euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

България вече интензивно се подготвя за първото си председателство на Съвета на ЕС, което ще бъде през втората половина на 2018-а година. Това, което със сигурност се изпуска от поглед обаче са медиите. Подходът към тях е едно от най-важните условия за успешно председателство. Каквито и приоритети да имаме амбицията да си поставяме, трябва да сме наясно, че ротационното председателство на Съвета от Лисабонския договор насам не е това, което беше. Ролята на ротационния председател е сведена до символизъм, въпреки че някои държави успяват да оставят следа. Това се дължи на няколко фактора, с които България не може да се похвали, затова комуникацията с журналистическата гилдия ще бъдат от ключово значение. България обаче няма никаква култура на общуване с "нормални" медии, тъй като те не са на почит у нас. Затова как ще бъде поднасяна информацията за и от председателството, ще си остане най-голямото предизвикателство.

Уебстраница

Ясно е, че до 1 юли 2018-а година не можем да очакваме медийна революция у нас, най-малкото защото правителството е на власт вече година, а все още не е започнало да изпълнява поставените му в управленската програма и без друго неамбициозни задачи, свързани с медийната среда. Това, което може да се направи обаче, е да се създадат добри условия за получаване на качествена информация. Това означава няколко неща: предоставяне на много суров материал - снимки, видео- и аудиозаписи, преки предавания в интернет на пресконференции, брифинги, публични срещи, документи. Означава също активно и двупосочно използване на социалните мрежи. Вече се работи по създаването на уебсайт и макар че мнозина се съмняваме в почтеността на избора на изпълнител и реалната стойност на изработката, от гледна точка на председателството е важно какво ще е съдържанието.

В този смисъл страницата [на английски език] на сегашното председателство на Люксембург е много добър пример. Люксембург е една от страните-учредителки на ЕС и има достатъчно опит с организирането и провеждането на председателства, така че добър пример от новите членки може да бъде Литва [на английски език]. Техните страници са много удобни именно заради лесния достъп до суров материал. Освен предоставянето на аудиовизуални материали, важно е също да има лесен и бърз достъп до ключови документи. Това е един от много сериозните проблеми при общуването с български институции. Българските пресцентрове са изключително "старомодни". Работят по стереотип отпреди 10-ти ноември, когато информацията се свеждаше до абсолютния минимум и в изцяло ПР-формат. В съвременния медиен свят обаче, добрата медийна комуникация предоставя изобилие от информация по няколко канала. Най-напред освен прессъобщенията честа практика е да се прикачват в мейловете пълния текст на речи, интервюта или изказвания. Често пресцентровете на медийно напредналите държави предлагат аудиозаписи. 

Съвсем отскоро правителствената пресслужба предоставя аудиозаписи от участия на премиера в чужбина, но това все още не е редовна практика, а уебсайтът на правителството е пълна катастрофа. Той е с дизайн от времето на Станишев, откраднат от сайта на правителството на Тони Блеър. Намирането на актуална и важна за всеки журналист информация е causa perduta на този сайт. Основният канал за предоставяне на информация е по мейл. Правителствената пресслужба предоставя и стенограми от заседанията на правителството, но това също е вече доста остаряла практика. Все повече се работи с пряко предаване на откритите части на правителствените заседания в интернет.

В България изобщо не е практика прякото излъчване в интернет на пресконференции и форуми с участие на членове на правителството или парламента. Това е много голям недостатък, затова българското председателство трябва да се подготви да стриймва всичко, което ще се организира през втората половина на 2018-а година. Това е вече утвърдена практика в ЕС, но не всички страни си правят този труд по време на председателствата си. България е известна като страна с добре развит ИКТ сектор, така че председателството е удобен момент да докаже това. Друг канал за предоставяне на информация са социалните мрежи. Всички чуждестранни журналисти използват основно Туитър за получаване на информация, така че активното поддържане на Туитър-профила на председателството ще бъде много важно за добрия имидж. Председателствата в последните 2 години дори вече не предлагат абонамент за мейл. Всичко се разпространява през социалните мрежи. Аз лично предпочитам абонамент и за мейл, но това е технически твърде дребно, за да се обсъжда. По-добре да го има, отколкото да го няма. 

Комуникация

Българската пресцентрова традиция е основана на принципа журналистите са врага и затова с тях трябва да се отнасяме надменно. Колкото повече им затрудним достъпа до информация, толкова по-добре. Особено на онези, на които много им знае устата. Това няма да бъде толерирано от никоя чуждестранна медия. Хората, посочени на страницата на председателството като отговорни преслица трябва да бъдат обучени да се държат подобаващо с колегията. Това означава да се предоставя всяка поискана информация, когато това е възможно, максимално бързо. Обичайната практика търсещият информация да бъде прехвърлян от една на друга институция трябва да бъде преустановена поне в тези шест месеца. 

Освен пресцентровете, много е важно и официалните представители да бъдат на определените за това места. Практиката, наложена от най-напредналите в това отношение държави, е ротационните председатели да се спират пред журналистите преди началото на заседания на Съвета и да обясняват кои са основните теми на заседанието и какви цели си е поставило председателството. Ако това се прави на английски или френски, успехът е гарантиран. България от съвсем скоро започна да прави много популярните входни и изходни интервюта, но залата ни за брифинги продължава да е рядко използвана. Всяка страна-членка си има своя стая за брифинги, като големите държави имат огромни зали. Идеята е след всяко заседание министрите или премиера да са на разположение на медиите (най-често национални, но не винаги), за да разкажат своята гледна точка по обсъжданите теми и да представят националната позиция. 

По време на предишния му мандат се налагаше да гоним премиера Борисов из сградата на Съвета, което създаваше доста неудобства. Във втория му мандат ситуацията е малко по-добра. Той се спира на определено място, където може да бъде записан и от аудиовизуалната служба на Съвета, така че да може да се гледа и онлайн. Все пак няма да е лоша идея за времето на председателстването ни стаята да започне по-активно да се използва и да се създадат някои традиции в това отношение, защото тогава интерес ще проявяват и чуждестранни журналисти. Разговарянето с медиите след заседание на министрите или след Европейския съвет е демонстрация на прозрачност и отчетност. Със сигурност за време на председателството тези брифинги ще бъдат посещавани и от чуждестранни журналисти, което означава, че България трябва да се подготви да плаща за превод. Случвало ми се е няколко пъти колеги и експерти в Брюксел да ме питат защо нищо не се знае за България, за нейните позиции и какво изобщо я вълнува. Това е една от причините - комуникацията с медиите, особено с чуждестранните е нулева. 

България няма да е единствената, чийто премиер или министри не говорят чужди езици, но използването на английски или френски е огромно предимство. В този смисъл подходящ пример за неподражание е Латвия. По време на тяхното председателство в първата половина на тази година латвийският финансов министър използваше преводач, за да отговаря на въпросите на колегията в Брюксел. Това губи доста време, а и често се получават изгубвания в превода. Все пак е вариант, който е използван от премиера Борисов в единични случаи. В този смисъл пак бих дала примера с литовското председателство (юли-декември 2013 г.). Всичките им официални представители говореха много добър английски и бяха на разположение да отговарят на въпроси преди и след всяко заседание.  

В този смисъл водещ пример какво не трябва повече да се повтаря е случая с премиера Борисов по време на срещата на върха на страните по западнобалканския бежански маршрут. Г-н Борисов прекрати пресконференцията с журналистите в мига, в който му беше зададен въпрос на английски език от чуждестранна колежка. За разлика от него македонският президент Георги Иванов си беше осигурил преводач, който му беше на разположение през цялото време. И все пак владеенето на английски на достатъчно добро ниво е огромно предимство не само за пред медиите, но е важно и за успешното председателство, тъй като една от неговите основни задачи е да координира и стикова позициите по обсъжданото законодателство, декларации или друго.

Добър пример за подражание в този смисъл е председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който след избирането му на поста обеща, че ще научи английски до встъпването му в длъжност. Той изпълни обещанието си, въпреки че си личи, че не се чувства комфортно, когато говори на английски. Намирането на подходящите думи му отнема време, което значително олекотява позициите му. И това е един от сериозните недостатъци на председателстването му. И все пак е огромен жест към чуждестранните медии. Животът в Брюксел и без друго е достатъчно тежък с вавилонското си многоезичие. 

Приоритети

Много е важно България отсега да се готви за най-важните теми, по които със сигурност нейни представители ще се явяват на изслушвания в Европарламента или ще дават често интервюта за чуждестранни медии. Има председателства, които задават тона, има други, които просто формално са на кормилото. В този смисъл люксембургското отново е много добър пример. Вярно е, че това не е първото за Люксембург, но Литва също направи запомнящо се председателство с ясната си позиция по отношение на Русия. Литовската президентка Далия Грибаускайте е от любимците на брюкселската медийна гилдия, защото винаги е готова да отговаря на въпроси на английски, хаплива е и често прави заглавия.  

Полша също имаше много силно и успешно председателство, именно заради начина, по който реагираше на теми, които бяха горещи към онзи момент. Полша изигра ролята на пазителя на целостта на ЕС в момент, когато имаше опасност еврозоната да се отдели. Такава опасност има и сега, а докато България седне на председателския стол, разговорите за бъдещето на еврозоната и на ЕС като цяло със сигурност ще са силно напреднали. Затова е много важно България отсега да си изясни мястото в европейската координатна система. Искаме ли в еврозоната? Ако да, кога? Ако не, защо не и каква позиция ще поддържаме? България е задължена по договор да приеме общата европейска валута, но в ЕС вече няма табута, а след края на преговорите с Великобритания за реформа на ЕС и евентуалното им оставане в Съюза, тогава вече всичко ще може да се предоговаря.

След като си изясни мястото в ЕС и си постави ясни цели и срокове, София трябва да се включи активно в дебатите за бъдещето на еврозоната. И то от сега. Позиция от типа "ние искаме запазване на целостта на ЕС и единния пазар" не върши работа. Интеграцията в еврозоната ще се задълбочи без значение какво е записано за страните извън. И ако изковаването на конкретна национална позиция изисква доста време - обществени и парламентарни дискусии, то много по-малко време е нужно България да се позиционира по отношение на подхода - междуправителствен или общностен. До момента България играе по-скоро за лагера на наднационалистите по някои важни теми. В момента тенденцията в ЕС е рязък завой към междуправителствения подход, тоест слаби европейски институции и силна роля на страните-членки.

Това е много важен въпрос, тъй като ако се избере общностния подход, това означава България да заложи на добро сътрудничество с Европарламента и Европейската комисия, но много повече с Европейския парламент, за когото общностният подход е основен принцип. Колкото повече изслушвания и дебати бъдат инициирани в Европейския парламент от българското председателство по теми, които България смята за важни, толкова по-добре. Много е важно за успеха на едно председателство, особено в днешните предизвикателни времена, да се прояви въображение и новаторство. Колкото по-смел и различен е подходът, толкова по-запомнящо се и отвличащо внимание от слабостите председателство. 

Имиджът

Няма какво да се заблуждаваме - България има силно опетнен имидж. При това напълно заслужен. Затова ще бъде изключително важно да се работи за почистването на този имидж. Това обаче няма да стане с наемането на международни консултанти или ПР-агенции. Ще стане с активност както у дома, така и на европейско ниво. Има голяма опасност България да привлече много повече внимание върху проблемите си, отколкото върху приоритетите си, точно както се случи с първото унгарско председателство. Със сигурност още преди началото на председателството чуждестранните медии ще подгреят с напомняния, че България е най-бедната и най-корумпираната страна в Европейския съюз. Видно е, че българското правителство и парламентът нямат никакъв ентусиазъм да променят това, а нямайте съмнение, че бедността и корупцията са свързани помежду си. 

За съжаление България няма много с какво да се хвали. Преди се използваше фискалната дисциплина и ниския дълг, но това не е кой знае какво постижение предвид слабите икономически резултати. На фона на липсата на сериозни пречки, българският икономически растеж е доста скромен. Ако искаме председателството ни да бъде успешно, трябва да се изпреварят събитията. Не бива да се чака България да бъде преоткрита като най-корумпираната и провалена държава в ЕС. София трябва да си постави свои-собствени приоритети в допълнение към тези на триото (Великобритания-Естония-България). Борбата с корупцията и организираната престъпност трябва да се превърне във водеща тема в българското общество.

Трябва да се организира мащабна кампания, с която да се покаже, че България наистина е твърдо решена да смени имиджа си. Румъния вече прави това и то изключително успешно. Нейният ред на председателското място обаче е година след България. Това, впрочем, също може да се окаже много лошо за имиджа на България, тъй като дотогава вече ще е сигурно, че България и Румъния не са двойка. Вече има анализи в тази посока, които загатват, че Румъния излиза от имиджа си на провалена държава и съзрява в много отношения. 

Колкото по-истински са усилията, толкова по-сигурно е, че ще бъдат забелязани и оценени подобаващо. Нещо повече, България може да превърне това в довод да не бъде замразявано разширяването като покаже, че все пак преждевременното присъединяване не е било грешка. В момента страните от процеса на разширяване и то от съседния за България район на Западните Балкани страдат от същите проблеми, които има и България и това им действа силно демотивиращо. За ЕС пък е сериозна причина да не ги очаква скоро. Точно тук има много простор за разгъване на българския новаторски потенциал като се намери най-добрата формула лошият имидж да се превърне в силен инструмент. 

Давам си сметка, че това е твърде нереалистичен сценарий, но алтернативата е да понасяме унижения в продължение на цели шест месеца и то много по-големи от Унгария. Примерът с Унгария е наистина пословичен. Председателството им мина изцяло под сянката на ограничаването на демокрацията от страна на премиера Виктор Орбан. Той обаче се утвърди в ЕС като лидер, имащ просто различно виждане за демокрацията и дори обяви новия си курс към нелиберална демокрация. България, поне на думи, не е заявявала смяна на курса, но и не прави много, за да покаже ясно какъв курс всъщност е поела и дали изобщо има пилот в самолета. Примерът на Орбан съвсем не означава, че България ще спечели, ако просто заяви, че корупцията и организираната престъпност са част от националната култура. Не бива да се забравя съвсем реалната опасност по време на дебати в Европейския парламент или пресконференции в Съвета да има неудобни въпроси, на които отговори трябва да се търсят отсега. По възможност отговарящи на истината.   

Да не се изложим пред чужденците

Сблъсъкът на чуждестранните журналисти с лошата инфраструктура в България със сигурност ще повдигне още неудобни въпроси за това как се харчат европейските пари. Това може да окаже влияние и върху дебата по следващата многогодишна финансова рамка, който трябва да започне именно в годината на българското председателство. Дотогава е много възможно евроскептичните правителства в ЕС да са повече и да настояват за орязване на парите за страни, които не ги изразходват подобаващо. Разговорите за общите пари се ожесточиха значително на преговорите за сегашната финансова рамка, което доведе до номинално намаление на бюджета за Съюз, който вече е по-голям. 

Дребната престъпност и лошото обслужване също няма да останат незабелязани и е възможно да помрачат амбициите на правителството да направят добро председателство. Това, което ще привлече отново вниманието на чуждестранните журналисти ще бъдат представителите на малцинствата и пълния провал за тяхната интеграция. Темата едва ли ще бъде в дневния ред на председателството, но традиционната обиколка на брюкселските журналисти ще я постави в центъра на вниманието. Затова няколко изпреварващи хода биха били от полза.

Истински добър имидж България може да си заработи като се захване още отсега с решаването на най-големите си проблеми и рекламира резултатите подобаващо. Много по-вероятно е обаче, българското председателство да бъде организирано така, както едно време се организираха посещенията на дипломатическия корпус - създава се потьомкинова визия и се разчита, че няма да се изложим пред чужденците. Само че опитът показва, че подобен подход винаги завършва с провал.