euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Хърватските медии следят случващото се в Украйна с особено внимание, заради асоциации Балканските войни от началото на 1990-е години. Затова и коментарите в хърватските всекидневници и седмичници са особено интересни. "Важна е геополитиката, глупако!", написа колумнистът на Vecernji list Дражен Чурич в коментар [на хърватски език], озаглавен "Заради Украйна Путин ще жертва Сърбия". Тезата на автора е, че САЩ и най-важните страни-членки на ЕС още от края на Втората световна двойна си мерят силите със Съветския съюз, чийто правен и военен наследник е Русия. Украйна не е единствената невралгична европейска точка, на която Обама и Путин си мерят силите и се борят за политическо, икономическо и военно влияние.

"Бързо забравихме, че територията на бивша Югославия беше първият голям сблъсък между САЩ и Русия, завършил с подписването на Дейтънското споразумение. Федерация Босна и Херцеговина оттогава е сфера на интереси на Запад, докато Република Сръбска (и двете са съставни части на БиХ) и нейният президент Милорад Додик са най-преданите съюзници на Русия". Точно както Украйна е поделена на прозападна и проруска част, пише Дражен Чурич. Те, Република Сръбска, продадоха на руснаците своите стратегически предприятия, занимаващи се с петрол, а с Путин движат и други големи проекти, които не са по вкуса на ЕС и САЩ. Само че, смята колумнистът, именно Република Сръбска и Додик може да изгубят най-много от украинската криза.

За разлика от Украйна, която е близо до Русия и е истинска линия на отбрана на путиновите геополитически интереси, Република Сръбска е далече и чрез нея Путин може само да се закача със Запада. Ако някъде трябва да се даде концесия, това най-напред ще бъде на Балканите, които той на практика вече е изгубил, особено като се има предвид, че дори и Сърбия все повече се приближава към Европейския съюз. Ако Русия не успя да попречи на американците да стигнат до Киев, как тогава ще им попречи да "усвоят" Белград, пита авторът.

"Сега вече е ясно защо Хърватия толкова агресивно отказваше да сътрудничи в изграждането на газопровода 'Южен поток', както и защо толкова се съпротивлява да продаде на Русия унгарския дял на петролната компания Ina. Това не е само икономически въпрос", продължава Дражен Чурич и припомня, че не са неоснователни съобщенията в някои белградски медии, че за продажбата на Ina на руснаците ще решават американците. Важно е да се отбележи, че наскоро хърватският Vecernji list разкри [на хърватски език], че САЩ ще се намесят в решаването на казуса Ina, като се позова на свои източници. Става дума за една от големите петролни компании в региона, част от която е собственост на унгарската MOL. Вече две години обаче продължава конфликтът между Унгария и Хърватия около управлението на компанията, поради което все повече нарастват очакванията Будапеща да продаде своя дял. Хърватия обаче е в тежка рецесия вече 6 години и наскоро влезе в процедура по свръхдефицит, така че откупуването на унгарския дял в Ina изобщо не е по възможностите на хърватския бюджет. Русия вече е заявила желание за това, но Загреб посреща новината с неохота.

Дражен Чурич смята, че скоро може да се очакват "много интересни" политически процеси в района на Западните Балкани, които, "както стоят нещата, скоро изцяло ще останат под западно влияние". Възможно е да се очаква промяна на Дейтънското споразумение, което ще означава отслабване на Република Сръбска. Това ще бъде голям успех за САЩ и ЕС, които "вече четвърт столетие се опитват да покажат кой е шефа на Балканите. В тази светлина трябва да се разглежда и основаването на балкански CNN, който ще бъде подкрепата от страна на американската политика", завършва коментара си Дражен Чурич.

По повод очакванията му, че скоро ще стават интересни неща на Балканите, вероятно в тази категория попада новината, че Сърбия иска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН заради Косово. Това стана точно в деня, когато Русия предложи на автономните власти в Крим (Украйна) областта да се присъедини към Руската федерация. Сръбският министър за Косово Александър Вулин обясни искането на Белград с това, че европейската гражданска мисия в Косово EULEX е попречила на сръбския радикал Воислав Кощуница и на още един сръбски гражданин да влязат в Косово. Г-н Вулин каза още, че косовските сили за сигурност се трансформират във войска, което е в нарушение на резолюция 1244 на ООН. Съвпадение или не, но по логиката на Дражен Чурич тази новина напълно влиза в категорията "Геополитиката, глупако!".