euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В началото на годината написах, че времето на Европа на обединението изтече и вече е дошъл моментът на отговорната Европа. "Европа, която е наясно какво и защо прави. Наясно е с последиците, те са планирани и очаквани. Европа, която е подготвена да реагира в трудни ситуации. Изобщо, време е за една нова и различна Европа, след която нищо вече няма да бъде същото". В края на 2012 г. може да се каже, че Европа започна да изтрезнява и да осъзнава, че романтиката на следвоенното обединение си има цена. И някак в този смисъл съвсем логично дойде Нобеловата награда за мир, връчена на ЕС за това, което съюзът постигна, за това, което прави в момента и най-вече за това, което се очаква от него. С други думи 2012 е годината, в която ЕС трябваше да премине на второ ниво - от осигуряване и поддържане на мира със средства от 20-и век към поддържане на себе си с мирни средства от 21-и век.

Размахът на ЕС тази година не беше толкова количествен, колкото през 2011 г., когато бяха приети рекорден брой значителни реформи, засилващи икономическото управление в Съюза, но за сметка на това беше качествен. За първи път от Маастрихт насам ЕС направи малка и колеблива, но все пак крачка към довършване на европейското строителство и то без да пипа договорите (засега).

2012 е годината на големите надежди и големите разочарования - очаквания за буквално квантов скок в европейската интеграция и приземяване към реалностите. Или както Волфганг Шойбле, германският министър на финансите каза на 11 декември, много е опасно да създаваме очаквания, които не можем да изпълним. Трябва да сме умерени за това какво можем да постигнем и какво не, каза той на решаващия Съвет на министрите на финансите от ЕС, когато беше постигнат мъчителния компромис за създаването на единен банков надзор в еврозоната.

2012 г. беше също така годината на големия страх от разпадане на ЕС. Страх, основно предизвикан от загубата на национален суверенитет в името на оцеляването на единната валута, разглеждана като нещо отделно от националния суверенитет и същевременно като необходимо зло. "Суверенитетът е нещо, което трябва да бъде споделено", каза в интервю-обзор на годината за The Financial Times [на английски език] шефът на Европейската централна банка Марио Драги. Това е политикът, който според допитване на euinside във Facebook, е направил най-голямо впечатление на читателите, макар че се нарежда на второ място след Ангела Меркел. Г-н Драги цитира полския социолог, станал известен с анализа си на постмодерността и консуматорството, професор Зигмунт Бауман, според когото когато споделяш суверенитет, всъщност не го губиш, а го възвръщаш. Страните с голям дълг и дефицит трябва да разберат, призова г-н Драги, че те много отдавна са изгубили суверенитета си върху икономическите си политики в един глобализиран свят. Съвместната работа в съюз, ориентиран към стабилност, е нещото, което на практика означава възвръщане на суверенитета на по-високо равнище.

Не случайно и анализаторите, до които euinside се допита в България посочиха почти единодушно, че най-важното събитие на годината в ЕС е именно задълбочаването на интеграцията и ролята на Марио Драги в този процес. Икономистът Димитър Ашиков е на мнение, че най-важното събитие през 2012 г. е заявената готовност от централната банка на ЕС да предоставя неограничени ликвидни средства на нуждаещите се. Това я доближи съществено до ролята на Федералния резерв на САЩ, обясни той. Интервенционистката политика на Драги е посочена като едно от най-важните събития и от директора на софийския офис на Европейския съвет за външни отношения д-р Димитър Бечев. Той определи поставянето на основите на банковия съюз, заради задълбочаването на интеграцията, директните операции на вторичния дългов пазар, централизацията, заедно с развитие на "квазифискален капацитет", като раждане на Еврозона 2.0.

Политологът Владимир Шопов пък посочи, че най-важното през 2012 е, че това беше "годината на тихото препотвърждаване на европейския проект, независимо от непрестанните приказки за криза и разпад. Процесът на оценка за това дали да се продължи и при какви условия приключи през тези месеци и съответно получихме контурите на бъдещата конструкция, колкото и незавършена да е тя. Това не означава край на мъките, пътят е дълъг и предстоят много кръгове и битки, но 2012 е годината на препотвърдената европейска перспектива за самия съюз".

За Вихър Георгиев обаче, доктор по европеистика и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", най-важното събитие е "победата на приказката за добрия, пестелив Север и лошия, корумпиран и разточителен Юг. Политиците и медиите в северните държави-членки, особено в Холандия, Германия, Дания, Финландия, разтръбиха тази приказка, а електоратът повярва в нея. Последиците ще бъдат дългосрочни. На първо място чувството за солидарност между Севера и Юга в ЕС е сериозно накърнено. Второ, фискалната политика в ЕС се ориентира към съкращаване на публичните разходи, без да се предприемат адекватни мерки за икономически растеж. Резултатът ще бъде дългосрочна безработица, структурни проблеми и политическа нестабилност".

2012 беше на път да приключи безславно. Ако не беше приет надзорният механизъм, това щеше да бъде най-безмислената година на ЕС, откакто съюзът е притиснат да се адаптира към динамично променящия се свят. Сега обаче от трибуните в ЕС и извън него се чуват все по-силни скандирания "искаме още". 2013 г. ще бъде голямото изпитание дали ЕС може да продължи напред, макар и с малки крачки или ще се уплаши под уличния натиск и ще превключи на задна предавка. И пръв на ред да зададе тона ще бъде британският премиер Дейвид Камерън. През януари се очаква той да направи първата си фундаментална реч за Европа, която всички очакваме с нетърпение. Тя ще ни покаже какъв ще бъде пътят напред.