Трънска приказка за добрия и лошия природен газ
Ралица Ковачева, July 14, 2010
Понякога детайлите около една случка говорят повече, отколкото самия сюжет на случката. Осъзнах този факт след неколкочасов престой в Министерския съвет, в очакване на новини от заседанието на кабинета. Всъщност, имах конкретни въпроси към един определен министър и поради актуалността на ресора му допуснах (твърде погрешно!), че вероятността да се появи на редовната пресконференция е голяма. Оказа се, обаче, че от няколко седмици брифинги няма, а журналистите дебнат министрите на стълбите. И, въпреки инсталираните микрофон и тонколона - камери, микрофони и напористи репортерки буквално се накачулват върху злощастния министър, решил да мине покрай тях.
Разказвам това, както би казал многословен адвокат на съдията по делото, защото по-късно ще разберете колко е важен този детайл за общата картина. Докато се чудя има ли изобщо смисъл да вися повече, колегията се втурва към залата за пресконференции и се разбира, че слиза лично премиерът. Той се появява, съпроводен от директора на „Булгаргаз” Димитър Гогов и председателя на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Причината са докладите им, съответно, за цената на газа и за работата на газо- и електро-разпределителните дружества.
Започва Димитър Гогов със статистика за структурата на доставките на 
природен газ. Ще ги спомена, защото са важни, макар че вероятно са общоизвестни. В момента руският природен газ стига до България от „Газпромекспорт” по три канала (по думите на Гогов): „Единият е през "Зарубежгаз" или вече "Газпром България", оттам "Винтерсхал" и "Булгаргаз". Другият е "Овъргаз инк" към "Булгаргаз" и третият е за много малки количества от "Газпром" към "Булгаргаз". В тази структура 60 процента или малко повече са количествата, които купуваме от „Овъргаз”, останалите основно от „Винтерсхал".”
По отношение на цената (за това тримесечие газът влиза у нас на цена 338 долара и 40 цента): „Около 65 % (между 60 и 67%) от компонентата за крайния потребител през газоразпределителните дружества, се падат на вносната цена. В тези 67 процента 1.5% е надценката на „Булгаргаз”, която би трябвало да издържа дружеството (тук усещаме горчива самоирония в гласа на говорещия). Около 3.5 процента е таксата за пренос през българската газопреносна мрежа. И останалите около 32% се падат на газо-разпределителните дружества. Това са осреднени цифри.”
Според Гогов, подобна е структурата на цената на газа в повечето страни в Централна и Източна Европа. Обаче:
„Единственото, което е съществено в България е, че за една от структурите - газоразпределителни дружества, тяхната компания-майка практически получава допълнителен приход, който по никакъв начин не се отразява на крайната цена на потребителите на газоразпределителните им дружества. Говоря за "Овъргаз Инк". Аз не мога да знам каква е цената, на която „Овъргаз инк” купува от „Газпромекспорт”, но по презумпция и по документи, с които разполагам, тя осигурява от порядъка на около 6 и половина до 7 процента, по-скоро 6 и половина процента печалба за дружеството „Овъргаз инк” АД. Което, ако го сметнем на обема количество, което „Булгаргаз” е заплатил като стойност на „Газпромекспорт” през „Овъргаз инк”, представлява малко над 140 милиона долара за периода от 1998 година до средата на 2010 година. Би трябвало поне по думите, които и аз и господин премиера чухме преди десетина дена тука, тези средства да отиват за развитие на българската газоразпределителна мрежа.”
Усещам негодуванието в тона, но все още се чудя каква е целта на изказването. За да не остане и капка съмнение, се намесва премиерът Бойко Борисов и брифингът се превръща в игра на въпроси и отговори. Затова ги предавам дословно:
Борисов: Цената на газа висока-ниска?
Гогов: Висока за „Булгаргаз” в момента, ниска за потребителите, бих казал. Защото ние от началото на годината продаваме на цена, която е по-ниска отколкото купуваме газа. Затова и работим да убедим нашите партньори от „Газпромекспорт” за договор, който да отчита тези нюанси и да даде нормалните параметри на цената на газа на входа.
Борисов: Какво следва с дружество, което купува по-скъпо, а продава по-евтино?
Гогов: Декапитализира се. Или се преструктурира, или фалира.
Борисов: Как ше го преструктурираш като ...?
Гогов: Като няма какво да структурираш.
Борисов: Това е като трънската приказка - три пъти го режа, а то се късо и късо. И вика, още един път ше го режа. Как може да купуваш скъпо, да продаваш евтино и да кажеш, че това ще го преструктурираш. То няма по никакъв начин икономическа логика. Ще има, ако купуваш евтино, продаваш скъпо, ще остава разликата 100 процента в държавната компания и ще можеш да търсиш начини да инвестираш. Или да намаляваш цената на крайния потребител.
Борисов: Ние нямаме цената, на която (газът) излиза от „Газпром” към следващите посредници?
Гогов: Нямаме я, само можем да я предполагаме и затова казах, че по нашите предположения тя е с около 6 процента и половина разлика в полза на посредника. Поне 6%.
Борисов: 6 процента и половина, на 3.3 милиарда кубически метра газ ...
Гогов: Пак казвам, за 12 години само за единия от субектите по веригата е от порядъка на 140-150 милиона долара.
Борисов: Печалба!
Гогов: Разлика в тая цена. На единия. На другия пък, цените са средно с 40 долара по скъпи от този. Или са стигали до 40 долара.
Борисов: Сиреч, всички преговори за газа през тия години така са водени, че всъщност ние не знаем реално „Газпром” на каква цена продава газа и всъщност не знаем и печалбите на тези, които са по веригата.
Гогов: Точно така.
Тук euinside задава въпроса, ако, както обяви, „Овъргаз” сключи самостоятелен договор с „Газпром” от началото на следващата година (т.е. вече не е елемент от веригата) как ще се отрази това на структурата на цената и на преговорите, които в момента се водят с Русия. Разбира се, ако правилно съм разбрала, че представените факти внушават, че точно от „Овъргаз" идва най-голямото повишаване на цената на границата.
Ето отговорът на Димитър Гогов: „Тука смесвате много конкретика, без реално да се познават фактите. Аз не казах, че от тях идва най-голямото покачване, казах, че делът на продажбите на „Овъргаз” е най-голям. Българското законодателство позволява на всеки един, който иска да се занимава с търговия на природен газ да го прави. Забележете, единствено "Булгаргаз" е подложен на лицензионен и регулационен режим. Всяко друго дружество, регистрирано в търговския регистър, може свободно да търгува с природен газ. Аз това считам за нелоялно, тъй като всички могат да разполагат с информацията какво прави и какви са параметрите на сделките на Булгаргаз и оттам вече да си прави своята политика.”
Така и не ми става ясно, как така не е казал, след като количеството, което „Булгаргаз” купува от „Овъргаз” е най-голямо и следователно, би трябвало тяхната цена да влияе най-много върху общата цена. Но така или иначе не разбирам. Исках да питам и още, след като самият Гогов казва, че „на другия (посредник -„Винтерсхал”) пък, цените са средно с 40 долара по-скъпи от този. Или са стигали до 40 долара”, защо от един час се занимаваме с „Овъргаз”, а не с другия посредник.
И най-вече ме занимава въпросът, как така с лека ръка, по „предположения” и „по презумпция”, се изнасят данни и се внушават критики към която и да е компания. И ме карат да изпитвам патриотично съчувствие към държавната фирма „Булгаргаз”, която, видите ли губи, за да не страдат хората, а други печелят на нейн гръб. А кой определя кои са добрите и кои лошите на пазара? Знам отговора: няма пазар.
И тъй като, както знаете, търговската тайна пречи да се научат подробности около газовите договори и цените, един от малкото източници по темата е Румен Овчаров. Случайно или не, само няколко часа по-рано пред БНТ Овчаров казва:
„Половината от природния газ в момента се доставя без комисионна за посредник, тя не е никак малка. „Овергаз”, макар че осъществява услугата по продажбите, получава само по 1 долар на 1,000 кубически метра и няма никаква комисионна като посредник. На другия доставчик комисионната му е над 10%.”
Не е задължително и Овчаров да казва истината, но разликата между цифрите е доста сериозна. По данни на „Овергаз”, досега компанията е направила инвестиции за над 300 милиона долара и е изградила над 2,500 километра газопреносна мрежа. Компанията не коментира цитираните надценки и отношенията си с „Газпромекспорт”, но определи 140-те милиона долара печалба като „блъф”. ДКЕВР в момента прави проверка на всички газоразпределителни дружества и тепърва се очакват конкретните данни за работата им, за цените и направените инвестиции. Преди обаче още да са известни резултатите, поуката е ясна - като трънската приказка:
„Това е като трънската приказка - три пъти го режа, а то се късо и късо. И вика, още един път ше го режа. Как може да купуваш скъпо, да продаваш евтино и да кажеш, че това ще го преструктурираш. То няма по никакъв начин икономическа логика. Ще има, ако купуваш евтино, продаваш скъпо, ще остава разликата 100 процента в държавната компания и ще можеш да търсиш начини да инвестираш. Или да намаляваш цената на крайния потребител.”
Безспорно няма икономическа логика, но я няма и в нарочването на „лоши”, които да оправдаят безсилието на добрите. Защото, пак питам, ако „Овъргаз” вече не е посредник от следващата година и дори да приемем, че посредниците изобщо отпаднат, каква е гаранцията, че Русия ще „отчете нюансите” (по думите на Гогов) и ще откликне с разбиране на българския интерес? Русия, която доставя сто процента от българския газ? Която е поставила ултиматум през 2006 година „или предоговаряме, или след 2010 година ще пренасочим транзита от България през други страни”, пак по думите на Гогов.
Румен Овчаров, който вероятно добре знае как се преговаря с Русия, казва: ”Знаете ли коя е простичката истина? Такъв вариант, при който се запазва действащият договор, просто нямаше.” Може би премиерът Борисов също си дава сметка за това: „Предстоят в следващите дни изключително тежки преговори, защото виждате как е преговаряно, какво е подписвано, по какав начин са водени преговорите с нас и не знам сега дали и можем да избираме”.
Всички си даваме сметка за това, че когато си зависим, не си в позиция да диктуваш условията. Очевидно, обаче, предстоящата развръзка по газовите преговори, кара управляващите да се презастраховат и да раздухват пушилката. А рецептата е проста, каза я днес самият Бойко Борисов, по адрес на предишните управляващи.
„Аз ако бях водил такива преговори, нямаше да ги наричам грандиозен успех, голям шлем и много изгодни за България. Щях да изляза и публично да кажа - това са условията, нека хората да знаят какво ни се предлага в единия и другия вариант. Което аз поне не си спомням да е направено.”
Е, господин премиер, сега имате шанс да сте първият, който ще го направи.