euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Високата цена на 10-годишните испански книжа, която поредна седмица се върти около и над критичните за еврозоната 6% (границата, от която се очаква, че страната трябва да поиска спасителен заем) затвърди усещането, че кризата в еврозоната се завърна с нова сила след кратък отдих през месец март. Големият въпрос от началото на спасителните операции в еврозоната е дали паричният съюз може да понесе спасяване на страна от системно значение и с размерите на Испания. В края на март министрите на еврозоната постигнаха дългоочаквано съгласие за комбиниране на двата спасителни фонда - временният Европейски механизъм за финансова стабилност EFSF и постоянният Европейски механизъм за стабилност ESM, чийто общ заемен капацитет е 800 млрд. евро - не всички от които са разполагаеми пари, които може веднага да бъдат предоставени.

Вторият голям въпрос е не дали, а кога Испания, която има сериозни проблеми с придържането към договорените цели за бюджетния дефицит, ще поиска спасителен заем. Чак на втори план идва въпросът колко. Според макроикономиста Димитър Ашиков, Мадрид ще поиска заем след изборите във Франция, чийто първи кръг е на 22 април, а) защото цената на 10-годишните испански книжа ще е достигнала 8% или б) когато някоя голяма испанска банка поиска правителствена помощ. Испанските банки също са рисков фактор в страната, тъй като последните стрес тестове показаха нужда от рекапитализация на обща стойност 50 млрд. евро.

Г-н Ашиков обясни, че сценарий а) зависи от решимостта на Европейската централна банка, което е 100% политически въпрос. Това, което ЕЦБ може да направи е да купува испански книжа на вторичния пазар и така да поддържа цената. ЕЦБ може рефинансира банките срещу залог от ценни книжа, а те от своя страна да купуват на аукционите (първичния пазар) и така да поддържат цената, но и в двата варианта се иска политически консенсус с големите страни в Европа.

Всеки, който следи ситуацията отблизо смята, че този сценарий е най-вероятен, но според Димитър Ашиков това не е така - много по-труден за удържане е сценарий б), тъй като испанските банки са силно изложени навън, особено в САЩ. Ако проблемите с ликвидността еволюират още, тогава това ще доведе и до проблеми с платежоспособността, което пък може да бъде провокирано от намаляване на кредитния рейтинг. "Може да станем свидетели на домино ефект с взривяване на и без друго високия испански дефицит", е прогнозата на Димитър Ашиков, който е домакин на рубриката ни euoutside, където обсъждаме стратегически въпроси от европейския и глобален дневен ред.