Ябълките не са това, което бяха
Аделина Марини, March 24, 2011
В България сме толкова улисани от вътрешни проблеми, че рядко обръщаме поглед навън - какво става по света, извън новините за конфликта в Либия и за бедствието в Япония. Точно заради това израстването на Китай през последните 20 години остана у нас някак незабелязано. Затова и очаквах с огромен интерес лекцията на китайския заместник външен министър Фу Янг, която се проведе в София благодарение на Атлантическия клуб в България. Не бях сигурна какво да очаквам - все пак, мислех си, това е заместник външният министър на втората по големина икономика в света, представителят на страната успяла да слее в едно капитализма и социализма; страната, която няма лично отношение към правата на човека; страната с гигантски пазар и силно увеличаващ се глад за енергийни ресурси.
И честно казано, очаквах да се появи излъскан партиен кадър, с надменно поведение, говорещ на китайски, който да обясни величието на китайския модел. Нищо подобно. Нейно Превъзходителство Фу Янг е жена на средна възраст, облечена семпло, впечатляващо приветлива и усмихната, говореща изключително добър английски. Лекцията й се състоя в хотел "Шератон", където, иначе не малката зала, беше препълнена от желаещи да чуят посланието на Китай. Впечатляващо беше и присъствието на служителите от китайското посолство. Още във фоайето бяха изложени множество китайски книги на английски и руски език - от устройството на китайската държава до най-популярните китайски мъдрости, усилията на Китай в борбата с промените в климата и правата на човека.
Нарамих няколко с пълното съзнание, че ще пропилея сериозна сума от семейния бюджет, но се оказа, че книгите се предоставят безплатно. По-късно щях да разбера от г-жа Фу Янг, че Китай страда от сериозно културно неразбиране - особено на Запад - и вероятно това е причината да влага ресурси в разпространение на своите виждания за света и духа (последното от китайска гледна точка е много важно).
Какво стана със сочните български ябълки?
Г-жа Фу започна своята сбита и обща лекция с увода, че идва за втори път 
в България. Първият път е било преди 30 години, когато, работейки в посолството в Букурещ, е прекарала един уикенд в страната ни. Тя сподели, че е била силно впечатлена от множеството ябълкови дървета по пътя, натежали от зрял, сочен плод. Нейно Превъзходителство описа ябълките по начин, че човек остава с впечатлението, че описва райската градина, та чак ти се приисква да захапеш първата срещната ябълка. Шансът й се е удал 3 десетилетия по-късно.
"Когато пристигнах в България в събота [19 март], успях за първи път да вкуся българска ябълка, след като чаках 30 години. Може би трябва да бъда откровена с вас - вкусът не беше какъвто очаквах. Може би са били вносни?", завърши с многозначителен въпрос г-жа Фу.
Китай е започнал революционните си реформи преди 30 години, тоест с около 10 години по-рано от Източна Европа, продължи тя, и вече много от начертаното е постигнато. Гладът вече не е проблем за Китай и дори трябва да се мисли за ограничаване на продажбите на коли, тъй като в световно известната столица на велосипедите Пекин в момента трудно може да се разминете от автомобили.
Втора ли е китайската икономика в света?
Преди месец беше оповестена голяма новина - Китай изпревари Япония и стана втората по големина икономика в света. Факт, който успешно се използва от Съединените щати, за да напомни на Пекин отговорностите на тази престижна позиция. От думите на Фу Янг става ясно, че Китай няма да промени основния си аргумент против това да бъде определян като развита икономика. Ако се вземе предвид БВП като цяло, то тогава Китай действително е втората по големина икономика. По-показателен обаче е индикаторът брутен вътрешен продукт на човек. А той, според г-жа Фу, е по-нисък в момента дори от този на България (отново многозначителна забележка). Именно по тази причина Китай настоява, че е все още развиваща се държава и основната цел на страната, заложена и в новия петгодишен план, е увеличаване на БВП на глава от населението.
И, както е присъщо за азиатската култура (да се използват иносказания), Фу Янг даде поредния си пример, за да онагледи защо е важно да се взема предвид брутният вътрешен продукт на човек. Защото, каза тя, нашата торта е голяма колкото тази на Япония, но тяхната трябва да се раздели на 130 милиона парчета, докато нашата на 1.5 милиарда. Именно заради това Китай ще наблегне на разширяването на вътрешния пазар и ще премине от количествен към качествен икономически растеж. Това е особено важно на фона на досегашната слава на Китай като производител на евтини, но нискокачествени стоки.
С увеличаването на размера на средната класа, очевидно е, че икономиката не може повече да бъде движена от евтиния труд. Именно увеличаването на средната класа е причината и за сериозния натиск върху пазара на имоти, откъдето произтекоха първите симптоми за прегряване на китайската икономика. В резултат на надуването на имотен балон, китайското правителство взе мерки и въведе програмата за субсидиране на жилища. Както обясни г-жа Фу, все повече млади хора завършват образованието си и няма къде да живеят или пък идват от по-малки населени места и търсят препитание в големия град. Те не могат да си позволят жилище, затова правителството смята, че със системата на субсидиране на жилища, проблемът ще бъде решен.
И сякаш очаквайки да получи критики за тази поредна държавна намеса, 
Фу призна, че, да, може би това е известно връщане към плановата икономика, но за сметка на това подобна програма се прилага и във Великобритания. И още нещо интересно - Китай тества не само научните неща в лаборатория, но провежда и социални експерименти, добави тя, с което очевидно искаше да каже, че Китай ще продължи и занапред да опитва нови социално-икономически модели, но никога няма да признае Западния пазарен модел.
В отговор на въпрос на euinside какви мерки се взимат за предотвратяване на прегряването на китайската икономика, Нейно Превъзходителство обясни, че освен мерките на пазара на имоти, правителството в Пекин се опитва да откликне и на тревогата на китайците от високите цени, особено за онези с по-ниски доходи. Пазарът на имоти обаче буди тревога, тъй като ако се срине той, ще повлече цялата икономика, добави китайският заместник външен министър.
Впрочем, по въпроса за второто място на китайската икономика в света, Фу Янг каза нещо впечатляващо. Тя разказа, че всеки път, когато говори публично, посочва, че Съединените щати са номер едно в света и пита кой е номер 2. Оказва се, че в повечето случаи китайците отговарят, че не САЩ, а Русия или Германия са номер едно в света. Вероятно това е причината, във връзка с мира и просперитета, Фу Янг да цитира изказване тъкмо на руския премиер Владимир Путин по време на визитата му във Франция. И все пак, германците според нея са номер едно. От тях Китай се учи най-много.
ЕС е наш партньор по светоусещане
Впечатление направи отсъствието на Съединените щати в изказването на Фу Янг, но за сметка на това китайският заместник външен министър говори изключително силно за партньорството с Европа. Европейският съюз е важен партньор на Китай по една много значима причина - и двата блока се застъпват за многостранност, а не за еднополюсност, заяви г-жа Фу. Много са темите от общ интерес - многостранността, промените в климата и икономическото сътрудничество. 12-тата петилетна програма на Китай има много общо с 10-годишната стратегия на Европейския съюз за икономическо развитие - Европа 2020, каза още Фу Ян. И все пак, защо Европа, а не САЩ? Освен вече изброените аргументи, г-жа Фу добави още един: "Китай третира ЕС като равен партньор. Ние се надяваме, че ЕС също ще се отнася към Китай като с равен".
Попитана от euinside за състоянието на американско-китайските отношения, Нейно Превъзходителство обясни, че тези отношения са приоритетни за Пекин. Независимо от това, различията между двете страни продължават да са сериозни, което е станало ясно и по време на посещението 
на китайския президент Ху Дзинтао във Вашингтон по-рано тази година. Във връзка със страховете, че нарастващото икономическо влияние на Китай представлява заплаха, Фу Янг припомни, че Китай няма амбицията да бъде единствен лидер на света, напротив - Китай се стреми към свят на партньорство. "САЩ си мислят, че управляват света. Ние отиваме в Ирак, в Афганистан да правим бизнес, не носим оръжие", добави още Фу.
Опознай Китай, за да го обикнеш
Всъщност сериозно послание в лекцията на Фу Янг беше за липсата на разбиране и добро познаване на Китай, което кара хората по света да си вадят грешни изводи. Това послание пролича особено ясно в мнението на Фу за събитията в Северна Африка. Според нея, държавите от региона съвсем скоро са се отървали от колониализма и сега тепърва градят институции. Китай е против военната намеса там, защото "в Китай имаме поговорка – дори да ни се струва, че плодовото дръвче расте бавно, ако започнем да го дърпаме, ще го унищожим". Тя не пропусна да отбележи, че все пак доскоро Западът приемаше Муамар Кадафи за свой равностоен партньор и запита какво ги накара сега така рязко да променят мнението си?
Г-жа Фу даде за пример дългото време, с което Европа е разполагала, за да осъзнае от какво има нужда след опустошителните войни на континента. Народите от Северна Африка също се нуждаят от време, за да изберат своя път. "Понякога е много трудно да се общува със Запада", разказва още китайският заместник външен министър, "защото те смятат, че тяхното е правилно и ако не паснеш в техните виждания, значи грешиш".
Фу Янг беше атакувана от професор по философия, обявил се за представител на тайванските интереси в България - чувствителна тема за Китай. Той директно попита гостенката защо Китай не позволява на Тайван да има собствени посолства по света. На свой ред, с тънко чувство за хумор и все така философски, г-жа Фу отговори, че въпросът наистина е екзистенциален и философски, но все пак Тайван е част от Китай и по тази причина няма как да има собствени посолства. Според нея, Китай и отцепилата се провинция Тайван имат много различия, но имат и отговорности пред предците - ние живеем под един покрив, може да не отваряме вратата помежду ни, тя да е заключена, но трябва ли да разрушим покрива, заключи тя във все така философски стил.
Неизбежно беше гостенката да засегне и темата за функционалното 
израстване на Европейския съюз след промените, които Лисабонският договор внесе в ЕС. Когато й бе зададен въпросът за състоянието на организацията Шанхайско сътрудничество и дали е отворена за нови членове, Фу Янг отговори, че трябва да има предпазливост по отношение на новите членки, защото те може да създадат доста проблеми. Най-добре е, когато една организация се състои от държави, споделящи еднакви ценности. Тогава тя е стабилна и ефективна. Колкото повече се разширява, толкова по-неефективна става.
И докато Фу Янг обясняваше това с усмивка, се чудех дали няма предвид Европейския съюз и неговите последни разширявания, довели до жестоките проблеми в еврозоната в момента, а също и до спъването на България и Румъния за Шенген. И, макар тя да се възхити от дълголетната история на България, след като е посетила Националния исторически музей, се замислих, че независимо от дългата ни история, имаме още много да научим от наследниците на Поднебесната империя, изобретателите на хартията и калиграфията, от тези, които не дърпат плодните дръвчета, за да родят по-бързо, а се грижат за тях и се учат постоянно. И е хубаво да се научим да разбираме и тях, за да знаем заплаха ли е Китай или не.
Послеслов
Впрочем, през цялото време ме глождеше мисълта защо Фу Янг е дошла в България. От Министерството на външните работи разбрахме, че България е спирка от нейната обиколка в Европа и в София е провела консултации със своя колега - заместник министър Димитър Цанчев. Визитата й е в календара от много време, но отново не става ясно дали е просто с цел опознаване на европейски партньори или друго. И още една малка подробност - нейната визита и лекция съвпадна с голяма статия в европейското издание на China Daily на посланика на Китай в Европейския съюз Сон Же. Статията е озаглавена "Китай и ЕС: напред заедно" и в общи линии припокрива това, което и Фу Янг каза в най-новия член на Европейския съюз - България.
Сред основните задачи, които стоят в китайско-европейския дневен ред, Негово Превъзходителство посочва: "Хората в Китай усещаме, че когато говорят с европейските институции и страните-членки получаваме различни отговори и гласове. Говорим със страните членки много за сътрудничество и сделки, докато разговорите ни с институциите неизбежно са тежко натоварени с проблеми и грижи, което сериозно вреди на отношенията ЕС-Китай и е против това, на което ние се надяваме в нашите отношения. Ние подкрепяме силна координация на политиката между нашите страни, така че Европа да се ангажира с положителен диалог с Китай с един глас". Препоръка, която надали се нуждае от коментар.