euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Очевидно проектът АЕЦ „Белене” беше застигнат от китайското проклятие за интересните времена. След месеци безмълвие и бездействие по темата, в последните дни се наблюдава определно развижване. И определено, под натиска на Русия. Нищо че, според министъра на икономиката Трайчо Трайков, въпросът има ли руски натиск за „Белене” е в белетристичната област. Ако останем в тази област и проследим изказванията по темата, направени през седмицата, се получава това:

По време на парламентарния контрол в петък вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков се закани, че не дава "нито стотинка от бюджета за тази, следващата или по-следващата година" за строителството на АЕЦ "Белене". Дянков безспорно е прав, когато казва, че за да се осъществи проектът, трябва да има ясен финансов модел, а в ситуация на финансова и икономическа криза не могат да се отделят средства от държавния бюджет за строителството на централата.

В момента, обаче, ясен финансов модел няма. И очевидно е криза. Въпреки това, работата започва през април, казаха министрите на енергетиката на България и Русия преди седмица. Пред депутатите министър Трайчо Трайков обясни руския заем от 2 милиарда евро така:

"Не е заем, по същество е като заем за строителството. Но кредиторът ще си получи обратно парите чрез печалбата на бъдещата проектна компания, ако има такава. Това е риск, който той ще поеме".

В началото на седмицата министър Трайков съобщи, че е възможно Русия да получи до 20 процента дял в АЕЦ „Белене”, а останалото да й се плаща в ток. В петък обаче се оказа, че "заемът няма да се изплати с ток, а с печалбата на дружеството, ако я има и това е риск, който руснаците си поемат”.

В Блогът за икономика Георги Ангелов поставя някои основателни въпроси по отношение на АЕЦ „Белене”, на които все още не сме получили задоволителни отговори:

„Руснаците казват, че щели да си получат двата милиарда обратно, когато се намери инвеститор за проекта. Въпросът е, какво ще стане ако не се намери инвеститор за проекта? Те очакват ли да си получат парите обратно в такъв случай? И ако да, от кого?"

Очевидно се очаква да се задоволим с уверенията на това (и на предишното) правителство, както и на руската страна, в ползите от проекта. Според електронното издание Медиапул, запитан от журналисти какво ще се случи, ако не се появи търсеният стратегически инвеститор, Трайчо Трайков отговорил: "А ако падне Луната?"

В Русия обаче няма съмнения: за първи път страната има шанс да се сдобие със задгранична АЕЦ (доколкото според една популярна руска поговорка „Курица не птица, Болгария не заграница”). Ако прочетете „Коммерсант”, няма и да ви мине през ума да задавате уточняващи въпроси.

Не по-малко категоричен и еднозначен беше посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик. Той коментира, че енергийната сигурност се постига чрез прозрачност и диверсификация на източниците, а енергийните проекти трябва да бъдат оценявани на база на икономическите ползи и не трябва да бъдат основани на политика и натиск.

Ако и в България получим отговорите на въпросите си относно АЕЦ „Белене” в подобен ясен и еднозначен стил, темата може би най-после ще премине от белетристичната област там, където й е мястото - в икономическата.