euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Нищо не е решено, докато всичко не е решено. Тази максима напълно описва ситуацията около проекта АЕЦ „Белене”, за който всяко решение се оказва предпоследно, в общия контекст на българската енергийна политика. Ако някой се е съмнявал, че енергийните проекти могат да се разглеждат поотделно и извън геополитическите страсти, кръстосващи се в София, може да си отдъхне. Прав е бил, не могат. И това стана пределно ясно по време на енергиен форум за Черноморския регион, организиран от Атлантическия съвет у нас.

До 10 часа сутринта на 2 март се знаеше, че България ще приеме руско финансиране от 2 милиарда евро, за да продължи строежът на АЕЦ „Белене”, докато се намери западен инвеститор. Това беше официално съобщено на 19 февруари т.г. от енергийните министри на България и Русия Трайчо Трайков и Сергей Шматко. Вярно е, че Трайков не каза в прав текст „взимаме парите”, но и не ги отказа, а после обясни, че заемът щял да е без държавни или корпоративни гаранции и въобще, нямало да е точно заем. През това време в Русия се радваха, че имат реален шанс да се сдобият с първата си задгранична АЕЦ.

10 дни по-късно премиерът Бойко Борисов решително се произнесе, че само с руски пари АЕЦ „Белене” не може да се строи. Журналистите очаквано се развълнуваха от промяната в позицията и започнаха да питат: ще откаже ли при това положение София руския заем и какво мисли Европейската комисия за руското финансиране?

Тичайки по коридора, Бойко Борисов отказа уточнения. А според енергийния министър Трайчо Трайков, проблемът не е, че има резки обрати в позицията на правителството, а че то мисли на глас и това очевидно обърква аудиторията:

"Разговорите вървят напред-назад, ние търсим най-добрия начин да закръглим квадрата, обаче за момента няма нищо подписано черно на бяло, не сме стигнали дотам. Това, че ние сме толкова открити и си споделяме всичките мисли, продължавам да смятам, че е правилният подход, но в същото време вижте какви проблеми ни създава".

До края на март България трябва да се произнесе окончателно коя е политически приемливата и икономически изгодната възможност за продължаване на проекта. За спирането му и дума не може да става, размаха пръст премиерът Борисов. И изтъкна три причини:

- нуждата България да демонстрира политическа приемственост и да даде знак към инвеститорите, че изпълнява договорите си;

- загубата на вече вложените в проекта средства, големите неустойки и взетите кредити, с големи лихви, които страната трябва да изплаща;

- предстоящото спиране на Пети и Шести блок на АЕЦ "Козлодуй".

Правителството ще започне процедура за удължаване живота на реакторите с още 10, дори 20 години, но рано или късно те ще спрат, обясни Борисов. Затова, успоредно с работата по „Белене”, трябва да започнат процедури за строителството на 7-и и 8-и реактор на АЕЦ „Козлодуй”, каза премиерът. Подобна идея лансира още преди 2 години тогавашният премиер Сергей Станишев. След посещението си в САЩ през 2008 Станишев дори обяви, че има американски инвестирски интерес към АЕЦ „Козлодуй”, но нищо не се случи. Сега, очевидно, идеята отново набира сили, защото Борисов я нареди сред енергийните си приоритети, наред с „Белене” и „Южен поток”.

Що се отнася до последния проект, очевидно засега позициите на България и ЕК не са в пълна хармония. В речта си пред форума еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер формулира европейската представа за диверсифициране на газовите доставки така:

"По отношение на диверсификацията, ЕС иска да развива Южния коридор. Искаме директна връзка до Каспийския регион и Близкия Изток, както "Северен поток" свързва ЕС с нашия надежден доставчик Русия. Ще подкрепим всеки газопровод, който постига тази цел, включително "Набуко", "Бял поток", ITGI и TAP. Няма да пречим на "Южен поток", ако той не нарушава общностното право".

В последствие той уточни, че "Южен поток" ще получи европейска подкрепа само, ако отговаря на техническите изисквания за сигурност. Йотингер наблегна на желанието на ЕС да участва в българските енергийни проекти и, по думите на Борисов, лично се е ангажирал с търсенето на инвеститор за АЕЦ „Белене”. В следващите седмици ще тече активен диалог между България и ЕК за пълно хармонизиране на позициите, съобщи еврокомисарят. А българският премиер неколкократно натърти, че

„Отсега нататък, всяка наша стъпка, свързана с газ, ток и енергия, ще се съгласува и ще се прави само след санкция на Европейската комисия.”

Което очевидно досега не се е случвало. Можем само да подозираме реакцията на ЕК и САЩ на новината за руския заем за „Белене” и доколко тази стъпка е била предварително обсъдена с евроатлантическите партньори на София. Бойко Борисов посече журналистическия въпрос по темата с аргумента, че Русия отсъства и затова не бива да я коментираме. А отсъствието на Русия от форума беше само по себе си показателно.

Демонстрирайки топли отношения както с европейските, така и с американските партньори, Бойко Борисов посъветва журналистите да обърнат внимание какво пише за България в годишния доклад за наркотиците на американския Държавен департамент, който се очаква да излезе днес. Такъв доклад не сте чели, похвали се премиерът. От своя страна, посланикът на Съединените щати у нас Джеймс Уорлик, също демонстрира топло отношение към България и българските енергийни терзания. Той се пошегува, че който е слушал предишната му реч (на 25 февруари пред Американската търговска камара), няма защо да го слуша отново. И повтори, че най-важното условие за енергийната сигурност е диверсификацията на доставките, и че Източна Европа и България трябва да разнообразят източниците си на газ. Уорлик напомни, че решенията в енергетиката трябва да се базират на икономиката и на енергийната сигурност, а не на политическа основа.

Последното точно днес беше сериозно опровергано, предвид очевидния натиск от различни посоки и интересите, кръстосващи се в София. Припомням ви, че точно от една реч на посланик Уорлик преди двайсетина дни излезе новината за възможно българско участие в американската система за ПРО в Европа. На фона на която, няколко дни по-късно Русия сякаш успя да наложи идеята си за финансиране на проекта АЕЦ „Белене”.

10 дни по-късно това вече не изглежда толкова сигурно, а до края на март остава почти цял месец. Последващи резки обрати, обаче, едва ли са възможни, предвид ясно заявените днес позиции на ЕК и САЩ. Остава въпросът за прозрачността. Премиерът Бойко Борисов направи сметката за „Белене" така:

"В единия момент трябва да зачеркнеш 2 милиарда и да ги заровиш в земята, където са си, или да намериш още 2-3, надявам се министър Трайков да знае още колко, и да продължиш".

Тук е заровен ключът от централата - в цената. Колко е досега, колко ще стане, ще си струва ли след 10 години, ще бъде ли необходима централата на България (предвид потреблението, производството от възобновяеми енергийни източници и общата енергийна стратегия на ЕС), колко ще струва електроенергията и ще има ли кой да я плати? Докато тези факти не бъдат оповестени и дискутирани публично, „Белене” ще продължава да е геополитически, а не икономически спор. Както хубаво го каза Бойко Борисов,

"Това са безмилостните реалности, всичко друго е популизъм".