euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В очакване на вота на доверие към гръцкото правителство и след лавината от противоречиви новини през вчерашния ден, все повече се убеждавам, че основният виновник за гръцкия политически трус не е еднолично Георгиос Папандреу, макар гръцки медии да го кръстиха Властелинът на Хаоса. Виновникът е същият, който носи отговорността за сегашното положение на страната, резултат от безотговорно и дори престъпно поведение години наред - политическата класа. Самият Папандреу в реч пред депутатите-социалисти също обвини политическите партии за ситуацията, защото всички са атакували споразумението с ЕС от 27 октомври.

Все по-ясно става, че идеята за референдума е била блъф с цел да бъде спечелена подкрепата на опозицията за новия спасителен план. Факт е, че в момента, в който лидерът на Нова демокрация Антонис Самарас обяви, че е готов да подкрепи спасителния план, Папандреу се отказа от референдума: "Ако имаме консенсус, няма нужда от референдум".

Още по-фрапиращото обаче е, че Папандреу блъфира спрямо собствената си партия, която на свой ред от месеци го бламира, най-вече в лицето на финансовия министър Евангелос Венизелос. Още назначаването на Венизелос на поста през юни провокира коментари, че е странно в толкова кризисен момент за финансов министър да бъде избран човек с нулев икономически и финансов опит. Венизелос е юрист по образование, с дълга политическа кариера - бил е министър на пресата и медиите, на транспорта, на правосъдието, на развитието, на културата (два пъти). Обяснението беше, че назначаването на Венизелос е станало под силен вътрешнопартиен натиск.

Макар и съпартийци, Венизелос и Папандреу са политически съперници - на изборите за лидер на ПАСОК през 2007-а година Венизелос губи от Папандреу, но очевидно не е загубил желанието си за реванш. Гръцката и световната преса коментират, че именно той стои зад вътрешнопартийния бунт срещу Папандреу в последните дни. Факт е, че първата остра реакция срещу референдума дойде именно от Венизелос. Още с връщането си от Кан (където се провежда среща на върха на Г20) той заяви, че референдумът не трябва да бъде за оставането на Гърция в еврозоната, както поискаха европейските лидери.

Тази вечер в полунощ гръцкият парламент ще гласува доверие или недоверие на правителството. При положение, че Папандреу разполага с малко и несигурно мнозинство (152 от 300 депутати) резултатът е труден за прогнозиране и ще зависи най-вече от вътрешнопартийните сделки в социалистическата партия. Опозицията настоява за предсрочни избори, а вчера група депутати от двете големи партии Нова демокрация и ПАСОК се обявиха за правителство на националното единство- идея, лансирана от самия Папандреу още през юни.

И макар алтернативата предсрочни избори да звучи най-демократично, какъвто беше и аргументът за референдума, истината е, че това е само привидно. Който и да спечели изборите, ще трябва да изпълнява спасителния план. Легенда е, че той може да бъде предоговорен и да бъдат постигнати по-благоприятни условия за Гърция. Който и да поеме управлението на страната, ще изпълнява заповедите на Тройката (ЕК, ЕЦБ и МВФ), която, както съобщи германският канцлер Ангела Меркел, вече ще има постоянно присъствие в Атина. Политическите партии са длъжни да обяснят това на своите избиратели. Длъжни са да поемат отговорността за действията и бездействията си не само в последните две години, а в последните десетилетия. Последното от което Гърция и Европа имат нужда сега, са евтини вътрешнопартийни сметки.