция най-вероятно ще доведе до същите критики и дори периодът на екстрадиции може да се удължи и затрудни, което ще подкопае усилията за безопасност. По тази причина и правителството на Великобритания ще работи за последващо присъединяване към нея. Като въпрос "Кому е нужно това?" се разбра коментарът на г-н Newton Dunn, който допълни, че месеците на преговори на Лондон с ЕС за участие в 35-те мерки ще направят от страната отворена мишена за престъпниците.

Дано прагматичният подход не донесе прекалено много практически проблеми.