euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Нещо като ултиматум, нещо като сделка, нещо като решимост. Така грубо може да се обобщи споразумението, което лидерите на страните-членки на ЕС постигнаха на 6 март за решаване на украинската криза. Сега, когато слегнаха първите реакции от обявеното в четвъртък съвместно изявление [на английски език] на страните-членки, може малко по-трезво да се подходи към анализирането на договореното. А то може да се опише с една дума - реализъм. На фона на огромните очаквания за отправяне на силно послание към Москва за решителност, подразбиращо се единствено като санкции, с което втората Студена война да стане напълно неизбежна, Европейския съвет извади най-силния си коз - своите ценности и способността да се учи от предишните си грешки. Но да започнем отначало.

Преди срещата

Извънредният европейски съвет беше предхождан от извънредна среща на министрите на външните работи на 3 март, когато те остро осъдиха военната намеса на Русия в Украйна и нарушаването на териториалната й цялост. Министрите отправиха и призив към Русия да се изтегли от Украйна и да откликне на призивите на новата власт в Киев за диалог. За да подсили позицията си, ЕС обяви, че страните-участнички в Г8 засега няма да участват в срещата на върха на групата в Сочи през юни. Факт е обаче, че и срещата на външните министри, и на държавните и правителствени ръководители се състоя прекалено късно. След като НАТО обсъди ситуацията и призна сериозността на кризата и след като САЩ обявиха първите си мерки - визови ограничения. 

Причината за закъснението е разделението в ЕС на онези, които познават Русия в качеството си на велики сили в предишни сериозни конфликти с нея и онези, които я познават като жертви на тези конфликти. Имаше и трета група, която изглеждаше най-голямата, от страни, които бяха напълно неутрални по темата. За това особено ясно говореха изявленията на лидерите на влизане в сградата на Съвета в Брюксел. За Великобритания проблемът се свеждаше до това Русия и Украйна да седнат да преговарят, ЕС да демонстрира, че ще помогне на Украйна и да изпрати ясно послание на руското правителство, че това, което прави е напълно неприемливо. Франция обяви, че трябва да се упражни максимално силен натиск върху Русия, а Германия, в духа на Студената война, обяви, че Европа трябва да защити онези народи, които се борят за свобода и независимост. 

Като говорител на жертвите на руската окупация изпъкна литовският президент Далия Грибаускайте, която отправи особено силно послание преди срещата. Преди всичко трябва да изпратим сигнал на себе си, че сме единни, защото имаме насреща си непредсказуемо поведение, каза тя. Европа е изправена пред опасността от преначертаване на следвоенните граници, което изисква адекватен отговор. След Украйна ще бъде Молдова, ще последват и други страни, предупреди г-жа Грибаускайте. Други страни обаче бяха настроени за отлагане на тежките решения. Холандският премиер Марк Рюте призова да се даде шанс на деескалацията, Ксавие Бетел, премиерът на Люксембург, призова първо да се намери решение и след това да се действа, евентуално след две седмици, министър-председателят на Дания Хеле Торнинг-Шмид заяви, че трябва да се остави вратата отворена за диалог с Русия, а финландският й колега Юрки Катайнен я подкрепи като каза, че руснаците трябва да бъдат окуражени да седнат на масата за преговори с ОССЕ и ЕС. 

Странна липса на позиция демонстрира премиерът на Пламен Орешарски, чиято страна е поставена в тежка икономическа зависимост от Русия. Той говореше изцяло в неутрално число, че трябва да се стигне до единна позиция. Като лидер на проруско правителство, Орешарски се опитваше да балансира между общата европейска позиция към момента и руския интерес. Той повтори, че България подкрепя териториалната цялост на Украйна, но заяви, че украинските власти са длъжни да работят за приобщаване на всички граждани на Украйна без значение от тяхната езикова или етническа принадлежност. България беше и страната, която реагира остро на отмяната от украинския парламент на закона за държавната езикова политика, насочено изцяло към Русия. В специално изявление министърът на външните работи Кристиян Вигенин припомни на 28 февруари, че в Украйна живее многобройна българска диаспора. Той заяви очакване, че в най-скоро време парламентът на Украйна ще приеме алтернативен закон, който да отчита интересите на различните етнически групи и национални малцинства, включително и на българската общност в Украйна.

Преди срещата на върха на 6 март в Брюксел премиерът Орешарски отговори пак странно на въпроса дали България е готова да подкрепи евентуални санкции срещу Москва. "Задавате ми провокативни въпроси", каза той. 

Очакванията

Цялата международна общност очакваше с нетърпение решението на европейците като очакванията не слизаха по-долу от най-малкото санкции за руското ръководство като еквивалентен отговор на американския подход. Очакваше се ЕС да прекрати сътрудничеството си с Русия в ключови области и да заяви пълната си подкрепа за правителството в Киев, още повече, че за срещата в Брюксел специално пристигна премиерът Арсений Яценюк. Междувременно, Москва сигнализира къде ще я заболи най-много. В специално изявление говорителят на руското външно министерство Александър Лукашевич отправи призив ЕС да не прекратява диалога за премахване на визите за руски граждани. 

На пресконференция след повече от двучасовата си среща с 28-те лидери, г-н Яценюк заяви, че правителството му е готово да подпише споразумението за асоцииране по всяко време. Именно това споразумение беше причината за разпалването на украинската криза, което бившият президент Виктор Янукович отказа да подпише по време на срещата на върха на ЕС с Източното партньорство във Вилнюс в края на ноември. Това отприщи вълна от огромни протести, които напомниха за Оранжевата революция в Украйна от 2004-та година. Този отказ се оказа изненадващ за ЕС, въпреки че неприкрития натиск на Москва и отправения ултиматум бяха известни много преди това. Г-н Яценюк заяви, че не очаква нищо повече или по-малко от това ЕС да демонстрира решимост и подкрепа за Украйна, както и да е готов да подпише споразумението за асоцииране възможно най-скоро. 

Решението

Напълно в духа на европейския начин за търсене на консенсус решението на ЕС е илюстрация на желанието ако не да бъдат всички доволни, то поне всички да бъдат равномерно недоволни, както каза някой през вчерашния ден. Европейският президент Ван Ромпой започна представянето на решението като най-напред оразмери мащаба на кризата. През последните дни политици, медии и анализатори се надпреварваха за най-подходящото сравнение на сегашната криза с период от миналото. Из социалните мрежи Путин заживя с новия си псевдоним "Путлер" (комбинация от Путин и Хитлер), действията му бяха сравнявани със събитията от 1939-а година в Европа, като дори бившият държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън, силно желана от демократите във Вашингтон за кандидат за президент, се включи в сравняването на Путин с Хитлер. 

"Тези последни дни сме свидетели на, вероятно, най-сериозното предизвикателство за сигурността на нашия континент, от Балканските войни насам", каза Ромпой, с което приравни размера на кризата с разпада на бивша Югославия от началото на 1990-е години на миналия век, които и до днес са източник на предизвикателство за ЕС с нерешените конфликти в Босна и Херцеговина и Косово. Затова и отговорът на Европа е подобаващ. ЕС поиска незабавното изтегляне на руските въоръжени сили в казармите им и осигуряването на достъп за международни наблюдатели. Точно както постъпи по време на кризата в Грузия през 2008-а година. За ЕС решението на проблема трябва да се основава на запазване на териториалната цялост на Украйна, суверенитета и независимостта на страната, а това може да бъде постигнато единствено чрез преговори. 

Тъй като за ЕС са изключително важни отношенията и с Украйна, и с Русия, очакванията на Съюза са за открит и честен диалог с посредничеството на международни организации, а дори и самия ЕС. Диалогът е ключа в решението на Съюза, тъй като ако няма диалог, то тогава ЕС ще предприеме строгите мерки, които бяха очаквани от него още вчера. Преговорите трябва да започнат "в рамките на следващите няколко дни", като не се посочва колко точно, и трябва да продължат "ограничено време", също без да се посочва какво означава ограничено - седмица, две, месец. Ако няма резултати неясно след колко време, ЕС ще обяви допълнителни мерки, включващи забрана за пътувания, замразяване на активи и прекратяване на срещите на върха между ЕС и Русия. Впрочем, ако се има предвид последната среща на върха на 28 януари, продължила само два часа и половина, вместо обичайните два дена, това едва ли ще е най-страшното наказание за Москва, но във всички случаи е сигнал за сериозни последици. 

Ако Русия продължи да дестабилизира обстановката в Украйна, това ще доведе до "жестоки и достигащи далече последици". Става дума за икономически санкции, които може да се разпрострат до всички икономически сфери. На 4 март, по време на първата си пресконференция от месеци насам, наподобяваща много повече медиен театър, Владимир Путин предупреди, че точно онези, които възнамеряват да наложат санкции, трябва да обмислят внимателно последствията. "Вярвам, че в съвременния свят, където всичко е взаимосвързано и взаимозависимо, е възможно да се навреди на друга държава, но това ще бъде взаимна вреда и затова човек трябва да има едно наум", каза тогава Путин. 

Свобода за 11 милиарда евро+

Голямата изненада в решението на лидерите от 6 март е, че в съвместното си изявление те поставят много сериозни условия за предоставянето на финансова помощ. Европейската комисия представи на 5 март пакет [на английски език] за финансова подкрепа за Украйна на стойност 11 милиарда евро. От тях три милиарда ще бъдат отпуснати от бюджета на ЕС, 1.6 млрд. ще дойдат под формата на заеми и още 1.4 млрд. под формата на грантове. До 8 милиарда ще бъдат осигурени от Европейската инвестиционна банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие. Предвижда се осигуряването и на допълнителни 3.5 милиарда от механизма на ЕС за инвестиции в съседството и създаване на специална донорска платформа под формата на тръст за събиране на средства. Пакетът предвижда още ускоряване на модернизацията на украинската транзитна система на природен газ и работа по реверсивни потоци през Словакия, което ще даде възможност на страната да оцелее в случай, че Русия употреби газа като средство за натиск, както направи през зимата на 2009-а година.

Предвижда се и ускоряване на плана за либерализация на визите, както и оказването на техническа помощ за извършване на конституционна и съдебна реформа. Лидерите на страните-членки подкрепиха пакета на Комисията, но поставиха няколко условия, които са изключително важни и показват, че ЕС се учи от предишни грешки. Паралелно с възстановяването на макроикономическата стабилност на страната чрез строга фискална и парична дисциплина, Съюзът очаква от правителството на Яценюк да започне спешно амбициозна програма от структурни реформи, сред които особен акцент се поставя върху борбата с корупцията и осигуряването на прозрачно управление. В подкрепа на това искане на Европейския съвет е решението на Съвета да замрази и върне на украинския бюджет парите на хора, смятани за отговорни за злоупотребата с държавни средства в Украйна от най-близкия кръг на бившия президент Янукович. 

Като подсладител за болезнения преход, който се очаква от украинското правителство да започне, ЕС предлага подписване на политическите глави от споразумението за асоцииране и специално подготвеното споразумение за създаването на всеобхватна зона за свободна търговия. Казва се изрично, че това споразумение ще се подпише преди предсрочните избори на 25 май, но не става ясно точно кога и при какви условия. От текста става ясно, че ЕС си е извлякъл поуката, че това споразумение сериозно накърнява руските икономически интереси в Украйна и затова се казва, че най-напред ще бъде подписана политическата част, а по-нататък ще се търси вариант за осигуряването на изгодни условия за търговия с Украйна, за да не пострада украинският експорт. 

В края на миналата година, когато ситуацията в Киев заплашваше да излезе извън контрол, президентът Путин подкрепи искането на Янукович за провеждане на триалог ЕС-Русия-Украйна. Тогава обаче шефът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу категорично отказа. "Времената на ограничения суверенитет са приключили в Европа", каза той. Сега обаче, когато Янукович вече го няма, ЕС е готов на такъв диалог. Въпросът е дали Путин ще приеме, особено като се има предвид, че най-напред ще е необходимо да се намери общата основа, на която да се води този диалог, тъй като за Путин теми като свобода, независимост, демокрация и върховенство на закона са отвлечени категории, които нямат връзка с прекия национален интерес. 

Затова някой ще трябва да преведе думите на Дейвид Камерън след края на срещата на върха вчера на разбираем за Путин език. "Ако нещо сме научили през последните години в Европа, то е, че трябва да се изправяме срещу агресията, в защита на върховенството на закона, правата на свободния народ да определя системите, по които иска да живее. В Украйна имаме народ, който иска сам да определя собственото си бъдеще, който зае позиция срещу корупцията, който пострада тежко от тези събития, когато много протестиращи бяха убити и които избраха по-свободно, по-малко корумпирано и по-европейско бъдеще". 

Този преводач едва ли ще бъде украинският премиер Арсений Яценюк, който вчера перифразира прочутия призив на Роналд Рейгън от 1987-а година като заяви: "Г-н президент Путин, скъсайте тази стена на сплашване". Само че Путин не е Горбачов. Затова, докато се чака реакцията на Путин, ЕС трябва спешно да намери преводач, който да обясни на Путин, че ЕС не иска Украйна за себе си, а желае стабилно, свободно и демократично съседство, в което върховенство има законът, тъй като това е единственият начин за правене на успешен бизнес.