euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Срещам Радован Йелашич на конференцията „Душа за Европа” („A soul for Europe”) в Истанбул. Изненадана съм да видя бившия управител на централната банка на Сърбия да участва в дискусии за културната политика. Оказва се дори, че това не е първата му изява на този форум. Може би защото Йелашич има доста провокативна теза: да „изключим” политиците и да дадем по-голяма роля на културната близост между държавите и народите. На Балканите ядем едни и същи ястия и пеем едни и същи песни, това е по-добра база за сътрудничество, отколкото политическите отношения, смята той. Не само тезите, но и излъчването на г-н Йелашич не са на типичен банкер (той управлява сръбската централна банка от 2004 до юли тази година, преди това е работил дълги години в Германия). На въпроса ми с какво се занимава сега, той отговаря с усмивка, че релаксира активно, защото са нужни поне шест месеца, за да се възстанови след управлението на сръбската централна банка.

euinside: Защо твърдите, че трябва за малко да „изключим” политиците и да дадем по-голяма роля на културните прилики?

Радован Йелашич: Мисля, че е много важно да се разбере, че качеството на нашите политически връзки не е на нивото на икономическите. Например, Сърбия има търговски излишък с Черна Гора, Босна и Херцеговина, Македония, Косово, а политичестките ни връзки с тези страни определено не са най-добрите. Бих искал да видя, че бизнесът упражнява повече натиск върху политиците по отношение на подобряването на тези връзки. Същото е по отношение на Косово: Сърбия има търговски излишък от 300 милиона долара с Косово, нашите бизнесмени са силно заинтересувани да присъстват там и аз лично се надявам, че това ще окаже влияние, когато трябва да се вземат политически решения.

euinside: Искате да кажете, че политиците трябва да признаят Косово заради бизнеса?

Радован Йелашич: Не казвам, че трябва да признаят. Трябва да бъдат по-прагматични по този въпрос, трябва да имат предвид колко много работни места бяха сздадени в Сърбия, благодарение на този бизнес - това е, което германците биха нарекли 'realpolitik'. Не казвам, че това трябва да се използва като оправдание, но определено трябва да бде взето предвид. Отново ще кажа, че бизнес отношенията в региона са много по-добри от политическите и се надявам да окажат положително влияние за подобряване на политическите врзки.

euinside: Каква подкрепа очаквате от Европейския съюз в този смисъл?

Радован Йелашич: ЕС и в момента оказва подкрепа на Сърбия като част от програмата на МВФ, говорим за макроикономическа помощ, това са заеми за бюджета. Това, за което пледирам аз е, че всяка подкрепа от ЕС трябва да бъде при строги условия. Всички знаем, че на Балканите работи само политиката на „тоягата и моркова”. Нашите политици са майстори в намирането на извинения защо не могат да направят нещо, вместо да предприемат наистина необходими реформи в целия регион. Затова мисля, че когато ЕС осигурява средства, трябва да бъде по-рестриктивен и да поставя не само икономически, но и политически условия за своята подкрепа, защото това е единственият начин една страна да върви напред.

Добре е, че някои регионални проекти ще бъдат финансирани и от Брюксел, защото, въпреки че нашите страни в този регион са много близки една до друга, физически, географски, имаме политически връзки, имаме връзки включително на ниво фолклор, култура, книги, но всички гледаме към Виена, Берлин, Париж, а не към съседите си. Затова мисля, че Европа и Брюксел трябва да насърчават също и тези отношения.

euinside: Какво могат да правят заедно България и Сърбия, например?

Радован Йелашич: Аз бях много изненадан, когато бях за последно в България по покана на Иван Искров (гуверньорът на БНБ). Можех да танцувам на много от българските песни, ядох неща, които много приличат на тези, което ядем в Сърбия, затова мисля, че трябва да има повече културни връзки между нас. Правителствата трябва да подкрепят културния обмен. Има и някои политически въпроси от близкото минало, които също трябва да бъдат решени. Бих искал да видя историци, които са седнали на една маса и обсъждат това, което се случи между нашите две страни през 20 век. Има много уроци, които трябва да научим от миналото. Не на последно място, икономиката също е много важна. В Сърбия се говори за евентуална финансова подкрепа за вашата нова атомна централа, защото Сърбия определено е заинтересувана да купува част от електричеството, което тя ще произвежда.

euinside: Да, но става дума за съвсем малък процент.

Радован Йелашич: Мисля че е важно да се започне от някъде. Върху сръбското правителство има голям натиск отвътре по отношение на цената на електричеството, по отношение на надеждността, затова мисля, че има възможност този процент да се увеличи. Ние имахме една ядрена централа в бивша Югославия - в Словения, в Кръшко. Сърбия никога не е мислила да строи атомна централа - ако погледнете фискалния ни баланс, публичния дълг, това би било свръхусилие. Бих казал, че е много мъдра позицията - щом България планира такъв проект и има такива намерения, може би подкрепата на Сърбия трябва да бъде по-голяма. Защото, надявам се, нямаме нужда от атомна централа във всяка държава в Западните Балкани. Но не коментирам дали вашето решение е добро или лошо за България.

euinside: Какво е актуалното финансово състояние на Сърбия?

Радован Йелашич: Сръбският бюджет предвижда бюджетен дефицит от 4.5% от БВП тази година, дефицитът по текущата сметка се подобрява съществено - от 17% през 2009 година тази година ще падне вероятно с 6-7%. За съжаление нараства публичният дълг - близо сме до ниво от приблизително 40% от БВП. Сърбия все още не е прекалено задлъжняла, но дългът нараства относително бързо. Добре е, че страната има стенд-бай поразумение с МВФ и вместо 3 милиарда евро, както се планираше първоначално, вероятно ще вземем не повевече от 1,6-1,7 милиарда, което е много по-добре.

euinside: Като банкер, какво мислите за облагане на банките с данък върху транзакциите или върху печалбите?

Радован Йелашич: Мисля че политиците хвърлят прекалено много вина върху банкерите и банковия сектор. Нямаше да имаме толкова голямо нарастване на БВП, на благосъстоянието в Европа и по целия свят в последните 10 години без ефективен банков сектор. Определено нещата се променят и трябва да се променят, но не мисля, че правейки движението на парите по-скъпо, ограничавайки го и облагайки го с данъци в допълнение, ще допринесем за повече благосъстояние в бъдеще. Трябва да мислим за това как да направи банките по-стабилни, а не как да ги обложим, за да напълним дупките в бюджета, заради политики, които не са готови да посрещнат реалността.

Политиците трябва да се обърнат назад и да видят колко пенсии могат да да платят, колко пари за образование могат да си позволят, колко болници могат да финансират. А не да отиват при тези, които все още имат пари (а това са банкерите) в ролята на Робин Худ и да казват: „Хей, тези момчета имат пари! Да им ги вземем, за да не се налага да режем разходите!”. Голямото предизвикателство сега са коригиращите мерки и най-вече - съкращаването на бюджетните разходи.