euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В събота у нас пристига руският премиер Владимир Путин. Той ще изневери на навика си да обсъжда българо-руските енергийни проекти по телефона, защото е „проявил разбиране” към натоварения график на Бойко Борисов. Който пък няма проблем да работи и в събота, защото по принцип не почивал в събота.

Единият повод за срещата е предстоящото на 15 ноември в Москва подписване на договора между БЕХ (Българският енергиен холдинг) и "Газпром” за създаването на съвместно дружество за изграждането на българския участък от тръбопровода „Южен поток”. Отново ще стане дума и за цената на газа. Въпреки че, според Борисов, откакто ГЕРБ е на власт цената на газа постоянно пада (всъщност, от 5 корекции тази година само една е надолу и то с по-малко от 1%, в резултат на „големия пробив” в преговорите в "Евксиноград" лятото), той ще поиска да падне още. По думите на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, България се надява да постигне намаление с повече от 5%.

По-сложният въпрос е АЕЦ „Белене”. В момента двете страни преговарят за оскъпяването на проекта и се търси потенциален инвеститор. Помните сигурно, че през пролетта Борисов аха да приеме един руски заем от 2 млрд. евро за централата, но застанал между еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер и американския посланик у нас Джеймс Уорлик, той процеди, че без европейски инвеститор „Белене” няма да се строи. Сега се очаква баварска компания да прояви официално инвеститорски си интерес. От друга страна, българският премиер е предложил участие в проекта с по 2% на Сърбия и Хърватия и очаква отговорите им до събота.

Според днешна публикация на белградския вестник „Блиц”, „Сърбия е повече от готова да приеме предложението на българския премиер”, по думите на сръбския министър на енергетиката Петар Шкундрич. Според него, обаче, вземането на подобно „тежко” решение изисква време, а срокът, който властите имат, за да решат ще влязат ли в проекта е до събота. Според повечето сръбски експерти, България е дала твърде кратък срок, пише още вестникът. Освен краткия срок, съседите са недоволни и от предложеното им участие. Според Шкундрич, официалната оферта на българската страна е била за участие от 1 до 2%, но Сърбия ще настоява за дял от най-малко 5 на сто.

Според официално съобщение на хърватското правителство, българският премиер Бойко Борисов е изпратил писмена покана за участие в проекта до премиерите на Сърбия и Хърватия - Борис Тадич и Ядранка Косор - страните им да участват с дял от по 2% всяка. Косор, обаче, е заявила, че страната й има собствена енергийна стратегия, която определя приоритетните енергийни проекти и затова няма да участва в строежа на „Белене”.

За евентуалното участие на Сърбия в проекта се заговори още през май, след посещението на Бойко Борисов в Белград. През август Борисов сам потвърди това, но без да уточнява размера на сръбските инвестиции. Още тогава по сръбските медии се появи информация за 5% участие, оценявано на 300 до 350 милиона евро. Първоначално се очакваше Сърбия да получи официална оферта още през септември, така че до края на месеца правителството да вземе решение дали как да участва в проекта. В интервю за euinside бившият управител на сръбската централна банка Радован Йелашич коментира, че би било мъдро решение Сърбия да участва в проекта.

Българската позиция, както беше заявена и от премиера на последното правителствено заседание, е, че държавата няма да дава повече пари за „Белене”, а инвестираните до сега 2 милиарда лева рябва да бъдат включени в активите на проекта.

Може би двамата премиери ще намерят време и да се отдадат на сладки спомени за коняка „Слънчев бряг” и цигарите "БТ”, защото, както обясни премиерът на заседанието на кабинета, трябва да използваме тези спомени и да „облекчим условията и възможностите да приемат руснаците наши инвестиции и стоки”. Както и да „използваме тази среща и да избягаме от всякакви възможности за спекулации и политика с нея, и да поставим точно на прагматични нива взаимоотношенията си с Руската федерация”. Ето това, последното, би било най-хубаво. Но то сякаш е и най-малко възможно.