euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В неделя, 7 април, на централния площад в Загреб се състоя масов протест срещу въвеждането на кирилицата. Всъщност това изречение е неточно. Протестът не е срещу кирилицата по принцип, а срещу въвеждането й специално във Вуковар, голямата рана на Хърватия, останала след войната за отделянето на страната от бивша Югославия в началото на 90-е години на миналия век. Кирилицата в Хърватия се асоциира със сърби, православието - също. На нас като българи ни се струва странно, че бидейки първите, заради които кирилицата стана официално писмо на ЕС с членството ни през 2007-а година, е възможно някой да протестира срещу националната ни писменост, която се ползва още от милиони руснаци, македонци, сърби, украинци, черногорци, всички те имащи официални малцинства в Хърватия. Уви, не е толкова просто.

В конституцията на независимата Република Хърватия под член 15 е записано, че се гарантира равнопоставеност на членовете на всички национални малцинства, това включва сръбското, а също и българското, което също е официално в Хърватия, макар и малобройно (според последното преброяване на населението от 2011 г. като българи в Хърватия са се определелили 350 души в цялата страна, което съставлява 0.01% от населението). Шефът на сдружението на българите в Хърватия Рашко Иванов смята, че има доста хора, които по една или друга причина са предпочели да не казват, че са българи, но броят им не е известен и едва ли е много голям. Правата на малцинствата в страната се уреждат в специален конституционен закон, който е междинно законодателство - то е с по-висока степен от обикновените закони, но е под Конституцията.

Такъв закон Хърватия е приела още през 2002 г., когато премиер е Ивица Рачан, като условие за започване на преговори за присъединяване към ЕС. В  член 10 от конституционния закон е записано, че членовете на националните малцинства имат право свободно да си служат със своя език и писмо, частно и публично, включително имат право на езика и писмото, с който си служат, да ползват означения, надписи и друга информация, съобразно със закона. А в член 12 е уточнено, че по този начин може да се ползва езикът и писмото по решение на местната власт, ако съответното малцинство съставлява една трета от живеещите в населеното място. 

Според данните от последните избори във Вуковар живеят една трета сърби, но много от противниците на въвеждането на двуезичието и особено на кирилицата точно във Вуковар смятат, че данните не са достоверни. Достоверни или не законът предвижда възможността от поставянето на табели на кирилица и латиница в "разумен срок". Въпросът е какво означава разумен. Организаторите на протеста, Щаб за защита на хърватски Вуковар, искат да се въведе мораториум върху въвеждането на двуезични табели специално във Вуковар. По време на протеста в неделя от Щаба поискаха промени в конституционния закон за защита на националните малцинства, с който да се отложи въвеждането на кирилицата. "Вуковар трябва да бъде място на специална почит в страната, да няма нито улица, нито нищо друго. Искаме да се преследват военните престъпления, да се направи както трябва списъкът на живеещите", подчерта Томислав Йосич, председател на Щаба. В началото на годината той поиска срещи с президента Иво Йосипович и с председателя на хърватския Сабор (народното събрание).

Премиерът Зоран Миланович е на мнение, че законът трябва да се спазва. Пред хърватската национална телевизия в неделя вечерта той припомни, че правата на малцинствата са гарантирани от Конституцията и отхвърли възможността от промени в конституционния закон за малцинствата, макар че той не отговори конкретно на въпроса за исканите промени в закона. Премиерът призова също въпроса да не се политизира с оглед на предстоящите на 19 май местни избори и прогнозира, че въвеждането на двуезичните табели ще продължи след изборите. Трябва да спазваме закона, подчерта той. За същото призова и шефът на делегацията на ЕС в Загреб Пол Вандорен. 

В последния доклад на ЕК, който казва, че като цяло Хърватия е готова да стане 28-ата членка на ЕС от 1 юли, въпросът с кирилицата във Вуковар е специално посочен: "Правителството продължи да взима мерки за повишаване на информираността на хората, принадлежащи към национални малцинства и да гарантира упражняването на правата им. Приветства се, че правителството продължава да гарантира изпълнението на конституционните разпоредби за използването на кирилицата в град Вуковар, където хърватите от сръбска етничност съставляват 38.5% от населението".

Лидерът на най-голямата опозиционна партия - Хърватски демократичен съюз (HDZ) Томислав Карамарко призова в специален статус на официалния си профил във Фейсбук да се спазва член 8 от конституционния закон, който призовава правата и свободите на членовете на националните малцинства да се тълкуват и прилагат при максимално уважение за националните малцинства и хърватския народ, при пълно разбиране, солидарност и диалог. Според него, заради ставащото във Вуковар след решението на правителството да започне поетапно въвеждане на табели на кирилица, има опасност от нарушение на този член. В статуса си г-н Карамарко припомня, че Вуковар е претърпял унищожение, убийства, прогонване и в града няма семейство, което да не оплаква близки починали или да не търси изчезнали. "С това още веднъж призовавам нашите съграждани сърби да си дадат сметка за чувствата на своите хърватски съграждани и в интерес на съвместното съжителство да поискат от правителството да отложи въвеждането на двуезичността". 

Партията на Томислав Карамарко обаче е в трудна ситуация в момента, тъй като се продължава да губи популярност сред населението, въпреки политиката на ограничаване на разходите и растящата безработица под вече повече от едногодишното управление на социалистите на Зоран Миланович. Очаква се съвсем скоро HDZ да излезе с нова визия и стратегия за бъдещето. Вероятно част от нея ще бъде и малко по-националистичният тон, който вече се усеща в изказванията на лидера Карамарко. Неведнъж обаче премиерът Миланович припомня, че законът за правата на малцинствата е въведен от правителството на HDZ, а също и че по време на тяхното управление във Вуковар е осигурен необходимия минимум от една трета сръбски граждани. 

Рашко Иванов, който говори в лично качество пред euinside, а не като председател на българите в Хърватия, смята, че става дума основно за политически въпрос. Протестът срещу кирилицата е параван за по-големите поблеми, които хърватите имат и гневът е основно насочен към правителството. Той обаче припомни, че в целия разговор, който се води в хърватското общество вече няколко месеца, изобщо не се споменава факта, че кирилицата е официално писмо на ЕС. Според него няма основания за притеснение сред останалите малцинства, които използват кирилицата, тъй като наистина става въпрос за изцяло вътрешна тема, по която хърватите са изключително чувствителни 20 години след Войната за родината, както я наричат тук.

Протестът в неделя премина мирно, с много патриотични песни и химна. Сред присъстващите имаше много млади хора, семейства с деца, възрастни, ветерани от войната, членове на различни патриотични организации. Но, както обобщи колега от Хърватската национална телевизия, това е поредното изпитание за Хърватия по пътя й към членство в ЕС.