euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

2012 г. си отиде с протести в една малка, севернобалканска страна -Словения, прераснали в бунт срещу системата. 2013 г. пък беляза началото на серия от протести и в България, където всичко изглеждаше сякаш замръзнало завинаги в своето бездействие и безперспективност. Унгария и през новата година продължи да плаши със завръщане на авторитаризма. Имат ли общ знаменател всички тези проблеми и може ли да се очаква още държави от бившия социалистически блок да рухнат под усилието да възпроизведат за кратко време западната демокрация и икономическа култура, изграждана векове наред? С този въпрос се обърнах към двама анализатори в България - Димитър Бечев, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика (интервюто с него може да видите тук) и политологът Владимир Шопов, интервюто с когото следва:

euinside: Какъв е коренът на политическата криза - доста противоречиво беше възприета тя, особено от чужбина?

Владимир Шопов: Това е кризата на едно невероятно явление – политическа система, в която никой не се занимава с управление. Всички са и.д. Публична система, която не генерира публични блага. Нещо като гигантска "черна кутия", в която се изсипва ресурс и надежда, но която всеки път разочарова. Как да наречем нещо, което не може 20 години да реши къде да разположи линейките в един голям град, не може и не иска да се справи с детински управленски казуси? Всичко това, гарнирано с примитивна, арогантна нагласа на един "елит" за това, че "народът му е в кърпа вързан", че може да седи във властта без въобще да се занимава с него. Към това е насочен викът на хората.

Втората голяма причина е необратимата декласация на много големи групи. Те нито могат да намерят място за себе си в този свят, нито една от досегашните рецепти им донесе това, което искат. В един момент приказките за възможното бъдеще свършват. Ние изчетохме тези, с които разполагахме: преходът, влизането в "клуба на богатите" и т.н. След тях няма нищо, а и ние не можем сами да генерираме визия за собственото ни бъдеще. В това е сегашната драма. Но нека да припомним, че цялата пост-комунистическа история не беше първия и естествен избор на мнозинството българи. Голямото решение от първите избори през 1990 година бе за опит за надхитряне на историята, за придърпване на благоденствието без да го извоюваш. След това фалшивият кредитен бум превърна подобно отношение към света в норма, нова форма на надхитряне на историята. Сега и след тази игра наистина не се вижда нова възможност. Разбира се отвън се виждат съвсем други неща.

euinside: Научени ли са уроците от прехода?

Владимир Шопов: Ние не сме общество, което е в състояние колективно да обсъжда и обобщава. Нямаме историческия рефлекс за това, нямаме културата на това усилие, съответно и инфраструктура за него. Нашият колективен опит се маркира през провали, катастрофи, сривове. Те ни трасират погледа назад към историята и оразмеряват настоящето. Няма как да сме научили уроците на прехода, ако преди това не сме успели да направим това с комунизма. Но, за да бъда съвсем честен, този преход някак си не предполагаше и много рефлексия. От самото начало той бе мислен и правен като завръщане, като обръщане към очевидните рецепти за успех, просперитет и демокрация. Като възможност да приложиш рецептурника на добре изпитаните формули за добро бъдеще. Това се институционализира по различни начини и така съвсем отпадна необходимостта да се учим. Но този свят се разпадна и сега ние сме особено неспособни да разберем какво ни се случва и още по-малко какво да направим. Разрушаваме и институциите, с които евентуално бихме се опитали.

euinside: Управлението на бившия премиер Бойко Борисов се асоциираше, освен с другите неща, с авторитарно управление, каквото виждаме и в Унгария. Има ли нещо общо между процесите, които стават в двете страни? В Словения също настъпи тежка политическа криза, която изглежда е базирана на друго - протестите там започнаха от корупцията, но възможно ли е и в трите страни проблемите да са с общ корен - например провалил се преход, несъстоял се или нещо друго?

Владимир Шопов: Корупцията е името на несвършващия първороден грях, който всички са принудени да наблюдават. Раждането или по-скоро официализирането и задълбочаването на неравенството е голямата травма и рана в нашия регион и тя не спира да кърви, защото е все още пред очите ни. Тази болка и чувство за несправедливост не може да бъде компенсирана дори от частични потребителски радости. На второ място се оказа, че в очакваното догонване на Запада няма никакъв автоматизъм, независимо от обещанията на последните десетилетия. Приближаване да, но всичко все повече прилича на безкрайно тичане без гаранция. Вече виждам и още една причина за трудностите за нашите регионални режими. Докато ние правехме нашия си преход към пазар и демокрация, много от западните държави правеха своя преход към глобализацията, а това не е едно и също нещо.

И ние отново сме като загубени в някакъв нов свят, за който отново не сме готови. Все пак трябва да погледнем и към други обяснения. Забележете, че страни като Словакия, Чехия и Полша показаха по-висока култура на управление и създадоха по-устойчиви нови икономики, които поемат очакванията на хората – реиндустриализацията на словаците, интегрирания пазар на чехите или динамичната полска икономика, която успява да съчетае създаването на сравнително голям вътрешен пазар и експортен капацитет.

euinside: Може ли да очакваме, че и в други бивши тоталитарни държави ще разцъфтят подобни проблеми?

Владимир Шопов: Ако горният анализ е точен, горе-долу знаем къде да очакваме продължаващи сътресения. Но никой не може да е сигурен в прогнозите си, защото ние наистина сме в нова ситуация и много от елитите просто не са сигурни какво да правят и как да управляват.

euinside: Как ще се отразят всички тези процеси на разширяването?

Владимир Шопов: На практика всички устои на разширяването са разклатени. От гледната точка на старите страни-членки добавената стойност от него е като цяло изчерпана, гледа се степента на потенциално вредно действие на остатъчния регион на югоизтока. Той не е особено нужен като пазар, първо защото вече е покорен и най-вече защото всеки вече гледа към Азия, а не към бедната югоизточната периферия. Изчезна историческият залог на разширяването, той вече е изконсумиран, ЕС си написа тази своя история още през 2004 година. Големият тест за съюза е глобалното му позициониране и натам е насочена политическата енергия. Разширяването не е просто незавършен бизнес, но той няма спешност. Освен това всички вече знаят, че магията на законодателното и институционално преливане не е гаранция за необратима промяна.

Регресът не е просто възможност, а очакване и затова се сменя цялостната времева рамка на начинанието – ще върви дълбока промяна на обществата преди те да станат част от съюза. Нещо повече, задълбочаването на интеграцията в момента носи със себе си мисълта, че всеки нов член е един потенциален Кипър или Словакия, която беше решила да стопира един от спасителните пакети за Гърция. С други думи добавянето на нови страни вече не се приема като геополитически или икономически бонус, а досаден ангажимент, който все някога трябва да добие реалност.

euinside: В ЕС текат дискусии, макар и все още само на академично ниво, за продължаване на интеграцията с политически съюз. Какви са твоите очаквания, колко смели може да бъдат следващите стъпки?

Владимир Шопов: Това, което съюзът със сигурност получава, е ускорена политизация на интеграцията, тоест превръщането й в гореща тема, която не просто вкарва обществата в дебати, но преструктурира политическата система (Холандия, Финландия, Великобритания, Австрия). Това е първата стъпка преди всякакви конструкти на теорията. Без това проблематизиране на случващото се въобще не можем легитимно да стигнем до самия разговор за политическия съюз и от тази гледна точка въобще няма смисъл сега да се дискутира самата архитектура на начинанието. Това е труден път и той ще носи по-скоро проблеми и дилеми, но следващата интеграционна стъпка няма да има устойчивост без по-висока легитимност от гледна точка на избирателите. По тази причина внезапно повечето общества в Европа се оказаха в нови дебати за смисъла на процеса, ползите, целите, разходите и т.н. Ако това приключи успешно, от другата страна е въпросът за политическия съюз, но той не е актуален освен като реторически референт на моментните решения.

euinside: Възможно ли е да има известна сдържаност не само заради икономическите проблеми в периферните страни, но и заради политическите проблеми в бившите соц-държави? Европейските лидери и политически партии са се наточили за много различни избори за Европейския парламент през 2014 г. Понякога всичко звучи сякаш лидерите на институциите на ЕС живеят в свой собствен свят. Очакваш ли тези избори да бъдат по-различни от обикновеното?

Владимир Шопов: Тези избори ще бъдат много интересни, защото наистина ще бъдат първите, които са в реалния контекст на тази политизация на въпроса за Европа. Всеки има основание за недоволство и ако към това добавим навика на подобен тип от „втори порядък“ да се гласува наказателно, картината може да се окаже доста мрачна. Но трябва да се мине през такъв процес. Имаме нужда от нов дебат за смисъла на проекта, но не знам как европейските елити ще бъдат в състояние да говорят с избирателите. Те нямат този нов език, който е необходим, единствено изморените тези на политическата коректност за Европа. Сблъсъкът ще е много интересен. Както знаем ще има и иновации – ранни кандидатури на европартиите за шеф на Комисията. Но представете си как звучи разговорът между кандидата на ЕНП от северна държава с гражданите на Гърция или Испания! Този вот ще е входната точка към този голям дебат, който обаче ще се води национално. Не виждам как може да бъде друг поне на този етап.

euinside: Британският премиер Дейвид Камерън говори по-рано тази година за липсата на европейски демос, но от подготовката, която тече сред европейските политически партии и институции, личи, че това не ги плаши особено. Европейският демос ли е проблемът в ЕС в момента или това, че страните-членки вече са много разнородни както политически, така и икономически, по манталитет, културно?

Владимир Шопов: Това е важна тема, защото различието остава културна стойност, но кризата се решава чрез все по-агресивното налагане на един модел на икономическо развитие, една група презумпции за това как се правят нещата в икономиката. Това ще е изпитание за съюза, защото различието не е просто изведено като някаква абстрактна етическа категория, пред която ние се подреждаме. Тя е реалност и е вплетена в идеята за равнопоставеност. Няма йерархия на разбиранията за подредба на обществото, тоест ЕС не борави с универсален ред, спрямо който всеки да се нареди. Това е дълбоко разбиране за равенство между нациите, което отива отвъд формалната реципричност и това е уникалното на организацията.

Но сега тази идея е под обсада. Върви институционализация на една група разбирания за сметка на друга (ограничения, експортна икономика, по-широка индустриална база, контрол върху местното търсене и т.н.). Това може и да е "правилното" решение, но поставя под линия разнородността и нейната ценност сама по себе си. Проблемът е как едновременно съюзът да се укрепи и да не загуби една от най-дълбоките си същности и то без да отнеме собствената си легитимност в очите на европейците. Това е голямата загадка.