Правителството на Борисов прегази управленската си програма за медиите
Аделина Марини, April 20, 2015
Скандалът около изложбата в Париж, провокиран за пореден път от арогантни изявления и действия на министъра на културата Вежди Рашидов, е реално доказателство, че вторият кабинет на премиера Бойко Борисов не изпълнява управленската си програма. Г-н Рашидов има вече дълга история със скандални реплики, останали без последствия в най-новата история на страната.
За всеки демократично мислещ човек, който се чувства гражданин на Европейския съюз, назначението на личност като Вежди Рашидов в кабинета е скандално и може да се приеме за провокация към опитите за въдворяване на върховенство на закона, прозрачност и отчетност. Както е добре известно, г-н Вежди Рашидов има минало на "главен мултак", от което той нито се е отрекъл, нито пък е поискал прошка. В случай, че не виждате нищо нередно в това да бъдеш "главен мултак", нека припомним, че става дума за отличие на една организирана престъпна група. Както добре знаем, България се присъедини към ЕС с обещанието, подпечатано и гарантирано от Механизма за сътрудничество и проверка, да се бори с корупцията и организираната престъпност. Това означава, че страната е поела ангажимент не само да създаде такава институционална рамка, която да осигури върховенство на закона и безкомпромисно преследване на организираната престъпност, но и да не допуска до властта хора, свързани по някакъв начин с нея или за които има дори съмнение, че са свързани.
Докладите по Механизма от последните години показват, че първото правителство на Борисов не само се е провалило в изпълнението на това обещание, но и няма никакво намерение да го прави.
След падането на кабинета "Борисов 1" Вежди Рашидов, окуражен от липсата на търсене на отговорност за неговите действия в миналото му, е записан да казва пред журналисти в парламента, че този кабинет и лично премиерът Борисов си е търсил и осигурявал медиен комфорт. Нещо, което г-н Рашидов нарича "грешка" в изтеклия в медиите запис. Само че признава, че това е грешка, след като вече не е на власт. И не е трудно да намерим доказателства за неговите твърдения. Медийната империя на Делян Пеевски процъфтя именно по време на управлението на "Борисов 1". И то процъфтя до степен, че успя да се откъсне от правителствените си покровители. Думите на Вежди Рашидов пред една от агенциите на Пеевски бяха следните: "По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той - на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар - то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация - това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката (КТБ) е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари".
В това признание на Вежди Рашидов се съдържат толкова много основания да му се търси наказателна отговорност, като започнем с реч на омразата, расизъм и признание за неприемливо в развитите демократични европейски общества флиртуване с медиите. Вежди Рашидов прави признание, че кабинетът "Борисов 1" е създал хранителната среда за модела "Пеевски", което доведе до многомесечни протести. Именно по време на първия мандат на ГЕРБ медийната среда в България се влоши толкова силно, че група независими журналисти, блогъри и неправителствени организации, сред които и този сайт, поискахме среща с тогавашния еврокомисар за медиите Нели Крус. Неясно по какви причини на срещата се оказаха поканени и всички онези, които са част от проблема, като по този начин бяха легитимирани като изконна част от медийната среда.
Натискът за подобряването й доведе до огромен доклад [на английски език] с препоръки какво да се прави на ниво ЕС. Независимо от протестите срещу модела "Кой" и наглата подигравка с беглите опити за въдворяване на ред и правила в България, гражданите отново подкрепиха ГЕРБ на парламентарните избори миналата година. Това донякъде е резултат от ангажимента, който кабинетът пое в управленската си програма да сложи ред в медийната среда. В документа е записано намерение да се осигури "прозрачна и конкурентна медийна среда". Макар че целите са твърде далече от препоръките в доклада на групата на високо равнище под ръководството на Нели Крус, все пак мерките, предложени в програмата са напълно достатъчни, за да се постави някакво начало на реформа:
– Разработване и приемане на предложения за правила по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние“ върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението;
– Обсъждане на възможността за въвеждане на законово изискване при участие в обществени поръчки да бъдат допускани като изпълнители или подизпълнители медии, декларирали, че спазват нормите на етичен кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация;
– Обсъждане за въвеждане на законова забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, както и към електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.
В управленската програма пише още:
- Въвеждане на координационен механизъм за разходване на публичния ресурс за медиите по ясни правила без опити за оказване на политическо влияние;
- Публичност на отчетността от резултатите на проведени медийни кампании и информационни услуги.
Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че все още няма никаква дейност по изпълнението на тези ангажименти. Нещо повече, фиаското в Париж миналата седмица е в нарушение на повечето програмни намерения на правителството. В официално съобщение на Министерството на културата се признава, че институцията е "командировала" за откриването на излобжата в Лувъра осем репортери и двама оператори. В поредицата си от скандализиращи интервюта министър Рашидов потвърждава, че са осигурени нощувките, пътуването и дневните за поканените журналисти. Не само че това е в разрез с намерението на правителството да въведе законова забрана публични средства да бъдат предоставяни на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания, но е в нарушение и на намерението за въвеждане на ясни правила за разходване на пари на данъкоплатците за медии. В този смисъл никак не е чудно, че именно поканените журналисти защитават с покъртителен плам тази практика.
Не е ясно по какви критерии са избрани придружаващите журналисти, особено на фона на скандалната реплика на министър Рашидов "Аз съм ги повикал не да ми създават скандали". Само заради тази реплика Вежди Рашидов трябва да бъде освободен незабавно от поста му, ако разбира се, правителството не е написало тази програма, просто защото е прието всяко правителство да има програма.
Кабинетът е поел ангажимент пред гражданите на страната да сложи ред в медийната кочина. Толерирайки хора като Вежди Рашидов във властта обаче, то показва, че няма никакво намерение да го изпълни. Изглежда е назрял моментът за #ДАНСwithme ІІ с настояване правителството да изпълни управленската си програма, особено в частта й за медиите. Защото ако медийната среда не е здрава, не може да има оздравяване и на обществото. А българското общество е много, много болно и основна вина за това имат именно медиите и техният дирижиран от пари на данъкоплатците дневен ред.
P.S. Евентуална оставка на Вежди Рашидов ще послужи като извинение към всички граждани, които критикуваме подобна употреба на публични средства за създаване на медиен комфорт. Той ни нарече "антибългари". Държа да кажа на г-н Рашидов, че не съм антибългарка, а антимултачка. Ненавиждам всичко, свързано с организираната престъпност и нейното допускане в управлението на държавата, на която съм гражданин. Антибългарин е този, който организира пир по време на чума - хора, които не се интересуват от битието на гражданите, а само от своето собствено. В този смисъл Вежди Рашидов е срам за всички българи, които платиха висока цена за проваления опит за преход към либерална демокрация и свободна от зависимости икономика.