euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

През последните дни се изписа и изговори доста за програмата, речите и дори гафовете по време на посещението на премиера Борисов в Ню Йорк. До няколко дни вероятно всичко това ще е забравено, а на дневен ред ще излязат нови речи, програми и, вероятно, гафове.

Премиерът на една малко по-малка от нашата страна – Хърватия, също ще е в Ню Йорк, също ще говори пред Общото събрание на ООН, също ще се среща с хърватски емигранти в САЩ, както и с представители на водещи американски компании. Даже, според предварителната програма, ще открие една от търговските сесии на Уолстрийт и ще се срещне с шефа на нюйоркската борса.

Разликите в програмите дотук не са много, освен една: преди да се срещне с когото и да било да лобира за интересите на страната си, Ядранка Косор и министрите от нейния кабинет успяха да си напишат домашното и то изглежда така: 19 страници, на които са описани 30 инвестиционни проекта от стратегически интерес за страната, чрез които правителството се надява да даде тласък на хърватската икономика. На тези 19 страници са описани всички проекти, основните инвеститори, както и фазата, в която се намират в момента. След чертата накрая остава внушителната сума от 13.8 млрд. евро.

В начертания план няма да видите проект за строеж на нови атомни мощности, въпреки че и такива идеи имаше в един момент по тези географски ширини. Няма да видите и проекти за строежа на нови магистрали, защото за малкото, които все още не са построени, си има отделен план с ясни графи за срокове и инвестиции.

Ежедневникът Jutarnji List нарича правителствения план New Deal*, за който, обаче, към момента, са осигурени много малка част от инвестициите. Така, например, за проектите в енергийната сфера, които са на стойност около 3.8 млрд. евро и които държавата се надява да развие най-вече с привличането на частни инвеститори, са намерени само 500 млн. евро, а тенденцията на топящи се външни инвестиции продължава вече втора година.

Премиерът Ядранка Косор каза днес по повод приетия на 23 септември план, че в срок от 20 дни предприятията, които участват в реализацията на тези проекти, трябва да са готови с конкретни предложения за тяхното финансиране и сроковете, в които те ще бъдат осъществени. Въпреки че изпълнението на по-голямата част от проектите е поверено на държавни дружества, Косор каза също, че предложението на правителството е отворено към всички инвеститори, включително и частни и че вече са били проведени преговори с компании, проявяващи интерес.

“Това е предложение на правителството към всички, които имат интерес и които гледат към бъдещето,” обобщи идеите на кабинета Косор.
От 30-те проекта, 18 са в сферата на енергетиката, а за изпълнението на голяма част от тях отговаря все още държавното дружество Hrvatska Elektroprivreda (HEP). По думите на неговия директор Лео Бегович първи в списъка за изпълнение са ВЕЦ Омбла и третия блок на ТЕЦ Пломин.

Големите инфраструктурни проекти са три на обща стойност 4.3 млрд. евро. От тях с най-голямо значение от правителството посочват изграждането на жп линията, свързваща град Риека в северната част на Адриатическото крайбрежие с границата с Унгария на обща стойност 3.65 млрд. евро. Освен това се планира строежа на нов пътнически терминал на летището в Загреб на стойност 302 млн. евро.

Почти толкова, 320 млн. евро се очаква да струва изграждането на моста, свързващ континенталната част на страната с полуостров Пельешац, което по думите на главния преговарящ с ЕС Владимир Дробняк ще е гаранция за интегритета на цялото Шенгенско пространство. Останалите проекти са в областта на туризма, включително проект за строеж на Хърватски олимпийски център и са на обща стойност 1.4 млрд. евро.

Планът включва и няколко големи проекта от водния сектор, оценени на общо 4.3 млрд. евро. Сред тях са изграждането на канализационна мрежа и пречиствателни станции, както и канал, който да свързва двете големи реки Дунав и Сава. И въпреки всичките съмнения за това как и откъде ще се намерят пари и кога (и дали) ще се реализират идеите на правителството за съживяване на икономиката, подобно решение е “Big deal”. Най-малкото заради това, че нещата поне са описани черно на бяло и че ако някой утре, след месец или след година реши да направи равносметка на това какво реално се е случило, ще има за какво да пита.

А на срещите си в Ню Йорк, Косор ще може да обясни конкретно за какво са нужни на страната нови инвестиции. Иначе и Хърватия може да се похвали с бивши министри, обвинени в корупция, с арести на шефове на приватизационната агенция, с бивш премиер, който беше изгонен от собствената си партия, след като доброволно се отказа от поста си в разгара на кризата, с дупка в бюджета и критики към политиката на финансовия министър.

Не е трудно така посочените различия да се видят и с просто око дори само при преминаване през Хърватия. Страната, която отдавна е разбрала какво е да си туристическа дестинация и предлага прекрасни места за летуване - незастроени, с много зеленина, не скъпи, с вкусна храна, тишина и спокойствие, привличащи милиони туристи всяко лято. И без да е член на ЕС все още, Загреб се е научил, че от усвояването на предлагани пари печелят всички в дългосрочен план - гражданите, туристите, бизнеса, инвеститорите.

И, тъй като стана дума в началото за приликите в програмите на премиерите на двете балкански страни (България и Хърватия), вероятно ще е по-полезно България вместо да дава уроци за присъединяване към ЕС, да се поучи какво се прави преди да станеш член, за да ти е по-лесно след това.

*New Deal е пакетът от икономически мерки, които правителството на американския президент Франклин Делано Рузвелт въвежда през периода 1933-1938 г. Мерките са в отговор на "Голямата депресия", обхванала САЩ, а впоследствие и света през 30-те години на 20-ти век. В основата на програмата са трите r-та (на англ.) - облекчение, възстановяване, реформа (relief, recovery, reform)